Фомалхаут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фомалхаут
Звезда
Heic0821f.jpg
Общи данни
Ректасцензия 22h 57m 39,0465s
Деклинация −29° 37′ 20,050″
Разстояние 25,13 ± 0,09 ly
Видима зв. величина (V) 1,16
Съзвездие Южна риба
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) +6,5 km/s
Видимо движение на звездите (μ) RA: +328,95 mas в год.
Dec: −164,67 mas в год.
Паралакс (π) 129,81 ± 0,47 mas
Абсолютна звездна величина (V) 1,72
Характеристики
Спектрален клас A3 V
Цветови индекс (B − V) 0,09
Цветови индекс (U − B) 0,08
Физически характеристики
Маса 1,92 ± 0,02 M
Радиус 1,842 ± 0,019 R
Възраст (4,4 ± 0,4) × 108 год.
Повърхностна темп. 8590 K
Светимост (LS) 16,63 ± 0,48 L
Металичност от −0,03 до −0,34 dex
Повърхностна гравитация 4,21 cgs
Фомалхаут в Общомедия

Фомалхаут (α Piscis Austrini; Алфа от Южна риба) е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе. Тя е от спектрален клас A и се намира в главна последователност. Разположена е на около 25 светлинни години от Слънцето.[1] От 1943 г. спектърът на звездата служи като отправна точка, спрямо които се класифицират други звезди.[2] Излъчва най-вече инфрачервени лъчи, което сочи, че е заобиколена от околозвезден диск.[3] Фомалхаут образува тройна система със звездата от клас K TW Южна риба и червеното джудже от клас M LP 876-10, макар те да са разделени от няколко градуса.[4]

Фомалхаут е първата звездна система с предполагаема планета (Фомалхаут b, по-късно наречена Дагон), която е заснета във видимия диапазон. Изображението ѝ е публикувано през ноември 2008 г.[5] Традиционното име на звездата произлиза от Фом ал-Хаут (на арабски: فم الحوت), което ще рече „устата на рибата“ – превод на наименованието, което Птолемей ѝ дава.[6][7]

Наблюдение[редактиране | редактиране на кода]

Фомалхаут е единствената звезда от първа величина, която се вижда през есента в южната част на небето от северните географски ширини. Все пак, отвъд 60° северна ширина тя въобще не изгрява. От друга страна, южно от 60° южна ширина тя е незалязваща звезда.

В миналото, звездата е разпознавана от много народи в северното полукълбо, включително арабите, персите и китайците. Идентифицирана е още в праисторията, а намерени находки в Персия относно участието ѝ в определени ритуали датират около 2500 г. пр.н.е. В средновековните вещерски ритуали Фомалхаут се счита за „паднал ангел“ и „четвърти страж на северните врати“.

При деклинация от −29,6°, Фомалхаут се намира южно от небесния екватор, поради което се наблюдава най-добре от южното полукълбо. Все пак, южната ѝ деклинация не е толкова голяма, колкото на Акрукс, Алфа Кентавър и Канопус, което означава, че за разлика от тях, Фомалхаут се вижда и в голяма част от северното полукълбо. При 40° северна географска ширина Фомалхаут се намира над хоризонта в продължение на осем часа, достигайки само 20° над него.

Фомалхаут A[редактиране | редактиране на кода]

Дискът с отломки около Фомалхаут A и планетата Фомалхаут b сред него, 2013 г.

Фомалхаут е много млада звезда, за която дълго време се счита, че е на 100 – 300 милиона години, с потенциална продължителност на живота до милиард години.[8][9] Изследване от 2012 г. поставя възрастта малко по-високо – 440 ± 40 милиона години.[10] Повърхностната температура на звездата е около 8590 K. Масата ѝ е около 1,92 пъти по-голяма от слънчевата, диаметърът ѝ е около 1,84 по-голям от слънчевия, а светимостта ѝ е около 16,6 пъти по-голяма от слънчевата.[10]

Звездата е малко по-слабо металична в сравнение със Слънцето, което ще рече, че пропорционално съдържа по-малко елементи, които са по-тежки от водород и хелий.[11] Спектроскопско проучване от 1997 г. установява, че съдържанието на желязо в атмосферата ѝ е около 93% от това в слънчевата атмосфера.[12] Проучване от 2008 г., обаче, поставя металичността на звездата много ниско – едва 46% от слънчевата.[13]

Фомалхаут B (TW Южна риба)[редактиране | редактиране на кода]

Придружаваща звезда на Фомалхаут е TW Южна риба, която е от спектрален клас K4. Тя се намира на 0,91 светлинни години от основния компонент и скоростта ѝ в пространството е много сходна с тази на Фомалхаут, в граници от 0,1 ± 0,5 km/s. Възрастта ѝ е оценена на 400 ± 70 милиона години, което също е съпоставимо с възрастта на главния компонент и допълнително подкрепя тезата, че двете звезди образуват двойна система.[10]

TW Южна риба е променлива звезда, чиято видима звездна величина варира от 6,44 до 6,49 за период от 10,3 дни. През 2019 г. екип от учени, анализиращ астрометрията на звездата, споделя хипотезата си, че около нея се върти планета с маса 1,2+0,7
−0,6
пъти масата на Юпитер и период на въртене от грубо 80 години.[14]

Фомалхаут C (LP 876 – 10)[редактиране | редактиране на кода]

Звездата LP 876 – 10 също е свързана със системата на Фомалхаут, което я прави тройна звезда. Тя е открита през октомври 2013 г., имайки сходна скорост с тази на Фомалхаут A. Представлява червено джудже от спектрален клас M4V и се отдалечена на 5,7° от основния компонент в небето, попадайки в съседното съзвездие Водолей. Намира се на 2,5 светлинни години от Фомалхаут A и на 3,22 светлинни години от TW Южна риба. През декември 2013 г. е докладвано наличието на студен диск от отломки около LP 876 – 10, което е сравнително рядко явление за многозвездните системи.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Perryman, Michael. The Making of History's Greatest Star Map. Heidelberg, Springer-Verlag, 2010. ISBN 978-3-642-11601-8. DOI:10.1007/978-3-642-11602-5.
  2. Garrison, R. F.. Anchor Points for the MK System of Spectral Classification. Т. 25. December 1993. с. 1319. Посетен на 2012-02-04.
  3. Mennesson, B. и др. An interferometric study of the Fomalhaut inner debris disk II. Keck Nuller mid-infrared observations. // Astrophysical Journal 763 (2). 2012. DOI:10.1088/0004-637X/763/2/119. с. 119.
  4. Mamajek, Eric E. и др. The Solar Neighborhood. XXX. Fomalhaut C. // The Astronomical Journal 146 (6). 2013. DOI:10.1088/0004-6256/146/6/154. с. 154.
  5. Kalas, Paul. Optical Images of an Exosolar Planet 25 Light-Years from Earth. // Science 322 (5906). 2008. DOI:10.1126/science.1166609. с. 1345 – 1348.
  6. Fomalhaut. //
  7. Richard Hinckley Allen:Star Names – Their Lore and Meaning (Piscis Australis, the Southern Fish)
  8. Barrado y Navascues, D.. The Castor moving group. The age of Fomalhaut and VEGA. // Astronomy and Astrophysics 339. 1998. с. 831 – 839.
  9. Elusive Planet Reshapes a Ring Around Neighboring Star. // HubbleSite – newscenter. Space Telescope Science Institute (STScI), 22 юни 2005.
  10. а б в Mamajek, E.E.. On the Age and Binarity of Fomalhaut. // Astrophysical Journal Letters 754 (2). август 2012. DOI:10.1088/2041-8205/754/2/L20. с. L20.
  11. VLTI near-IR interferometric observations of Vega-like stars. Radius and age of α PsA, β Leo, β Pic, ɛ Eri and τ Cet. // Astronomy and Astrophysics 426 (2). ноември 2004. DOI:10.1051/0004-6361:20047189. с. 601 – 617.
  12. High-resolution spectroscopy of Vega-like stars – I. Effective temperatures, gravities and photospheric abundances. // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 286 (3). April 1997. DOI:10.1093/mnras/286.3.604. с. 604 – 616.
  13. Spectroscopic metallicities of Vega-like stars. // Astronomy and Astrophysics 490 (1). октомври 2008. DOI:10.1051/0004-6361:200810260. с. 297 – 305.
  14. De Rosa, Robert J., Esposito, Thomas M., Hirsch, Lea A.. The Possible Astrometric Signature of a Planetary-mass Companion to the Nearby Young Star TW Piscis Austrini (Fomalhaut B): Constraints from Astrometry, Radial Velocities, and Direct Imaging. 7 октомври 2019.
  15. Kennedy, Grant M. и др. Discovery of the Fomalhaut C debris disc. // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 438 (1). 17 декември 2013-12-17. DOI:10.1093/mnrasl/slt168. с. L96–L100.