Направо към съдържанието

Вик (литературна награда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фондация ВИК)
Вижте пояснителната страница за други значения на Вик.

Награда „Вик“
Присъждана забългарски роман, издаден през предходната година
ОтФондация „Вик“
МястоСофия
ДържаваБългария
Възнаграждение10 000 лв.
Първо връчване2004 г.
Връчена последно2009 г.
Уебсайтvickfoundation.com/bg/prize.html

Наградата „Вик“ за български роман на годината е основана през 2004 г. от англичанина Едуард Вик – възпитаник на Кеймбриджкия университет и бизнесмен, основател на преводаческата агенция EVS Translations.

Наградата се връчва от регистрираната на адрес в София фондация „Вик“ от 2004 до 2009 г. включително. Наградата е в размер на 10 000 лв. (точно два пъти по-голяма от най-голямата като финансово изражение литературна награда към онзи момент – наградата „Христо Г. Данов“) и включва предложение за превод на романа победител на английски език.

Боян Биолчев (при учредяването на наградата – ректор на Софийския университет), Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Раймонд Вагенщайн (при учредяването на наградата – председател на Асоциация Българска книга), Стефан Данаилов, Христо Друмев (при учредяването на наградата – директор на НДК) и самият учредител Едуард Вик са членовете на постоянния комитет, който всяка година излъчва четиричленно жури. Читателите също имат право да вземат участие в гласуването под различни форми в течение на годините.

Носители на наградата

[редактиране | редактиране на кода]
Година Жури Лауреати
1 2004

Жури с председател Антон Дончев и членове Светлозар Игов, Йордан Ефтимов и Симона Мирчева[1]

2 2005

Жури с председател Дико Фучеджиев и членове Кирил Топалов, Николай Стоянов и Владимир Трендафилов[3]

3 2006

Жури с председател Петър Анастасов и членове Димитър Томов, Ирина Вагалинска и Георги Коритаров[6]

4 2007

Жури с председател Любомир Левчев и членове Амелия Личева, Ангел Игов и Деян Енев[9]

5 2008

Жури с председател проф. Боряна Христова и членове Меглена Кунева, проф. Валери Стефанов, Андрей Слабаков и доц. Георги Лозанов[12]

  • Евгения Иванова за „Фото Стоянович“
  • Награда на публиката – „Мамка“ на варненския лекар Пип Волант[13][14]
6 2009

Жури с председател проф. Милена Кирова и членове проф. Светлозар Игов, Георги Тенев и Кристина Патрашкова

  • Милен Русков за „Захвърлен в природата“ и Захари Карабашлиев за „18% сиво“ (наградата е поделена между двамата)
  • Награда на публиката – „18% сиво“ на Захари Карабашлиев[15]

Въпреки сериозната си заявка да предизвика интерес към съвременната българска литература, наградата получава сериозни критики в няколко отношения. Частта от наградата, отнасяща се до английския превод, предизвиква разочарование, след като първият награден роман е преведен от екип преводачи без опит в литературния превод и не получава интерес от чужд издател. Редовно се появяват критични коментари за състава на постоянния комитет, определящ журито (виж по-долу), както и за състава на самите журита. На критика са подложени и помпозните церемонии.[16][17]

Особено силни спорове предизвиква изданието на конкурса от 2006 г., когато наградата получава Боян Биолчев, член на постоянния комитет.[18] Биолчев не се отказва от наградата, но дарява паричния ѝ еквивалент за установяването на награда за студентско творчество.

Скандал предизвиква и идеята на учредителите да потърсят „застъпници“ на наградата сред фигури като депутатката от БСП Мая Манолова и бизнесмена Христо Ковачки.[19]

През 2009 г. с отворено писмо до медиите Едуард Вик обявява, че прекратява финансирането на наградата.[20] Това предизвиква обширна дискусия.[21][22][23]

  1. Жури 2004[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, март 2004
  2. За церемонията по награждаването, провела се в Националната художествена галерия, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
  3. Жури 2005[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2005
  4. „'Стъклената река' на Емил Андреев стана роман на годината“, Vesti.bg, 28 октомври 2005 г.
  5. За церемонията по награждаването, провела се в столичния хотел „Шератон“, със снимки Архив на оригинала от 2012-11-01 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 27 октомври 2005 г.
  6. Жури 2006[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2006
  7. „Ректорът на СУ е написал романа на годината, дарява наградата си за студентски приз“, Vesti.bg, 29 октомври 2006 г.
  8. За церемонията по награждаването, провела се в Централния военен клуб, със снимки Архив на оригинала от 2012-11-01 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 27 октомври 2006 г.
  9. Жури 2007 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, февруари 2007
  10. „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
  11. За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
  12. Жури 2008[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, февруари 2008
  13. „Евгения Иванова с „Фото Стоянович“ спечели „ВИК“, Vesti.bg, 27 октомври 2008 г.
  14. За церемонията по награждаването, провела се в хотел „Шератон“, със снимки[неработеща препратка], сайт на Награда Вик, 27 октомври 2008 г.
  15. Церемония по награждаването не се провежда. Резултатите са обявени в издание на телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ.
  16. Марин Бодаков, „Стъклената река“ Архив на оригинала от 2012-08-20 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр.38, 4 ноември 2005 г.
  17. Йордан Ефтимов, „ОтВИКване“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр.30, октомври 2010 г.
  18. Владимир Трендафилов, „Литература и медии“, „Словото“
  19. Леа Коен, „Наградата ВИК 2009“, в. „Новинар“, 13 април 2009 г.
  20. Едуард Вик, „Отворено писмо“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.
  21. Милена Фучеджиева, „Десет хиляди основания да си чужденец в родината си“, в. „Новинар“, 19 февруари 2010 г.
  22. Леа Коен, „Едуард Вик и неговите лобита съучастници тук“, в. „24 часа“, 23 февруари 2010 г.
  23. Димитър Камбуров, „Писмо до Едуард Вик“, в. „Култура“, бр. 8 (2580), 3 март 2010 г.