Фотин Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фотин Солунски
Φωτεινός
православен духовник
Роден

Фотин Солунски (на гръцки: Φωτεινός, Фотинос) е православен духовник, дякон от V век, играл роля при появата на Акакиевата схизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотин е от втория по големина град на Византийската империя Солун. Ученик е на патриарх Акакий I Константинополски (471 – 489) и дякон. Акакий подкрепя Енотикона – христологичен документ от 482 година, издаден от император Зенон (474 – 475, 476 – 491), който има за цел да примири привърженицие на Халкидонската догма и техните противници. Заради това папа Феликс III на 22 юли 484 година свиква събор, на който Акакий Константинополски е отлъчен и така се получава Акакиевата схизма между Константинополската и Римската църква.[1]

Дякон Фотин Солунски е изпратен при папа Анастасий II (496 – 498) от митрополит Андрей Солунски, също привърженик на Енотикона.[2] Папа Анастасий е умерен и се опитва да разреши конфликта между двете църкви и позволява на еретичния от гледна точка на Рим дякон, наречен от предшественика му папа Геласий II акакист, да вземе участие в Светата евхаристия. Фотин не приема подадената за мир ръка, но действията на папата пораждат у западните християни съмнения за православието на неговите възгледи. Скоро след Фотиновата визита папа Анастасий II умира в 498 година[3] и много християни за на запад приемат смъртта му като Божи знак, и така разделението между Западната и Източната църква се задълбочава още повече и се стига до Лаврентиевата схизма.[4][5][6][7]

В началото на XIV век Фотин е споменат от Данте в „Ад“ от „Божествена комедия“ в шестия кръг на ада, заедно с други еретици и папа Анастасий, който очевидно е бил въведен в заблуда според някои западни християни.[8][9] Според модерните изследователи това е случай на объркана идентичност, като Данте не е имал предвид папа Анастасий, а неговия съименните и съвременник император Анастасий I (491 – 518).[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gasser, Vinzenz. The Gift of Infallibility. Ignatius Press, 2008. ISBN 978-1-58617-174-2. с. 35.
  2. Римските първосвещеници: 50. Анастасий II, Папа. // Римокатолическа енория „Блажена Дева Мария на Броеницата“, Велико Търново, България. Посетен на 7 май 2016.
  3. Anastasius II. // Encyclopædia Britannica. 2012.
  4. Moorhead, John. The Laurentian Schism: East and West in the Roman Church. // Church History 47 (02). 2009. DOI:10.2307/3164729. с. 125.
  5. Sessa, Kristina. The Formation of Papal Authority in Late Antique Italy. Cambridge University Press, 2012. ISBN 978-1-139-50459-1. с. 209.
  6. Richard P. McBrien. Lives of the Popes: The Pontiffs from St. Peter to John Paul II. HarperCollins, 1997. ISBN 978-0-06-065304-0. с. 82 – 83. Посетен на 8 март 2013.
  7. Morehead, John. The Laurentian Schism: East and West in the Roman Church. // Church History 47 (2). 1978. DOI:10.2307/3164729. с. 125 – 136.
  8. Alighieri, Dante. Canto 11. // The Inferno. Bickers and Son, 1874.
  9. Ruud, Jay. Anastasis II, Pope. // Critical Companion to Dante: A Literary Reference to His Life and Work. Infobase Publishing, 2008. ISBN 978-1-4381-0841-4.
  10. Hudson-Williams, T. Dante and the Classics. Т. 20. 2009. DOI:10.1017/S0017383500011128. с. 38 – 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония