Фотинища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България, чието име до 1934 година е Фотовища, вижте Огняново (област Благоевград).

Фотинища
Φωτεινή
— село —
Далечен изглед от Костур към селото
Далечен изглед от Костур към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 650 m
Население 186 души (2011 г.)

Фотѝнища (произношение в местния говор Фотѝнишча, на гръцки: Φωτεινή, Фотини, до 1926 Φωτίνιστα, Фотиниста,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра източно от демовия център Костур и на 2 километра източно от Костурското езеро. На 3 километра на север е село Кондороби (Метаморфоси), на 7 на север - село Тихолища (Тихио), на 2 на юг - Личища (Поликарпи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Хотонище са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[2] Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според Любица Станковска Хотун, а според Йордан Заимов Фотин.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Фотин или по-вероятно от първоначалното Хотинишчи от личното име *Хотин или *Хотынъ, като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото φως, светлина.[4]

Църквата в селото „Свети Мина“ е построена около 1800 година.[5]

В края на XIX век селото е чифлик.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (Photinischta) е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотинища:

„Христос пред съда на Пилат“, стенопис от „Свети Мина“
...в подножието на същата планина [Вич], срещу Черилово, на час разстояние от пътя Клисура - Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една църква със свещеник.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Фотинища има 250 жители българи християни.[9]

В началото на XX век всички жители на Фотинища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти гъркомани.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Фотинища преди Балканската война има 2 български къщи.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Фолинища е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война във Фотинища влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Селото пострадва силно от войната, като жителите му го напускат. В 1920 година има 29 жители. В 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Турция.[6] В 1928 година селото е преобладаващо бежанско с 83 жители бежанци от 119.[13] или според други данни изцяло бежанско с 34 семейства и 94 души.[14]

През 1926 година селото е прекръстено на Фотини, в превод светло. Селяните произвеждат жито и бостан.[15]

По време на Гръцката гражданска война 11 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 0[6] 29[6] 119[6] 210[6] 227[15] 206[15] 186[15] 171[15] 194[15] 184 186

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  5. Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830).. // Φούιτ.gr, 8 април 2015. Посетен на 17 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-22 в Wayback Machine.
  6. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 147. (на руски)
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034158/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/009.htm, посетен 26 юли 2007 
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония