Фоти Кирчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фоти Кирчев
български революционер

Роден
Починал
Фоти Кирчев в Общомедия

Фоти (Фоте, Воти) Николов Кирчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фоти Кирчев със семейството си

Фоти Кирчев е роден на 20 март 1875 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. От малък е на гурбет в Цариград и от 1900 до 1902 година държи млекарница там. Влиза във ВМОРО и се връща в Зелениче в края на 1902 година. През пролетта на 1903 година получава задача да убие гъркоманския андартски капитан Вангел Георгиев, но успява да ликвидира само гъркоманина кмет на Сребрено и става нелегален - четник при Георги Папанчев. Участва в сражението на 1 май, в което загива войводата Папанчев и след него с останалите осем четници се присъединява към четата на Александър Турунджев. Изпратен с трима четници към Зелениче да прибере криещите се нелегални братя Димитър, Алексо и Начо Христови Цандилеви, на 15 май е открит от минаващия османски гарнизон на Невеска. В завързалото се сражение загиват Васил и Стефо Которчеви, Янко Чавков и Михаил Калинов.[1] Останалите четници се присъединяват към Никола Андреев в Мокрени.[2]

На 12 юли обединените чети на Никола Андреев и Александър Турунджев са обсадени след предателство в Горно Котори от четата[2] на Вангел Георгиев[3] - 27 души - и части на леринския гарнизон. След 8-часово сражение Кирчев е ранен в крака и заловен от турците.[2] Затворен е в Битоля, измъчван и осъден на 101 години в окови и изпратен в Диарбекир.[4]

След това се установява в България. Съпругата му Кръста Христова Цандилева също е от Зелениче. Имат две деца – Никола и Василка. Умира на 31 януари 1956 година в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Хр., К. Фоти Николовъ Кирчевъ. // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, януарий 1942. с. 10.
  2. а б в Хр., К. Фоти Николовъ Кирчевъ. // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, януарий 1942. с. 11.
  3. Βαγγέλης Στρεμπενιώτης. // Παύλος Μελάς. Посетен на 6 декември 2018.
  4. Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г.. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 11. Посетен на 20 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония