Формула Е 2015/16

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Формула Е 2015/2016)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Формула Е сезон 2015/16
предишен: 2014/15 следващ: 2016/17
Себастиен Буеми – шампион при пилотите
Рено е.Дамс – шампион при отборите

Сезон 2015/16 е вторият във Формула Е. Той започва на 24 октомври 2015 г. в Пекин, Китай и завършва на 3 юни 2016 г. в Лондон, Великобритания.[1] Календарът се състои от 11 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. От този сезон пада забраната за развитие на компоненти на болидите от страна на отборите, като осем производители са одобрени да конструират нови задвижващи системи.[2] Нелсиньо Пикет не успява да защити шампионската си титла, завършвайки едва на 15-то място. На негово място с две точки преди втория Лукас ди Граси триумфира Себастиен Буеми. При отборите Рено е.Дамс печели втора поредна титла.

Промени в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Технически регламент[редактиране | редактиране на кода]

От този сезон отборите могат да конструират и развиват нови задвижващи системи, в частност електромотори, инвертори, скоростни кутии и охлаждащи системи.[2] За целта са одобрени осем производители, които са или част от от отборите или работят в сътрудничество с тях.[2] Те са задължени да продадат своята задвижваща система на заинтересован друг отбор, като има и определен таван на цената.[3] С цел намаляване на разходите останалите компонени и шасито на болидите остават непроменени и идентични за всички отбори на базата на Спарк-Рено SRT 01E. Тъй като при този болид задното окачване е свързано със скоростната кутия, отборите могат да правят и модификации по него.[4]

Друга промяна в правилата е увеличаването на мощността на болидите в състезателен режим от 150 (202,5 к.с.) на 170 кВ (228 к.с.).

Спортен регламент[редактиране | редактиране на кода]

Въвежда се и т.нар. еЛиценз по подобие на суперлиценза във Формула 1 с цел да се ограничи текучеството на пилоти в рамките на сезона (през сезон 2014/2015 на старт застават общо 35 пилоти).[5] За да получи еЛиценз, един пилот трябва да премине специално обучение за безопасност при боравене с електрически болид и за техническите и спортните аспекти на Формула Е, както и да изпълнява едно от следните условия: в последните три години да е събрал минимум 20 точки по точковата система, използвана за издаване на суперлиценз за Формула 1, да е притежавал суперлиценз или да има поне три старта във Формула Е в рамките на изминалия сезон; по изключение по усмотрение на ФИА еЛиценз може да получи и пилот, който не покрива тези условия, но продължително време е показвал качества при състезания с едноместни открити болиди.[6] Шампионът във Формула Е пък автоматично получава суперлиценз за Формула 1.[5]

През този сезон смяната на пилоти в един отбор е ограничена, след като през миналия има редица смени, а Андрети Аутоспорт използва осем пилоти. Според новия регламент един отбор има право на по две пилотски смени на болид, а в последните три кръга не се допускат смени, освен при форсмажорни обстоятелства.[7]

Системата FanBoost също претърпява промяна. За пилот може да се гласува не само преди началото на състезанието, но до шест минути след него, като спечелилите пилоти могат да използват допълнителна можщност само с втория си болид.[8] Вече може да се гласува и в Инстаграм, а китайска платформа за микроблогове Сина Уейбо отпада като възможност. Победителите вече не разполагат с еднократна повишена мостност в рамките на пет секунди, а със запас от допълнителни 100 килоджаула, който може да бъде използван наведвъж или на части.[8]

Квалификацията за място пак се състои от четири групи по пет пилота, но те са на трасето за по шест вместо десет минути. След това петте пилота с най-бързо време участват в т.нар. Супер Пол елиминации, за да определят окончателните първи пет места в стартовата решетка.[9]

По подобие на виртуалната кола за сигурност във Формула 1 е въведен т.нар. Full Course Yellow – жълт флаг по цялата писта, при който е забранено изпреварването и има ограничение на скоростта от 50 км/ч.[10]

Променени са и наказанията, като стюардите вече имат избор от четири вида наказания според тежестта на нарушението на правилата – наказания с пет или десет секунди, които се изтърпяват при смяната на болида (или се добавят към времето на пилота ако той вече е минал през бокса), минаване през бокса и Стоп-енд-гоу.[10]

Календар[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2015/16 се състои от единадесет старта между октомври 2015 и юни 1016 г. Календарът е одобрен от ФИА на 10 юли 2015 г.[11] От него отпадат Монако, тъй като стартът от Формула Е е предвиден да се редува с Историческото Гран При на Монако, провеждащо се в четни години, и Маями.[11] Мястото на Монако заема Париж, докато все още няма яснота около петия кръг, но целта на организаторите е той да се проведе в Северна или Южна Америка.[11] По думите на шефа на Формула Е Алехандро Агаг, над 180 града изявяват желание да бъдат домакини на кръг от надпреварата, като някои от тях са готови да платят сериозни суми за това.[12] Първоначално стартът в Пекин трябва да се състои на 17 октомври, но е преместен с една седмица назад заради провеждането на голям форум в Олимпийския парк, където трябва да се състои и надпреварата.[13] На 19 ноември 2015 г. е обявено, че петият кръг ще се състои в Мексико Сити на овалната конфигурация (с малки модификации) на пистата Аутодромо Ерманос Родригес, което превръща този кръг в първия, провеждан на перманентна състезателна писта.[14] В края на ноември става ясно, че надпреварата в Берлин няма да се състои на Летище Темпелхоф заради настаняването на бежанци на територията на бившето летище,[15] а по протежение на Карл-Маркс-Алее. В началото на май е обявено отпадането от календара на старта в Москва, заради забавяне на решението за затваряне на улиците около Кремъл, въпреки писменото съгласие на президента Владимир Путин.[16] Организаторите на шампионата правят опити да намерят домакин за старта на тази дата – включително Монако и Донингтън парк, но те са неуспешни заради липсата на достатъчно време до 4 юни.[17]

Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Пекин еПри Flag of the People's Republic of China.svg Китай Пекин Олимпик Грийн Сиркуит 3,44 км 24 октомври 2015 Pekín ePrix.svg
2 Путраджая еПри Flag of Malaysia.svg Малайзия Путраджая Стрийт Сиркуит 2,5 км 7 ноември 2015 Litar jalan daripada Putrajaya.svg
3 Пунта дел Есте еПри Flag of Uruguay.svg Уругвай Пунта дел Есте Стрийт Сиркуит 2,8 км 19 декември 2015 Punta del Este ePrix.svg
4 Буенос Айрес еПри Flag of Argentina.svg Аржентина Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит 2,4 км 6 февруари 2016 Buenos Aires Formula e.svg
5 Мексико Сити еПри Flag of Mexico.svg Мексико Аутодромо Ерманос Родригес 2,14 км 12 март 2016 Autódromo Hermanos Rodríguez formula-e.svg
6 Лонг Бийч еПри Flag of the United States.svg САЩ Лонг Бийч Стрийт Сиркуит 2,1 км 2 април 2016 Long Beach EPrix.svg
7 Париж еПри Flag of France.svg Париж Париж Стрийт Сиркуит 1,93 км 23 април 2016 Paris Street Circuit.png
8 Берлин еПри Flag of Germany.svg Германия Берлин Стрийт Сиркуит 2,03 км 21 май 2016 Formel-e Berlin-Track.jpg
9 Москва еПри Flag of Russia.svg Русия Москва Стрийт Сиркуит 2,39 км 4 юни 2016 Москва уличная трасса.svg
10 Лондон еПри Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Батърсий Парк Стрийт Сиркуит 2,9 км 2 юли 2016 Battersea Park Circuit.svg
11 3 юли 2016
Източник:[1]

Отбори и пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Десетте отбора от предишния сезон участват и в този. Имената на повечето от тях обаче са променени заради нови спонсорски договори или съвместна работа с външни производители на задвижващите системи. Първоначално единствено Тим Агури обявява желанието си да използва задвижващите компоненти от предишния сезон.[18] Преди сезона Андрети Аутоспорт подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.[19] Драгън Рейсинг пък купува тези части от Венчъри Гран При. Останалите отбори произвеждат сами или с партньори своите задвижващи системи – Ауди Спорт АБТ с Шефлер, е.дамс-Рено с Рено, Трули ГП с Мотоматика, Върджин Рейсинг със Ситроен, а Махиндра Рейсинг, НЕКСТЕВ ТСР и Венчъри – сами. На 15 декември Трули ГП официално обявява, че напуска шампионата.[20]

При пилотите също има промени. Карун Чандок (Махиндра Рейсинг) напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху кариерата си като състезател със закрити автомобили,[21] като на негово място идва Ник Хайдфелд от Венчъри Гран При. За заместник на Хайдфелд Венчъри взима бившия шампион във Формула 1 и Индикар Жак Вилньов.[22] Хайме Алгерсуари (Върджин Рейсинг), който след надпреварата в Москва припада заради дехидратация, също напуска Формула Е, защото още няма резултати от проведените му след това изследвания,[23] а на негово място идва Жан-Ерик Верн, който през по-голямата част от изминалия сезон кара за Андрети Аутоспорт.[24] Ярно Трули (Трули ГП) също се отказва от мястото си в болида на собствения си отбор, за да се концентрира в управлението на тима; за свой заместник избира Салвадор Дуран.[25] Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон, става титулярен пилот на отбора.[26] Другият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Към Нелсиньо Пикет в НЕКСТЕВ ТСР се присъединява Оливър Търви. В Тим Агури за втори пилот е взет Натанаел Бертон.

В разгара на сезона настъпват промени при пилотите, някои от които заради здравословни проблеми и застъпвания в календара на пилотите, а други – перманентни, заради напускане или освобождаване от отбора. Два дни преди старта в Путраджая става ясно, че Салвадор Дуран напуска Трули ГП, а собственика на тима Ярно Трули не успява да намери негов заместник и решава самият той да седне в болида.[27] След операция на лявата си китка заради контузия, която получава в Путраджая, Ник Хайдфелд пропуска старта в Пунта дел Есте, където е заменен от Оливър Роулънд, настоящ шампион във Формула Рено 3.5.[28] След само три старта Жав Вилньов напуска шампионата заради неразбирателство с шефовете на Венчъри относно бъдещото развитие на отбора, а неговото място заема Майк Конуей.[29] Също след третия кръг Натанаел Бертон напуска Тим Агури, за да се концентрира върху кариерата си в състезанията за издържливост, а на негово място в отбора се връща Салвадор Дуран, който се състезава за тима в девет кръга през миналия шампионат,[30] а от състезанието в Париж до края на шампионата Дуран отстъпва мястото си на Ми Кинг Хуа, бивш заводски пилот на Ситроен в Световния шампионат за туристически автомобили.[31]

Отбор Конструктор Двигател Пилоти Кръгове Собственик Спонсор
Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт Спарк-АБТ Спортслайн АБТ Шефлер FE01 11 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 1 – 10 Flag of Germany.svg Ханс-Юрген Абт Шефлер Груп, Телефункен, DHL,
Вюрт Електроник, Дойче Пост,
Варщайнер, ФФЛ Волфсбург
66 Flag of Germany.svg Даниел Абт 1 – 10
Flag of the United States.svg Амлин Андрети Спарк-Макларън SRT01-e 27 Flag of the Netherlands.svg Робин Фрайнс 1 – 10 Flag of the United States.svg Майкъл Андрети Амлин, ТЕ Конективити
28 Flag of Switzerland.svg Симона де Силвестро 1 – 10
Flag of Monaco.svg Венчъри Формула Е Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-01 4 Flag of France.svg Стефан Саразен 1 – 10 Flag of the United States.svg Леонардо ди Каприо
Flag of Monaco.svg Гилдо Паланка Пастор
Фондация Албер II
12 Flag of Canada.svg Жак Вилньов 1 – 3
Flag of the United Kingdom.svg Майк Конуей 4 – 10
Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-01 6 Flag of France.svg Лоик Дювал 1 – 10 Flag of the United States.svg Джей Пенске МакАфи, Варайъти, WWD,
МиксБит, ИнстаФорекс,
india.com, FN, deadline.com
7 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 1 – 10
Flag of the United Kingdom.svg DS Върджин Рейсинг Спарк-Ситроен Върджин DSV-01 2 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 1 – 10 Flag of the United Kingdom.svg Върджин Груп
Flag of the United Kingdom.svg Ричард Брансън
DS, Върджин Медия
25 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 1 – 10
Flag of India.svg Махиндра Рейсинг Спарк-Махиндра Махиндра М2ЕЛЕКТРО 21 Flag of Brazil.svg Бруно Сена 1 – 10 Flag of India.svg Ананд Махиндра IHG, Авис
23 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 1 – 2, 4 – 10
Flag of the United Kingdom.svg Оливър Роулънд 3
Flag of the People's Republic of China.svg НЕКСТЕВ ТСР Спарк-НЕКСТЕВ НЕКСТЕВ ТСР ФормулаЕ 001 1 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 1 – 10 Flag of the People's Republic of China.svg Стивън Лу ТАГ Хойер, Омни Гиър
88 Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви 1 – 10
Flag of France.svg Рено е.дамс Спарк-Рено Рено Z.E.15 8 Flag of France.svg Никола Прост 1 – 10 Flag of France.svg Жан-Пол Дрио
Flag of France.svg Ален Прост
Рено, Ришар Мил
9 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 1 – 10
Flag of Japan.svg Тим Агури Спарк-Макларън SRT01-e 55 Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща 1 – 7, 9 – 10 Flag of Japan.svg Агури Сузуки
Flag of Germany.svg Рене Раст 8
77 Flag of France.svg Натанаел Бертон 1 – 3
Flag of Mexico.svg Салвадор Дуран 4 – 6
Flag of the People's Republic of China.svg Ма Кинг Хуа 7 – 10
Flag of Switzerland.svg Трули ГП Спарк-Мотоматика Мотоматика JT-01 10 Flag of Mexico.svg Салвадор Дуран 1 Flag of Italy.svg Ярно Трули Джихуа Груп
Flag of Italy.svg Ярно Трули 2
18 Flag of Italy.svg Витантонио Лиуци 1 – 2

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

33

Кръг еПри Победител Отбор Пол позиция Най-бърза обиколка Доклад
1 Flag of the People's Republic of China.svg Пекин[32] Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of France.svg Рено е.дамс Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Доклад
2 Flag of Malaysia.svg Путраджая[33] Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Доклад
3 Flag of Uruguay.svg Пунта дел Есте[34] Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of France.svg Рено е.дамс Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Доклад
4 Flag of Argentina.svg Буенос Айрес[35] Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд Flag of the United Kingdom.svg DS Върджин Рейсинг Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио Доклад
5 Flag of Mexico.svg Мексико Сити[36] Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио1 Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио Flag of France.svg Никола Прост2 Доклад
6 Flag of the United States.svg Лонг Бийч[37] Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд3 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Доклад
7 Flag of France.svg Париж[38] Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд Доклад
8 Flag of Germany.svg Берлин[39] Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of France.svg Рено е.дамс Flag of France.svg Жан-Ерик Верн Flag of Brazil.svg Бруно Сена Доклад
9 Flag of the United Kingdom.svg Лондон[40][41] Flag of France.svg Никола Прост Flag of France.svg Рено е.дамс Flag of France.svg Никола Прост Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет Доклад
10 Flag of France.svg Никола Прост Flag of France.svg Рено е.дамс Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми

Бележки:

  • 1Лукас ди Граси финишира първи, но впоследствие е дисквалифициран, защото първият му болид е бил с 1,8 кг по-лек от минимално допустимото.[42]
  • 2Жером Д'Амброзио записва най-бърза обиколка, но тя е отменена, защото излиза от очертанията на пистата и така печели предимство.[43]
  • 3Антонио Феликс да Коща дава най-бързо време в квалификациите, но е дисквалифициран и наказан да стартира от последна позиция заради по-ниско от позволеното налягане на гумите.

FanBoost[редактиране | редактиране на кода]

Кръг еПри Първи Втори Трети
1 Flag of the People's Republic of China.svg Пекин[44] Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви
2 Flag of Malaysia.svg Путраджая Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви
3 Flag of Uruguay.svg Пунта дел Есте[45] Flag of France.svg Жан-Ерик Верн Flag of France.svg Стефан Саразен Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд
4 Flag of Argentina.svg Буенос Айрес
5 Flag of Mexico.svg Мексико Сити
6 Flag of the United States.svg Лонг Бийч
7 Flag of France.svg Париж
8 Flag of Germany.svg Берлин
9 Flag of Russia.svg Москва
10 Flag of the United Kingdom.svg Лондон
11

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Класиране при пилотите[редактиране | редактиране на кода]

Пилот ПЕК
Flag of the People's Republic of China.svg
ПУТ
Flag of Malaysia.svg
ПУН
Flag of Uruguay.svg
БУЕ
Flag of Argentina.svg
МЕК
Flag of Mexico.svg
ЛБИ
Flag of the United States.svg
ПАР
Flag of France.svg
БЕР
Flag of Germany.svg
ЛОН
Flag of the United Kingdom.svg
ЛОН
Flag of the United Kingdom.svg
Точки
1 Flag of Switzerland.svg Себастиен Буеми 1 12 1 2 2 16 3* 1* 5* Ret* 155
2 Flag of Brazil.svg Лукас ди Граси 2 1 2 3* DSQ* 1* 1 3 4* Ret* 153
3 Flag of France.svg Никола Прост Ret 10 5 5 3 11 4 4 1 1 115
4 Flag of the United Kingdom.svg Сам Бърд 7* 2 Ret* 1* 6 6 6 11 7 Ret 88
5 Flag of Belgium.svg Жером Д'Амброзио 5 14† 3 16 1 7* 11 16 8 3 83
6 Flag of France.svg Стефан Саразен 9 4 9* 4 9 2 5 10* 10 5* 70
7 Flag of Germany.svg Даниел Абт 11 7 8 13 7 3 10 2 Ret 2 68
8 Flag of France.svg Лоик Дювал 4 16† 4 6 4 8 Ret* Ret Ret 4 60
9 Flag of France.svg Жан-Ерик Верн 12 Ret 7* 11* 16* 13 2* 5 3 8 56
10 Flag of Germany.svg Ник Хайдфелд 3 9* 7 8 4* 12 7* 13* 7 53
11 Flag of Brazil.svg Бруно Сена 13 5 Ret 10 10 5 9 15 2 6 52
12 Flag of the Netherlands.svg Робин Фрайнс 10 3 10 8 5 15 7 6 Ret Ret 45
13 Flag of Portugal.svg Антонио Феликс да Коща Ret 6 6 Ret Ret Ret 8 6 11 28
14 Flag of the United Kingdom.svg Оливър Търви 6* Ret* 12 9 11 12 13 12 15† 10 11
15 Flag of Brazil.svg Нелсиньо Пикет 15†* 8* 15† 12 13 Ret Ret 13 12 9 8
16 Flag of the United Kingdom.svg Майк Конуей 15 12 10 14 8 9 13 7
17 Flag of France.svg Натанаел Бертон 8 15 14 4
18 Flag of Switzerland.svg Симона де Силвестро Ret 13 11 14 14 9 15 9 14 Ret 4
19 Flag of the People's Republic of China.svg Ма Кинг Хуа Ret 14 11 12 0
20 Flag of Canada.svg Жак Вилньов 14 11 DNS 0
21 Flag of the United Kingdom.svg Оливър Роуланд 13 0
22 Flag of Mexico.svg Салвадор Дуран Ret 15* 14 0
23 Flag of Germany.svg Рене Раст NC 0
- Flag of Italy.svg Витантонио Лиуци 0
- Flag of Italy.svg Ярно Трули 0
Цвят Резултат
Злато Победител
Сребро 2-ро място
Бронз 3-то място
Зелено Взима точки
Синьо Не взима точки/NC
Лилаво Не завършва (Ret)
Червено Не се класира (DNQ)
Черно Дисквалифициран (DSQ)
Бяло Не стартира (DNS)
Празно Не участва
Контузен (INJ)
Изключен (EX)
Удебелено Пол позиция
Наклонено Най-бърза обиколка
* FanBoost
Не е завършил състезанието,
но е класиран, защото е
покрил 90% от дистанцията

