Фотий I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фотий
Φώτιος
константинополски патриарх
Патриарх фотий.png
Роден
Починал

Религия Православие
Философия
Регион Западна философия
Епоха Сревновековна философия
Интереси Теология
Фотий в Общомедия

Фотий I Константинополски (на гръцки: Φώτιος Α´) е виден византийски богослов, Константинополски патриарх (857-867 и 877-886), енциклопедист и ритор от IХ век. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст. Светец на Православната църква под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на славяните и мисиите на Кирил и Методий. Основна фигура в т. нар. спор „филиокве“ с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между Източната и Западната църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По произход е арменец. Семейството му се придържа към Халкидонския символ на вярата.

Фотий е първият, който обвинява Западната църква в ерес заради добавката „и от Сина“ (филиокве), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално първенство на папата. Анатемосва папа Николай I, който в отговор анатемосва него. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до Великата схизма.

В първия период, когато Фотий е патриарх на Константинопол, той изпраща с покръстителска мисия братята Константин-Кирил и Методий в Моравия. Фотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз Борис I от византийския император Михаил III. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.

Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение "Библиотека", в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. Кирил. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император Лъв VI Философ. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел Симеон Велики.

Фотий е канонизиран за светец от Православната църква. Паметта му се чества на 6 февруари.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Mango, C. The Homilies of Photius. Cambridge, 1958.
  • Св. патриарх Фотий. Избранные трактаты из «Амфилохий». Перевод, составление, статья Д. Е. Афиногенова. М., 2002 (Святоотеческая письменность).
  • Leserri, V. L'epistola del patriarca Fozio al papa Niccolò I. – Augustinianum, 45, 2005, № 1, 259-263.
  • Василик, В. В. Десятая гомилия патриарха Фотия. – Studia Slavica et Balcanica Petropolitana. Петербургские славянские и балканские исследования, 2009, № 1-2, 185-194.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиер (Л’Юлийе), йером. Св. патриарх Фотий и християнското единство. – Духовна култура, 1958, № 2 и 3.
  • Dvornik, F. The Photian Schism. History and Legend. Cambridge, 1948.
  • Пиер (Л’Юлийе), архим. Свети Патриарх Фотий и България. – Духовна култура, 1966, № 3, 1-7.
  • Theodoridis, Christos (Ed.). Photii Patriarchae Lexicon I [A-& D], II [E-M]. Vol. 1-2. Berlin und New York, 1982-1998.
  • Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 165-213.
  • Тарнанидис, Й. Вселенският патриарх Фотий и славянският свят. – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 398-414.
  • Dorfmann-Lazarev, I. The apostolic foundation stone: the conception of orthodoxy in the controversy between Photius of Constantinople and Isaac surnamed Mrut. – In: Byzantine Orthodoxies: Papers from the Thirty-sixth Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Durham, 23–25 март 2002. Ed. Andrew Louth and Augustine Casiday. Aldershot, 2006 (Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies),
  • Колев, Сл. Патриарх Фотий.
  • Афиногенов, Д. Е. Учението на патриарх Фотий за свещените изображения. – Архив за средновековна философия и култура, 14, 2008,
  • Alexopoulos, Th. Der Ausgang des thearchischen Geistes. Eine Untersuchung der Filioque-Frage anhand Photios’ »Mystagogie«, Konstantin Melitiniotes’ »Zwei Antirrhetici« und Augustins »De Trinitate«. Göttingen, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]