Франклин Пиърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франклин Пиърс
Франклин Пиърс
14-ти президент на САЩ
Мандат
4 март 1853 – 4 март 1857
Вицепрезидент Уилям Р. Кинг
Предшестван от Милърд Филмор
Последван от Джеймс Бюкенън

Роден 23 ноември, 1804
Хилсбъроу, Ню Хампшър
Починал 8 октомври 1869
Конкорд, Ню Хампшър
Съпруга Джейн Пиърс
Партия: Демократическа

Франклин Пиърс (на английски: Franklin Pierce, 23 ноември 18048 октомври 1869) е четиринадесетия (18531857) президент на САЩ. Пиърс е представител на Демократическата партия и е първият президент, роден през 19 век. Той е бил „фурнаджийска лопата” („doughface”) – политик от Севера със симпатии към Юга, който е отказал да заклейми робството. Служи както в Камарата на представителите, така и в Сената. По– късно взема участие в Мексикано–американската война и е произведен в чин бригаден генерал. Практиката му на адвокат в родния Ню Хампшър е толкова успешна, че става причина да откаже няколко изгодни поста. По–късно е номиниран за президент в качеството си на „черен кон” (кандидат, който неочаквано печели партийната номинация) и едва на 49–то гласуване на Конвента на демократическата партия от 1852 година. Успехът на Пиърс и кандидат за вицепрезидент Уилям Р. Кинг в президентските избори е изключителна изненада и е постигнат срещу Уинфийлд Скот с разлика 50 на 44 процента от популярния вот и 254 на 42 гласа в електоралния вот. Така той става най–младият президент дотогава.

Представителният му вид и безконфликтния му характер му спечелват много приятели, но му липсва онази брилянтност на политик, която би му позволила да избегне надвисналата Гражданска война. Популярността на Пиърс в Севера рязко пада, след като се обявява в поддръжка на Акта Канзас–Небраска, който отменя Компромиса от Мисури и отново поставя въпроса за експанзия на робството на Запад. Допълнителни проблеми за Пиърс предизвиква и Манифеста Остенд, съставен тайно от дипломати от неговата администрация, в който се описва план за закупуването или отвоюването от Испания на Куба и дава подкрепа на робството. Изоставен от собствената си партия, той не получава номинация за втори мандат и е заменен с Джеймс Бюканън. След загубата на номинацията Пиърс продължава многогодишната си борба с алкохолизма и бракът му се разпада. Той окончателно срива своята репутация като се обявява в подкрепа на Конфедерацията по време на Гражданската война. Умира през 1869 година от цироза.

Ранни години[редактиране | edit source]

Пиърс е роден в дървена колиба близо до Хилсбъроу, Ню Хампшър. Баща му Бенджамин Пиърс е фермер от граничните територии, който става войник във Войната за независимост, генерал от щатската милиция и два пъти губернатор на Ню Хампшър, майка му е Ана Кендрик.

Първоначално Пиърс учи в Хилсбъроу Сентър, а след това на 11-годишна възраст се мести в Академията на Хекок, преместен е в Академията Франстаун през пролетта на 1820 г. Постъпва в Боудуин Колидж в Брънзуик, Мейн където изучава литература, участва в политически и клубове за дебат. Там се среща с писателя Натаниъл Хоторн, с когото го свързва многогодишно приятелство. През втората година от колежа, неговите оценки са най–ниските в класа, но променя своите навици и завършва учението си трети по успех. След завършването постъпва в като студент по право в Нортхамптън, Масачузетс. Полага изпит за адвокат през 1827 г. и започва своята практика в Конкорд, Ню Хампшър.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Пиърс започва своята политическа кариера през 1828 година, когато е избран за долната камара на щатския парламент на Ню Хампшър. Където служи един мандат от 1829 до 1833 година и след това още една година като говорител. Пиърс е избран от Демократическата партия във 23–я и 24–я Конгрес на САЩ. Той е на 27 години и е най–младият конгресмен дотогава.

Избран е от щатския конгрес на Ню Хампшър за Сената и служи от 4 март 1837 до 28 февруари 1842, когато подава оставка. Той е председател на Комисията на конгреса за пенсиите.

След мандата си в Сената, Пиърс възстановява юридическата си практика в Конкорд. Той е окръжен прокурор за Ню Хампшър и отказва да стане Главен прокурор на САЩ, когато президент Джеймс К. Полк му предлага. Служи в Мексикано–американската война като полковник, а и като бригаден генерал. Член е на Конституционния Конвент на Ню Хампшър в 1850 година и е и негов председател.

