Фогт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фогт.

Фогт (на немски: Vogt; Voigt, Fauth; мн. ч.: Vögte, на латински: advocatus) е държавен чиновник в Централна и Западна Европа през Средновековието, в повечето случаи благородник. Отговаря на френски: bailli, на английски: bailiff или reeve.

Фогтът управлява и съди като наместник на феодалния владетел. Той ръководи съда и трябва да организира и ръководи защитата на страната в случай на война. Неговата територия се нарича Фогтай (Vogtei).

По време на Каролингите фогтът е държавен чиновник, наместник на епископа или на манастирския абат и на светския съд (advocatus ecclesiae). От 802 г. Карл Велики започва да поставя в графствата фогти в манастирите и в епископските територии. През 11/12 век тази служба става наследствена за висшата аристокрация. С края на Свещената Римска империя на немската нация фогтаите загубват също своето значение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]