Фотинища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България, чието име до 1934 година е Фотовища, вижте Огняново (Област Благоевград).

Фотинища
Φωτεινή
— село —
Далечен изглед от Костур към селото
Далечен изглед от Костур към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 650 m
Население (2001) 184 души

Фотѝнища (произношение в местния говор Фотинишча, на гръцки: Φωτεινή, Фотини, до 1926 Φωτίνιστα, Фотиниста,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 184 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра източно от демовия център Костур и на 2 километра източно от Костурското езеро. На 3 километра на север е село Кондороби (Метаморфоси), на 7 на север - село Тихолища (Тихио), на 2 на юг - Личища (Поликарпи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Хотонище са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[2] Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според Любица Станковска Хотун, а според Йордан Заимов Фотин.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Фотин или по-вероятно от първоначалното Хотинишчи от личното име *Хотин или *Хотынъ, като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото φως, светлина.[4]

Църквата в селото „Свети Мина“ е построена около 1800 година.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (Photinischta) е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотинища:

„Христос пред съда на Пилат“, стенопис от „Свети Мина“
...в подножието на същата планина [Вич], срещу Черилово, на час разстояние от пътя Клисура - Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една църква със свещеник.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Фотинища има 250 жители българи християни.[8]

В началото на 20 век всички жители на Фотинища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти гъркомани.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Фотинища преди Балканската война има 2 български къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война във Фотинища влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Голяма част от местните жители се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е преобладаващо бежанско с 83 жители бежанци от 119.[11] или според други данни изцяло бежанско с 34 семейства и 94 души.[12]

През 1926 година селото е прекръстено на Фотини, в превод светло.

По време на Гръцката гражданска война 11 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φωτίνιστα - Φωτεινή
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  5. Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830).. // Φούιτ.gr, 2015-04-08. Посетен на 2015-07-17.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 147.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  10. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini.


     Портал „Македония“         Портал „Македония