Класиране при отборите[редактиране | редактиране на кода]

Отбор ПЕК
Flag of the People's Republic of China.svg
ПУТ
Flag of Malaysia.svg
ПУН
Flag of Uruguay.svg
БУЕ
Flag of Argentina.svg
МЕК
Flag of Mexico.svg
ЛБИ
Flag of the United States.svg
ПАР
Flag of France.svg
БЕР
Flag of Germany.svg
ЛОН
Flag of the United Kingdom.svg
ЛОН
Flag of the United Kingdom.svg
Точки
1 Flag of France.svg Рено е.дамс 30 6 37 28 35 2 27 37 38 30 270
2 Flag of Germany.svg АБТ Шефлер Ауди Спорт 18 31 22 15 6 40 26 33 12 18 221
3 Flag of the United Kingdom.svg DS Върджин Рейсинг 6 18 6 28 8 11 29 13 21 4 144
4 Flag of the United States.svg Драгън Рейсинг 22 0 30 10 40 10 0 0 4 27 143
5 Flag of India.svg Махиндра Рейсинг 15 12 0 7 5 22 4 8 18 14 105
6 Flag of Monaco.svg Венчъри Формула Е 2 12 2 12 2 19 10 5 3 10 77
7 Flag of the United States.svg Амлин Андрети 1 15 1 4 10 2 6 10 0 0 49
8 Flag of Japan.svg Тим Агури 4 8 8 0 0 0 4 0 8 0 32
9 Flag of the People's Republic of China.svg НЕКСТЕВ ТСР 8 4 0 2 0 0 0 0 0 3 19
- Flag of Switzerland.svg Трули ГП 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 2015 – 2016 FIA Formula E Championship
  2. а б в FIA homologates manufacturers for second Formula E season
  3. Zehn Teams, acht Hersteller: Was wird aus Aguri und Dragon?
  4. Auch Aufhängung darf ab zweiter Saison entwickelt werden
  5. а б e-Lizenz: FIA führt Führerschein für die Formel E ein
  6. Rules & Regulations
  7. Formel E begrenzt die Anzahl der Fahrerwechsel
  8. а б Bestätigt: FanBoost in der neuen Saison während des Rennens
  9. Rules & Regulations
  10. а б Formula E introduces Full Course Yellow for season two
  11. а б в WMSC reveals dates for season two Formula E calendar
  12. Formula E fields approaches from more than 180 potential venues
  13. The second season of the Formula E championship will start one week later than originally intended, organisers have announced
  14. Mexico City to host round five of 2015 – 2016 season
  15. www.formel-electric.de
  16. Moskau-ePrix auf der Kippe: Absage in dieser Woche?
  17. Offiziell: Formel-E-Rennen in Moskau ersatzlos gestrichen
  18. Aguri behält Antrieb der ersten Saison
  19. Andretti reverts to season one powertrain
  20. Тимът на Трули спира участието си във Формула Е
  21. Chandhok Set to Walk away from Formula E
  22. Формула Е върна Вилньов в големия спорт
  23. Alguersuari Rules Himself out of Virgin Drive
  24. DS Virgin Racing confirms Sam Bird and Jean-Eric Vergne
  25. Trulli steps aside from driving duties
  26. Симона де Силвестро става титуляр във Формула Е
  27. Jarno Trulli back for Putrajaya ePrix
  28. Heidfeld replaced for Punta del Este
  29. Conway to replace Villeneuve at Venturi
  30. Salvador Duran joins Team Aguri
  31. Ma Qing Hua replaces Salvador Duran at Team Aguri
  32. SWUSP Beijing ePrix
  33. YCM Putrajaya ePrix
  34. Julius Baer Punta del Este ePrix
  35. Buenos Aires ePrix
  36. Mexico City ePrix
  37. The Faraday Future Long Beach ePrix
  38. VISA Paris ePrix
  39. Berlin ePrix
  40. London ePrix
  41. London ePrix
  42. Ди Граси дисквалифициран в Мексико, печели Д’Амброзио
  43. Di Grassi stripped of Mexico win
  44. Buemi to the max in Beijing
  45. ePrix Punta del Este, vince Buemi