Фотин Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фотин Солунски
Φωτεινός
православен духовник
Роден

Фотин Солунски (на гръцки: Φωτεινός, Фотинос) е православен духовник, дякон от V век, играл роля при появата на Акакиевата схизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотин е от втория по големина град на Византийската империя Солун. Ученик е на патриарх Акакий I Константинополски (471 – 489) и дякон. Акакий подкрепя Енотикона - христологичен документ от 482 година, издаден от император Зенон (474 - 475, 476 - 491), който има за цел да примири привърженицие на Халкидонската догма и техните противници. Заради това папа Феликс III на 22 юли 484 година свиква събор, на който Акакий Константинополски е отлъчен и така се получава Акакиевата схизма между Константинополската и Римската църква.[1]

Дякон Фотин Солунски е изпратен при папа Анастасий II (496 – 498) от митрополит Андрей Солунски, също привърженик на Енотикона.[2] Папа Анастасий е умерен и се опитва да разреши конфликта между двете църкви и позволява на еретичния от гледна точка на Рим дякон, наречен от предшественика му папа Геласий II акакист, да вземе участие в Светата евхаристия. Фотин не приема подадената за мир ръка, но действията на папата пораждат у западните християни съмнения за православието на неговите възгледи. Скоро след Фотиновата визита папа Анастасий II умира в 498 година[3] и много християни за на запад приемат смъртта му като Божи знак, и така разделението между Западната и Източната църква се задълбочава още повече и се стига до Лаврентиевата схизма.[4][5][6][7]

В началото на XIV век Фотин е споменат от Данте в „Ад“ от „Божествена комедия“ в шестия кръг на ада, заедно с други еретици и папа Анастасий, който очевидно е бил въведен в заблуда според някои западни християни.[8][9] Според модерните изследователи това е случай на объркана идентичност, като Данте не е имал предвид папа Анастасий, а неговия съименните и съвременник император Анастасий I (491 - 518).[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gasser, Vinzenz. The Gift of Infallibility. Ignatius Press, 2008. ISBN 978-1-58617-174-2. с. 35.
  2. Римските първосвещеници: 50. Анастасий II, Папа. // Римокатолическа енория „Блажена Дева Мария на Броеницата“, Велико Търново, България. Посетен на 2016-05-07.
  3. "Anastasius II", „Encyclopædia Britannica“, 2012, http://www.britannica.com/EBchecked/topic/22850/Anastasius-II 
  4. Moorhead, John (2009), "The Laurentian Schism: East and West in the Roman Church", Church History 47 (02): 125, doi:10.2307/3164729, ISSN 0009-6407 
  5. Sessa, Kristina (2012), „The Formation of Papal Authority in Late Antique Italy“, Cambridge University Press, p. 209, ISBN 978-1-139-50459-1, http://books.google.com/books?id=scwZJZ3W8u0C 
  6. Richard P. McBrien. Lives of the Popes: The Pontiffs from St. Peter to John Paul II. HarperCollins, 1997. ISBN 978-0-06-065304-0. с. 82–83. Посетен на 8 March 2013.
  7. Morehead, John. The Laurentian Schism: East and West in the Roman Church. // Church History 47 (2). 1978. DOI:10.2307/3164729. с. 125–136.
  8. Alighieri, Dante (1874), "Canto 11", „The Inferno“, Bickers and Son, http://books.google.com/books?id=46_t4AwG0boC 
  9. Ruud, Jay (2008), "Anastasis II, Pope", „Critical Companion to Dante: A Literary Reference to His Life and Work“, Infobase Publishing, ISBN 978-1-4381-0841-4, http://books.google.com/books?id=Hqc5tXPUjI0C 
  10. Hudson-Williams, T (2009), "Dante and the Classics", Greece and Rome 20 (58): 38–42, doi:10.1017/S0017383500011128, ISSN 0017-3835 
     Портал „Македония“         Портал „Македония