Фонокарта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фонокартата (или телефонна карта) е карта, външно подобна на кредитна карта, използвана за заплащане на телефонни услуги. Обикновено фонокартата се купува с определена сума, от която се изважда стойността на провежданите разговори. При изчерпване на сумата се купува нова карта, а не се зарежда старата.