Направо към съдържанието

Формула Е 2016/2017

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Формула Е сезон 2016/2017
предишен: 2015/16 следващ: 2017/18
Лукас ди Граси - шампион при пилотите
Рено е.Дамс - шампион при отборите

Сезон 2016/17 е третият във Формула Е. Той започва на 8 октомври 2016 г. в Хонконг и завършва на 30 юли 2017 г. в Монреал, Канада.[1] Календарът се състои от 12 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. С надпреварата в Маракеш, Мароко, Формула Е за първи път стъпва в Африка,[2] дебютни са и състезанията по улиците на Хонконг, Ню Йорк и Монреал. Ягуар се завръща със заводски отбор в моторните спортове за първи път от 12 години.[3] Себастиен Буеми не успява да защити шампионската си титла и остава на второ място в класирането, а шампион става Лукас ди Граси. При отборите Рено е.Дамс печели трета поредна титла.

Промени в правилата

[редактиране | редактиране на кода]

Технически регламент

[редактиране | редактиране на кода]

Новите акумулаторни батерии, разработени от Уилямс имат повишен капацитет на презареждане - 150 кВ, с 50 кВ повече от предишните.[4] Това дава възможност за повече и по-различни състезателни стратегии. Планираното за този сезон увеличение на мощността в състезателен режим от 200 на 250 кВ е отложено за сезон Формула Е 2018/2019.[5] Новите батерии са с 30 кг по-тежки от старите и вече тежат 230 кг, но максимално допустимото тегло на болида пада от 888 на 880 кг.[6] Мишлен разработва нови гуми за всякакви атмосферни условия, които са по-леки и с по-малко съпротивление при движение и достигат оптималната работна температура по-бързо.[4] Има и промени и в дизайна на болида, като най-отчетлив е новият външен вид на предното крило, което изглежда по-агресивно и по-футуристично. Зад промяната не се крият технически причини, свързани с аеродинамиката и притискането на болида, а чисто естетични – за да се отличават болидите от останалите от други серии и за да се наблегне на иновативността на Формула Е.[4]

Спортен регламент

[редактиране | редактиране на кода]

От този сезон за най-бърза обиколка по време на състезанието се присъжда една (вместо две) точка. Това решение е взето след като развието на класирането в изминалия сезон води до там, че шампионската титла зависеше от това кой измежду Себастиен Буеми и Лукас ди Граси ще запише най-бърза обиколка в последния старт от сезона, а според организаторите не може шампионската титла в надпревара с 11 старта да се решава посредством една обиколка.[7]

Първите десет пилоти в крайното класиране получават точки, валидни за суперлиценза, необходим за участие във Формула 1, а не както дотогава – само шампиона във Формула Е автоматично да получи суперлиценз.

Друга провяна в спортния регламент е т. нар. power ramping down – постепенно падане на мощността на батерията до 0 кВ, в случай че пилотът е надвишил максимално допустимото количество енергия.[4]

Календар

[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2016/2017 се състои от дванадесет старта в девет държави между 8 октомври 2016 г. и завършва 30 юли 2017 г. Календарът е одобрен от ФИА на 28 септември 2016 г.[8] В сравнение с предишния сезон, от него отпадат стартовете в Пекин, Путраджая, Пунта дел Есте, Лонг Бийч и Лондон, както и отмененото състезание в Москва. В календара след предвиденото редуване на старт от Формула Е с провеждащото се в четни години Историческо Гран При се завръща Монако. Място в календара най-сетне намира Хонконг, след като възможен старт в града е обсъждан още за дебютния сезон на Формула Е.[9] Дебютният старт на сериите на африканския континент - в Маракеш, е насрочен да съвпадне с провеждащата се в града Световна конференция за климата на ООН.[8] Двата старта в Ню Йорк съвпадат с 6-те часа на Нюрбургринг, част от календара на Световния шампионат за издръжливост, като това води до сериозни полемики заради негласното споразумение между шефовете на Формула Е и СШЕ, стартове от двете серии да не се провеждат по едно и също време заради участието на някои пилоти - сред които и претендентът за титлата във Формула 1 Себастиен Буеми, и в двете серии.[10] Предварителните разговори за старт в Монреал датират от края на 2014 г.[11] Първоначално в календара е заложен и старт в Брюксел, но белгийската администрация на успява да намери подходящо място за провеждането му и вместо в белгийската столица, в Берлин се провежда допълнителен кръг.[12]

Кръг еПри Държава Писта Дължина Дата Трасе
1 Хонконг еПри Хонконг Хонконг Сентръл Харбърфронт Сиркуит 1,86 км 9 октомври 2016
2 Маракеш еПри Мароко Мулай Ел Хасан 3 км 12 ноември 2016
3 Буенос Айрес еПри Аржентина Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит 2,4 км 18 февруари 2017
4 Мексико Сити еПри Мексико Аутодромо Ерманос Родригес 2,1 км 1 април 2017
5 Монако еПри Монако Монте Карло 1,765 км 13 май 2017
6 Париж еПри Франция Сиркуит дез Инвалид 1,93 км 20 май 2017
7 Берлин еПри Германия Летище Темпелхоф 2,277 км 10 юни 2017
8 11 юни 2017
9 Ню Йорк еПри САЩ Бруклин Стрийт Сиркуит 1,953 км 15 юли 2017
10 16 юли 2017
11 Монреал еПри Канада Монреал Стрийт Сиркуит 2,745 км 29 юли 2017
12 30 юли 2017
Източник:[12]

Отбори и пилоти

[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на отказалия се по време на сезон 2015/2016 отбор на Трули ГП е заето от Ягуар Рейсинг, като името на отбора е Панасоник Ягуар Рейсинг.[13] След края на сезона Тим Агури също прекратява участието си във Формула Е и неговият лиценз е продаден на Чайна Медия Кепитъл, която основава нов отбор под името Тачита.[14] След като подписва четиригодишен договор за сътрудничество със стартъп компанията Фарадей Фючър, Драгън Рейсинг променя името си на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг.[15]

При пилотите също има промени. Шампионът в Европейския шампионат на Формула 3 за 2015 г. Феликс Розенквист заема мястото на Бруно Сена в Махиндра Рейсинг, след като бразилецът решава да се съсредоточи изцяло върху Световния шампионат за издръжливост.[16] Майк Конуей от Венчъри Формула Е също решава да се посвети на състезанията за издръжливост и на негово място е привлечен пилотът от ДТМ Маро Енгел.[17] Трикратният шампион в Световния шампионат за туристически автомобили Хосе Мария Лопес замества напусналия в посока Тачита Жан-Ерик Верн в тима на DS Върджин Рейсинг.[18] Дебют във Формула Е правят и пилотите на Ягуар Рейсинг Мич Евънс и Адам Керъл.[19] Бившият пилот на Тим Агури Антонио Феликс да Коща подписва договор с Амлин Андрети, заемайки мястото на Симона де Силвестро.[20]

След началото на сезона също има рокади припилотите. Бившият пилот на Заубер Ф1 и Хаас във Формула 1 Естебан Гутиерес заема мястото на представящия се под очакванията Ма Кингхуа в отбора на Тачита.[21] Гутиерес обаче участва само в три състезания, тъй като след старта в Париж замества контузения пилот на Дейл Койн Рейсинг Себастиан Бурде в Индикар, като мястото на Гутиерес е заето от досегашния пилот на Венчъри Формула Е Стефан Саразен.[22] Овакантеното място във Венчъри заема Том Дилман.[23] Лоик Дювал от Фарадей Фючър Драгън Рейсинг и Маро Енгел от Венчъри Формула Е пропускат старта в Париж заради ангажимент в ДТМ и техните места са заети съответно от Майк Конуей и Том Дилман.[24][25] Себастиен Буеми от Рено е.дамс и Хосе Мария Лопес от DS Върджин Рейсинг пропускат двата старта в Ню Йорк заради участието си на 6-те часа на Нюрбургринг, като на тяхно място стартират Пиер Гасли и Алекс Лин.[26][27]

Отбор Конструктор Двигател № Пилоти Кръгове Собственик Снимка
АБТ Шефлер Ауди Спорт Спарк-АБТ Спортслайн АБТ Шефлер FE02 11 Лукас ди Граси 1 – 12 Ханс-Юрген Абт
66 Даниел Абт 1 – 12
Амлин Андрети Спарк-Андрети ATEC-02 27 Робин Фрайнс 1 – 12 Майкъл Андрети
28 Антонио Феликс да Коща 1 – 12
Венчъри Формула Е Спарк-Венчъри Венчъри VM200-FE-02 4 Стефан Саразен 1 – 6 Леонардо ди Каприо
Гилдо Паланка Пастор
Том Дилман 7 – 12
5 Маро Енгел 1 – 5, 7 – 12
Том Дилман 6
DS Върджин Рейсинг Спарк-Ситроен Върджин DSV-02 2 Сам Бърд 1 – 12 Върджин Груп
Ричард Брансън
37 Хосе Мария Лопес 1 – 8, 11 – 12
Алекс Лин 9 – 10
Махиндра Рейсинг Спарк-Махиндра Махиндра М3ЕЛЕКТРО 19 Феликс Розенквист 1 – 12 Ананд Махиндра
23 Ник Хайдфелд 1 – 12
НекстЕВ НИО Спарк-НЕКСТЕВ НЕКСТЕВ ТСР ФормулаЕ 002 3 Нелсиньо Пикет 1 – 12 Стивън Лу
88 Оливър Търви 1 – 12
Панасоник Ягуар Рейсинг Спарк-Ягуар Ягуар I-Type 1 20 Мич Евънс 1 – 12 Ягуар
47 Адам Керъл 1 – 12
Рено е.дамс Спарк-Рено Рено Z.E.16 8 Никола Прост 1 – 12 Жан-Пол Дрио
Ален Прост
9 Себастиен Буеми 1 – 8, 11 – 12
Пиер Гасли 9 – 10
Тачита Спарк-Рено Рено Z.E.16 25 Жан-Ерик Верн 1 – 12 Чайна Медия Кепитъл
33 Ма Кингхуа 1 – 3
Естебан Гутиерес 4 – 6
Стефан Саразен 7 – 12
Фарадей Фючър Драгън Рейсинг Спарк-Пенске Пенске 701-EV 6 Лоик Дювал 1 – 5, 7 – 12 Джей Пенске
Майк Конуей 6
7 Жером Д'Амброзио 1 – 12

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]
Кръг еПри Победител Отбор Пол позиция Най-бърза обиколка Доклад
1 Хонконг[28] Себастиен Буеми Рено е.дамс Нелсиньо Пикет Феликс Розенквист Доклад
2 Маракеш[29] Себастиен Буеми Рено е.дамс Феликс Розенквист Лоик Дювал Доклад
3 Буенос Айрес[30] Себастиен Буеми Рено е.дамс Лукас ди Граси Феликс Розенквист Доклад
4 Мексико Сити[31] Лукас ди Граси АБТ Шефлер Ауди Спорт Оливър Търви Себастиен Буеми Доклад
5 Монте Карло[32] Себастиен Буеми Рено е.дамс Себастиен Буеми Сам Бърд Доклад
6 Париж[33] Себастиен Буеми Рено е.дамс Себастиен Буеми Сам Бърд Доклад
7 Берлин[34][35] Феликс Розенквист Махиндра Рейсинг Лукас ди Граси Мич Евънс Доклад
8 Себастиен Буеми Рено е.дамс Феликс Розенквист Маро Енгел
9 Ню Йорк[36][37] Сам Бърд DS Върджин Рейсинг Алекс Лин Маро Енгел Доклад
10 Сам Бърд DS Върджин Рейсинг Сам Бърд Даниел Абт
11 Монреал[38][39] Лукас ди Граси АБТ Шефлер Ауди Спорт Лукас ди Граси Лоик Дювал Доклад
12 Жан-Ерик Верн Тачита Феликс Розенквист Никола Прост

FanBoost

[редактиране | редактиране на кода]
Кръг еПри Първи Втори Трети
1 Хонконг[40] Себастиен Буеми Лукас ди Граси Хосе Мария Лопес
2 Маракеш[41] Даниел Абт Себастиен Буеми Лукас ди Граси
3 Буенос Айрес[42] Себастиен Буеми Лукас ди Граси Даниел Абт
4 Мексико Сити[43] Даниел Абт Лукас ди Граси Себастиен Буеми
5 Монако[44] Себастиен Буеми Стефан Саразен Лукас ди Граси
6 Париж[45] Себастиен Буеми Лукас ди Граси Даниел Абт
7 Берлин Даниел Абт Себастиен Буеми Лукас ди Граси
8 Даниел Абт Себастиен Буеми Лукас ди Граси
9 Ню Йорк[46][47] Даниел Абт Лукас ди Граси Жан-Ерик Верн
10 Лукас ди Граси Ник Хайдфелд Даниел Абт
11 Монреал[48][49] Лукас ди Граси Жан-Ерик Верн Себастиен Буеми
12 Лукас ди Граси Даниел Абт Себастиен Буеми

Класиране

[редактиране | редактиране на кода]

Класиране при пилотите

[редактиране | редактиране на кода]
№ Пилот ХКГ
МАР
БУЕ
МЕК
МОН
ПАР
БЕР
БЕР
НЙС
НЙС
МРЛ
МРЛ
Точки
1 Лукас ди Граси 2* 5* 3* 1* 2* Ret* 2* 3* 4* 5* 1* 7* 181
2 Себастиен Буеми 1* 1* 1* 13* 1* 1* DSQ* 1* DSQ* 11* 157
3 Феликс Розенквист 15 3 18 16† 6 4 1 2 15 2 9 2 127
4 Сам Бърд 13 2 Ret 3 Ret 16 7 7 1 1 5 4 122
5 Жан-Ерик Верн Ret 8 2 2 Ret Ret 8 6 2* 8 2* 1 117
6 Никола Прост 4 4 4 5 9 5 5 8 8 6 6 Ret 93
7 Ник Хайдфелд 3 9 15 12 3 3 3 10 Ret 3* Ret 5 88
8 Даниел Абт Ret 6* 7* 7* 7 13†* 6* 4* 14†* Ret* 4 6* 67
9 Хосе Мария Лопес Ret* 10 10 6 Ret 2 4 5 Ret 3 65
10 Стефан Саразен 10 12 12 15 15†* 10 11 14 3 12† 3 8 36
11 Нелсиньо Пикет 11 16 5 9 4 7 12 12 11 16† 13 16 33
12 Оливър Търви 8 7 9 Ret 13† 12 10 9 6 14 15 17 26
13 Робин Фрайнс 6 11 14 11 12 6 17 18 9 9 8 13 24
14 Мич Евънс Ret 17 13 4 10 9 Ret 17 NC Ret 7 12 22
15 Лоик Дювал 14 18 6 Ret NC 15 Ret 5 13† Ret 19† 20
16 Пиер Гасли 7 4 18
17 Маро Енгел 9 NC NC Ret 5 9 NC NC Ret 12 18 16
18 Жером Д'Амброзио 7 13 8 14 Ret Ret 13 13 Ret 10 11 13 13
19 Том Дилман 8 18 15 13 7 10 10 12
20 Антонио Феликс да Коща 5 Ret 11 Ret 11 Ret 16 11 12 15 14 15 10
21 Адам Керъл 12 14 17 8 14 15 14 16 10 11 16 14 5
22 Естебан Гутиерес 10 18 11 5
23 Алекс Лин Ret Ret 3
24 Майк Конуей 14 0
25 Ма Кингхуа Ret 15 16 0
Цвят Резултат
Злато Победител
Сребро 2-ро място
Бронз 3-то място
Зелено Взима точки
Синьо Не взима точки/NC
Лилаво Не завършва (Ret)
Червено Не се класира (DNQ)
Черно Дисквалифициран (DSQ)
Бяло Не стартира (DNS)
Празно Не участва
Контузен (INJ)
Изключен (EX)
Удебелено Пол позиция
Наклонено Най-бърза обиколка
* FanBoost
† Не е завършил състезанието,
но е класиран, защото е
покрил 90% от дистанцията

Класиране при отборите

[редактиране | редактиране на кода]
№ Пилот ХКГ
МАР
БУЕ
МЕК
МОН
ПАР
БЕР
БЕР
НЙС
НЙС
МРЛ
МРЛ
Точки
1 Рено е.дамс 37 37 37 11 30 38 10 29 10 20 8 1 268
2 АБТ Шефлер Ауди Спорт 18 18 24 31 24 0 29 27 12 11 40 14 248
3 Махиндра Рейсинг 16 20 1 0 23 27 40 22 0 33 2 31 215
4 DS Върджин Рейсинг 0 19 1 23 1 19 18 16 28 28 10 27 190
5 Тачита 0 4 18 19 4 0 4 8 33 4 33 29 156
6 НекстЕВ НИО 7 6 12 5 12 6 1 2 8 0 0 0 59
7 Амлин Андрети 18 0 0 0 0 8 0 0 2 2 4 0 34
8 Фарадей Фючър Драгън Рейсинг 6 1 12 0 0 0 0 0 10 1 1 2 33
9 Венчъри Формула Е 3 0 0 0 10 5 2 1 1 6 1 1 30
10 Панасоник Ягуар Рейсинг 0 0 0 16 1 2 1 0 1 0 6 0 27

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Formula E calendar confirms New York clashes with WEC
  2. ↑ Formula E Marrakesh ePrix: Preview
  3. ↑ Ягуар се завръща след 12 години прекъсване
  4. ↑ а б в г FE - All that’s new in Formula E
  5. ↑ Formel E rudert zurück: Energie vorerst doch nicht erhöht
  6. ↑ Power hike for 2016 regs // Архивиран от оригинала на 2017-08-01. Посетен на 2017-09-10.
  7. ↑ What’s new for season three? // Архивиран от оригинала на 2016-09-15. Посетен на 2017-09-10.
  8. ↑ а б Formula E calendar confirms New York clashes with WEC
  9. ↑ Exclusive: Track designer Nunes talks Hong Kong
  10. ↑ Formula E, WEC date clash to remain in 2017
  11. ↑ Montreal in running to host electric race car Formula E season opener
  12. ↑ а б Berlin to host Formula E double-header in place of Brussels
  13. ↑ Ягуар се присъединява към Формула Е
  14. ↑ Team Aguri concludes Chinese takeover deal
  15. ↑ Faraday Future Partners With Dragon Racing for Formula E
  16. ↑ Mahindra взе звезда от Формула 3 // Архивиран от оригинала на 2017-09-11. Посетен на 2017-09-10.
  17. ↑ Ex-DTM racer Maro Engel replaces Mike Conway in Venturi Formula E team
  18. ↑ DS Virgin Racing обявява своя нов екип пилоти за сезон 3, архив на оригинала от 11 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170911072839/http://www.citroen.bg/ds-virgin-racing-obyavyava-svoya-nov-ekip-piloti-za-sezon-3/, посетен на 10 септември 2017 
  19. ↑ Jaguar влиза във Формула Е с болида I-TYPE 1
  20. ↑ Andretti verpflichtet Antonio Felix da Costa
  21. ↑ Потвърдиха Гутиерес за пилот на Techeetah във Формула Е
  22. ↑ Sarrazin joins Techeetah in Formula E as Gutierrez goes to IndyCar
  23. ↑ Tom Dillmann remplace Sarrazin chez Venturi
  24. ↑ Conway replaces Duval for Paris
  25. ↑ Dillmann to make race debut with Venturi
  26. ↑ Протеже на Ред Бул ще замести лидера Буеми във Формула Е
  27. ↑ Високи цели за DS Virgin Racing в Ню Йорк с първи изцяло британски екипаж
  28. ↑ Hong Kong, HK - E-Prix Race Results[неработеща препратка]
  29. ↑ Marrakesh, MA - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  30. ↑ Buenos Aires, AR - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  31. ↑ Mexico City, MX - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  32. ↑ Monaco, MC - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  33. ↑ Paris, FR - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  34. ↑ Berlin, DE - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  35. ↑ Berlin, DE - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  36. ↑ New York, US - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  37. ↑ New York, US - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 2017-09-11.
  38. ↑ Montreal, CA - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-08-14. Посетен на 2017-09-11.
  39. ↑ Montreal, CA - E-Prix Race Results // Архивиран от оригинала на 2017-09-05. Посетен на 2017-09-11.
  40. ↑ Hong Kong spectacle: Buemi wins and di Grassi conjures
  41. ↑ Second victory for Buemi
  42. ↑ Third win for Buemi
  43. ↑ Di Grassi takes gamble and wins crazy Mexico e-Prix
  44. ↑ Buemi bounces back to win the Monaco ePrix
  45. ↑ Buemi expands championship lead in Paris-style
  46. ↑ Big apple, big success: Bird flies to victory in New York City
  47. ↑ Double header – double win: Bird rules the streets of Brooklyn
  48. ↑ The fast and the furious: di Grassi on top in Montreal
  49. ↑ At last: di Grassi crowned champion as Vergne wins
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Формула_Е_2016/2017&oldid=12580467“.