Формула Е

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Формула Е
Настоящ сезон или издание на турнира Формула Е 2017/18
EPrix logo.svg
Информация
Спорт Автомобилни спортове
Основан 2014
Брой отбори
(състезатели)
10 (20)
Настоящ победител Flag of France.svg Жан-Ерик Верн
Официален уебсайт fiaformulae.com
Формула Е в Общомедия

Формула Е (официално ABB FIA Formula E Championship), е автомобилен шампионат за едноместни открити болиди с електрическо задвижване под егидата на ФИА. Първоначалната идея за такъв шампионат е на бившия шеф на ФИА Макс Моузли, като тя бива доразвита от настоящия президент Жан Тод, а официално проектът стартира през 2012 г., когато за промоутър е обявен Алехандро Агаг, испански бизнесмен, който в миналото си е бил евродепутат, собственик на отбора от ГП2 Барва Адакс и президент на футболния отбор Куинс Парк Рейнджърс.[1] Дебютното състезание във Формула Е е на 13 септември 2014 г. в Пекин, като на старта застават 10 отбора с по два болида. Състезанията от календара се провеждат по улиците на световни мегаполиси и през първия сезон са общо десет. Заради сравнително краткия пробег на един електрически болид, всеки пилот разполага с два, като в рамките на задължително спиране в бокса той трябва да смени болида с изтощена с такъв със заредена батерия. Новост е и т. нар. FanBoost  – след гласуване на феновете в социалните мрежи преди всяко състезание трима от пилотите получават правото да използват еднократно петсекундно увеличение на мощността.

Регламент[редактиране | редактиране на кода]

Състезателен ден[редактиране | редактиране на кода]

За да се намалят разходите и неудобствата за града-домакин, свързани със затварянето на улици, състезателният уикенд, познат от Формула 1, тук е сведен до рамките на един ден.[2] Сутрин се провеждат двете свободни тренировки с дължина от по 45 и 30 минути, като пилотите разполагат с пълната мощност на болидите от 200 кВ (270 к.с.). По обед се провежда квалификацията за място, отново с пълна мощност на болидите, като чрез жребий пилотите се разделят на четири групи, всяка от които има на разположение 10 минути на пистата. Следва почивка за презареждане на батериите на болидите. Същинското състезание, наречено еПри (ePrix), се състои в късния следобед и трае около един час. Мощността на болидите е ограничена до 150 кВ (202,5 к.с.), като еднократната употреба на FanBoost увеличава мощността до 180 кВ (243 к.с.). Пробегът с едно зареждане на батерията трае около 25 минути,[1] затова правилникът предвижда задължително спиране в бокса, при което вместо да се презарежда батерията (пълното презареждане отнема около 50 минути[2]), пилотът се качва във втория си болид. Минималното време за това спиране в бокса се определя в деня на състезанието. Смяната на гуми е забранена.

Точкуване[редактиране | редактиране на кода]

Точковата система е подобна на тази във Формула 1, като допълнителни точки се дават за най-добро време в квалификацията за място и най-бърза обиколка по време на състезанието.[2] На победителя се дават 25 точки, за 2-ро място – 18, за 3-то – 15, за останалите места до 10-то съответно 12, 10, 8, 6, 4, 2 и 1. Победителят в квалификацият печели 3 точки, а направилият най-бърза обиколка – 2.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Всеки отбор разполага с двама пилоти и четири болида, като е възможна регистрацията на двама резервни пилоти. По време на състезание броят на хората в екипа на един отбор е ограничен до осем – един отборен шеф, двама състезателни инженера, един анализатор на данни и четирима механика, като в това число не спадат пилотите и персоналът, отговорен за двигателите.[3] През дебютния сезон отборите разполагат с идентични болиди, произведени от френската компания Спарк Рейсинг Текнолъджи, предоставени им срещу част от приходите от спонсори. От втория сезон шампионатът ще стане отворен и отборите ще могат да разработват свои собствени болиди.[4] С цел намаляване на разходите, отборите ще бъдат задължени да предоставят направените от тях болиди на два клиентски отбора за не повече от 350000 евро.[5] Също само през първия сезон отборите са базирани в обща централа на пистата Донингтън парк във Великобритания. Бюджетът на един отбор за един сезон не трябва да надвишава 2,5 милиона евро.[6]

По-голямата част от отборите и техните собственици имат опит от участия в различни моторни спортове. Върджин Рейсинг и Амлин Агури имат участия във Формула 1, Андрети Рейсинг и Драгън Рейсинг в Индикар, Ауди Спорт АБТ в ДТМ, Махиндра Рейсинг в МотоГП, е.дамс-Рено във Формула 3000 и ГП2.

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

За участие във Формула Е пилотите трябва да притежават поне международен лиценз клас B на ФИА, както и специален еЛиценз.[2] Тестовете на първите електрически болиди се правят от познатите от Формула 1 Лукас ди Граси и Такума Сато; в последствие ди Граси се отказва от тази роля, тъй като правилникът не позволява тест пилот да участва като състезател през първия сезон на надпреварата.[7] Освен него, на старта застават още пилоти с опит от Формула 1, Индикар и 24-те часа на Льо Ман като Ник Хайдфелд, Ярно Трули, Хайме Алгерсуари, Бруно Сена, Себастиан Буеми, Нелсиньо Пикет, Жером Д'Амброзио, Карун Чандок, Сакон Ямамото, Франк Монтани, Стефан Саразен. 20-те пилоти, застанали на старта в Пекин имат общо 776 старта във Формула 1 (в които са спечелили 661,5 точки), 51 старта в 24-те часа на Льо Ман, 12 старта в 500-те мили на Индианаполис, 5 шампионски титли в различни шампионати на Формула 3 (66 победи) и др.[8] На по-късен етап от дебютния сезон за едно или повече състезания в надпреварата се включват още пилоти с опит във Формула 1 като Витантонио Лиуци, Жан-Ерик Верн, Скот Спийд и Джъстин Уилсън, 24-те часа на Льо Ман – Лоик Дювал, Индикар – Марио Андрети.

Болид[редактиране | редактиране на кода]

Спарк-Рено SRT_01E

Прототипът Formulec EF01 е създаден през 2010 г. от Мерцедес ГП с двигател на Сименс. Той е използван за промоционален видеоклип и демонстрации в градовете-домакини на надпреварата. Болидът, с който през първия сезон ще бъдат снабдени всички отбори се нарича Спарк-Рено SRT 01E и е създаден в продължение на десет месеца от Спарк Рейсинг Текнолъджи в сътрудничесетво с Макларън, Уилямс, Далара, Рено.[9] Шасито от карбон и алуминий е дело на Далара и покрива същите изисквания за безопазност като във Формула 1, а аеродинамичният му дизайн спомага за по-лесно изпреварване.[10] Електрическият двигател е произведен от Макларън и е същият, какъвто фирмата използва в суперавтомобила Макларън P1.[11] Акумулаторните батерии са създадени от Уилямс, като първоначално те са разработени за суперавтомобила на Ягуар C-X75.[1] Петстепенната скоростна кутия е дело Хюленд.[10] Технически партньор на шампионата е Рено. Доставчик на гумите е Мишлен, като те са едни за сухо и мокро.[10]

Максималната скорост на болида е 225 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч – 3 секунди.[12] Пълната мощност по време на тренировки и квалификации е 200 кВ (270 к.с.), а в състезателен режим – 150 кВ (202,5 к.с.).[12] Минималното допустимо тегло на болида заедно с пилота е 888 кг (от които акумулаторните батерии са 320 кг), а максималните габарити са 5000 мм дължина, 1800 мм широчина и 1250 мм височина.[12] Издаваният от болида шум при висока скорост е около 80 децибела и е по-висок от този на автомобил с бензинов двигател (70 децибела).[13]

FanBoost[редактиране | редактиране на кода]

С началото на всяко състезание феновете имат време до деня да следващото да гласуват в социалните мрежи за пилоти, които еднократно да разполагат с допълнителна мощност от 30 кВ (40 к.с.) в рамките на 5 секунди.[2] Право на употреба на FanBoost получават тримата пилоти с най-много гласове. Всеки фен може да гласува само за един пилот на официалния сайт на Формула Е, във Фейсбук и Туитър, както и в най-популярната китайска платформа за микроблогове Сина Уейбо.[14] През официалната апликация за смартфони феновете могат да гласуват за пет пилота на състезание.[14]

Телевизионно излъчване[редактиране | редактиране на кода]

Стартовете от Формула Е се излъчват пряко по телевизията или на официалния сайт по целия свят.[15] В България шампионатът се предава пряко по БНТ HD.[16]

Дебютен сезон[редактиране | редактиране на кода]

Календар[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално сезон 2014/2015 включва десет състезания между септември 2014 и юни 2015 г. Календарът е одобрен през декември 2013 г.[17] Впоследствие обаче от календара отпада Рио де Жанейро, който преди това е заменил Хонконг. Това води до разместване на градовете в календара, а мястото на провеждане на петия кръг остава неуточнено, като това би трябвало да бъде някой град в Северна или Южна Америка. Кандидати са Атланта, Ванкувър и Мексико Сити. По-късно Алехандро Агаг заявява, че има възможност този кръг да отпадне от календара или на негово място да се състои втори старт на някое от европейските трасета.[18] В крайна сметка в началото на февруари е обявено, че като предпоследен кръг ще бъде добавена надпревара в Москва.[19] По-късно през същия месец след дълго чакане е получено разрешение лондонското състезание да се състои в парка Батърсий, като в два поредни дни ще се проведат два старта, увеличавайки бройката на кръговете през сезона на 11.[20]

Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Пекин еПри Flag of the People's Republic of China.svg Китай Пекин Олимпик Грийн Сиркуит 3,44 км 13 септември 2014 Pekín ePrix.svg
2 Путраджая еПри Flag of Malaysia.svg Малайзия Путраджая Стрийт Сиркуит 2,5 км 22 ноември 2014 Litar jalan daripada Putrajaya.svg
3 Пунта дел Есте еПри Flag of Uruguay.svg Уругвай Пунта дел Есте Стрийт Сиркуит 2,8 км 13 декември 2014 Punta del Este ePrix.svg
4 Буенос Айрес еПри Flag of Argentina.svg Аржентина Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит 2,44 км 10 януари 2015 Buenos Aires Formula e.svg
5 Маями еПри Flag of the United States.svg САЩ Бискейн Бей Стрийт Сиркуит 2,17 км 14 март 2015 Miami EPrix.svg
6 Лонг Бийч еПри Flag of the United States.svg САЩ Лонг Бийч Стрийт Сиркуит 2,1 км 4 април 2015 Long Beach EPrix.svg
7 Монте Карло еПри Flag of Monaco.svg Монако Монте Карло 1,76 км 9 май 2015 Long Beach EPrix.svg
8 Берлин еПри Flag of Germany.svg Германия Летище Темпелхоф 2,47 км 23 май 2015 Schaltung flughafen Tempelhof.svg
9 Москва еПри Flag of Russia.svg Русия Москва Стрийт Сиркуит 2,39 км 6 юни 2015 Москва уличная трасса.svg
10 Лондон еПри Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Батърсий Парк Стрийт Сиркуит 2,92 км 27 юни 2015 Battersea Park Circuit.svg
11 28 юни 2015
Източник:[21]

Отбори и пилоти[редактиране | редактиране на кода]

През април 2014 г. са потвърдени отборите, които ще се състезават в първия сезон. Два месеца по-късно обаче Дрейсън Рейсинг се отказва от участие. Неговото място заема Трули ГП на Ярно Трули, като Дрейсън Рейсинг става технически партньор на Трули ГП. Преди състезанието в Лонг Бийч името на Чайна Рейсинг е сменено на НЕКСТЕВ ТСР.[22]

Отбор Пилоти Кръгове Собственик Спонсор
Flag of the United Kingdom.svg Амлин Агури 55 Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща 2 – 9 Flag of Japan.svg Агури Сузуки Амлин
Flag of Japan.svg Такума Сато 1
Flag of Japan.svg Сакон Ямамото 10 – 11
77 Flag of the United Kingdom.svg Катрин Ледж 1 – 2
Flag of Mexico.svg Салвадор Дуран 3 – 11
Flag of the United States.svg Андрети Аутоспорт 27 Flag of France.svg Франк Монтани 1 – 2 Flag of the United States.svg Майкъл Андрети
Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 3 – 11
28 Flag of France.svg Шарл Пик 1
Flag of Australia (converted).svg Матю Брабам 2 – 3
Flag of the United States.svg Марко Андрети 4
Flag of the United States.svg Скот Спийд 5 – 8
Flag of the United Kingdom.svg Джъстин Уилсън 9
Flag of Switzerland.svg Симона де Силвестро 10 – 11
Flag of Germany.svg Ауди Спорт АБТ 11 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 1 – 11 Flag of Germany.svg Ханс-Юрген Абт Шефлер Груп
Телефункен
DHL
66 Flag of Germany.svg Даниел Абт 1 – 11
Flag of Monaco.svg Венчъри Гран При 23 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 1 – 11 Flag of the United States.svg Леонардо ди Каприо
Flag of Monaco.svg Гилдо Паланка Пастор
30 Flag of France.svg Стефан Саразен 1 – 11
Flag of the United Kingdom.svg Върджин Рейсинг 2 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 1 – 11 Flag of the United Kingdom.svg Върджин Груп
3 Flag of Spain.svg Хайме Алгерсуари 1 – 9
Flag of Switzerland.svg Фабио Лаймер 10 – 11
Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг 6 Flag of Spain.svg Ориол Сервиа 1 – 4 Flag of the United States.svg Джей Пенске МакАфи
Flag of France.svg Лоик Дювал 5 – 11
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 1 – 11
Flag of France.svg е.дамс-Рено 8 Flag of France.svg Никола Прост 1 – 11 Flag of France.svg Жан-Пол Дрио
Flag of France.svg Ален Прост
Рено
Ришар Мил
9 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 1 – 11
Flag of India.svg Махиндра Рейсинг 5 Flag of India.svg Карун Чандок 1 – 11 Flag of India.svg Ананд Махиндра
21 Flag of Brazil.svg Бруно Сена 1 – 9
Flag of Switzerland.svg Трули ГП 10 Flag of Italy.svg Ярно Трули 1 – 11 Flag of Italy.svg Ярно Трули
18 Flag of Italy.svg Микела Черути 1 – 4
Flag of Italy.svg Витантонио Лиуци 5 – 9
Flag of Switzerland.svg Алекс Фонтана 10 – 11
Flag of the People's Republic of China.svg Чайна Рейсинг/НЕКСТЕВ ТСР 88 Flag of the People's Republic of China.svg Хо-Пин Тунг 1 – 2, 4 Flag of the People's Republic of China.svg Стивън Лу ТАГ Хойер
Flag of Spain.svg Антонио Гарсия 3, 9
Flag of France.svg Шарл Пик 5 – 8
Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви 10 – 11
99 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 1 – 11

Пилотите с удебелен шрифт са тези, с които отборите започват сезона.

Шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Пилот Отбор Точки ПП Победи Подиуми НБО Спечелена
в старт
Точки
Аванс
2014/2015 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет Flag of the People's Republic of China.svg НЕКСТЕВ ТСР 144 0 2 5 2 11 от 11 1
2015/2016 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of France.svg Рено е.Дамс 155 3 3 7 5 10 от 10 2
2016/2017 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт 181 3 2 7 0 12 от 12 24
2017/2018 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн Flag of the People's Republic of China.svg Тачита 198 4 4 6 0 11 от 12 54

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Пилоти Точки ПП Победи Подиуми НБО Спечелена
в старт
Точки
Аванс
2014/2015 Flag of France.svg е.дамс-Рено Flag of France.svg Никола Прост
Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми
232 5 4 7 2 10 от 11 61
2015/2016 Flag of France.svg Рено е.Дамс Flag of France.svg Никола Прост
Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми
270 4 5 9 6 10 от 10 49
2016/2017 Flag of France.svg Рено е.Дамс Flag of France.svg Никола Прост
Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми
Flag of France.svg Пиер Гасли
268 2 6 6 2 12 от 12 20
2017/2018 Flag of Germany.svg Ауди Спорт АБТ Шефлер Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси
Flag of Germany.svg Даниел Абт
264 1 4 11 5 12 от 12 2

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот Победи
1 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 12
2 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 8
3 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 7
4 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 5
" Flag of France.svg Никола Прост 3
" Flag of Sweden.svg Феликс Розенквист 3
7 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 2
" Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 2
" Flag of Germany.svg Даниел Абт 2
10 Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща 1

Най-много пол позиции[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот ПП
1 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 11
2 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 8
3 Flag of Sweden.svg Феликс Розенквист 6
4 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 4
5 Flag of France.svg Никола Прост 3
" Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 3
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 2
" Flag of Germany.svg Даниел Абт 2
9 Flag of Italy.svg Ярно Трули 1
" Flag of France.svg Стефан Саразен 1
" Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 1
" Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви 1
" Flag of the United Kingdom.svg Алекс Лин 1
" Flag of New Zealand.svg Мич Евънс 1

Най-много най-бързи обиколки[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот НБО
1 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 7
2 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 5
" Flag of Germany.svg Даниел Абт 5
4 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 4
" Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 4
" Flag of Sweden.svg Феликс Розенквист 4
7 Flag of France.svg Никола Прост 3
8 Flag of France.svg Лоик Дювал 2
" Flag of Germany.svg Маро Енгел 2
" Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 2

Най-много FanBoost[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот FB
1 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 26
" Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 26
3 Flag of Germany.svg Даниел Абт 18
4 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 13
5 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 8
" Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 8
7 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 4
" Flag of Brazil.svg Бруно Сена 4
" Flag of Mexico.svg Салвадор Дуран 4
" Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви 4
" Flag of France.svg Стефан Саразен 4

Най-много точки[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот Т
1 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 611
2 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 580
3 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 456
4 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 441
5 Flag of France.svg Никола Прост 304
6 Flag of Germany.svg Даниел Абт 287
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 236
" Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 236
9 Flag of Sweden.svg Феликс Розенквист 223
10 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 214

Най-много стартове[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот С
1 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 45
" Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 45
" Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 45
" Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 45
" Flag of France.svg Никола Прост 45
" Flag of Germany.svg Даниел Абт 45
7 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 44
8 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 43
" Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 43
" Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща 41

Най-много подиуми[редактиране | редактиране на кода]

Място Пилот П
1 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 27
2 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 21
3 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 15
" Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 15
5 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 8
" Flag of Germany.svg Даниел Абт 8
7 Flag of Sweden.svg Феликс Розенквист 7
" Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 7
9 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 5
" Flag of France.svg Никола Прост 5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]