На 19 ноември 1834 Пиърс се жени за Джейн Мийн Епълтън, дъщеря на бившия президент на Боудуин Колидж. Епълтън (18061863) е пълна противоположност на Пиърс. Тя произхожда от аристократична фамилия, традиционно свързвана с партията на вигите, скромна е, пълна въздържателка, дълбоко религиозна и боледуваща често. Госпожа Пиърс ненавижда живота в столицата и насърчава съпруга си да напусне Сената и да се върне в Ню Хъмпшър, което той и прави през 1841 година. Те имат три деца, две от които умират съвсем малки, а Бенджамин Пиърс умира на 12 годишна възраст при трагичен инцидент.

Изборите през 1852 година[редактиране | edit source]

Демократическата партия номинира Пиърс като кандидат „черен кон” по време на своя Конвент. Той се провежда от 12 юни в Балтимор, Мериленд и има четирима претенденти за номинацията – Стивън Дъглас, Уилям Мърси, Джеймс Бюканън и Луис Каас. Мнозина от тези, които са напуснали заедно с Мартин Ван Бурен, за да формират Партията на свободната земя са се завърнали. Преди да почне гласуването е приета платформа, в която се настоява за спиране на всяка бъдеща „агитация” и възприемане на Компромиса от 1850 г., всичко това има за цел да обедини фракциите в партията.

Когато гласуването почва четиримата кандидати изпадат в безизходица, като никой от тях не постига дори и обикновено мнозинство, а въобще не може да се говори и за „супермнозинството” от две трети. След 35-то гласуване Пиърс е издигнат като компромисен кандидат. Той никога не изказва ясно своите възгледи за робството, което го прави приемлив за всички фракции. Служил е в Мексикано–американската война , което пък дава възможност на партията да го определи като военен герой. Пиърс получава единодушна подкрепа при 49–то гласуване – 5 юни. Сенатор Уилям Р. Кинг е предложен за кандидат за вицепрезидент.

Опонентът на Пиърс от партията на вигите е генерал Уинфийлд Скот от Вирджиния, при когото Пиърс е служил като офицер по време на Мексикано– Американската война, а кандидатът за вицепрезидент е сенаторът (а по–късно и губернатор) Уилям Александър Греъм от Северна Каролна. Пиърс лесно надделява над Скот, понеже последния води кампания изпълнена с гафове и грешки. Платформата на вигите по нищо не се отличава от тази на демократите , което прави изборите в състезание между личности и така активността на гласоподавателите е на най–ниско ниво от 1836 година. Пиърс е личност, която лесно се харесва, а и липсата на яснота и не поддържането на твърди позиции в голяма степен му помагат за победата над Скот, чийто антиробски позиции не му позволяват да спечели в Юга. Предимството, което му дава ореолът на военен герой е компенсирано от факта, че Пиърс е служил в същата война.

Скот печели само в Кентъки, Тенеси, Масачузетс и Върмонт, всички останали щати са гласували за Пиърс. Разпределението на гласовете е 50,9% срещу 44,1% в полза на Пиърс, а щатите са съответно 27 на 4.

Изборите през 1852 година са последните, в които участва кандидат на партията на вигите. През 1854 година Законът Канзас–Небраска разделя партията, като северните виги остро му се противопоставят. Това води до разцепление като част от членовете се присъединяват към анти– емиграционната Американска партия, други към Конституционно–Съюзната Партия, а трети създават Републиканската партия.


Президентство[редактиране | edit source]

Мандатът на Пиърс като президент е от 4 март 1853 до 4 март 1857 година. Два месеца преди да поеме офиса Пиърс и семейството му се качват на влак в Бостън, който дерайлира поради сблъска с машина, която се свлича от насип и се отзовава на релсите. Пиърс и жена му оцеляват, но пред очите им техният единадесет годишен син е премазан в катастрофата. Покосен от скръб Пиърс встъпва в мандата с пълно нервно изтощение. В обръщението си при встъпване в длъжността той прокламира започването на ера, пълна с мир и просперитет в къщи и на законност в отношенията с другите нации, като казва, че САЩ може да напарват допълнително анексиране на територии в името на своята сигурност и че няма да има каквато и да се разколебае „от каквото и да било плахо предчувствие за зло”. По религиозни причини той предпочита да потвърди, вместо да се закълне с президентската клетва, като по този начин до ден днешен остава единственият президент направил това.

Пиърс избира кабинета си не като група от съмишленици, а като голям сбор от хора с различни възгледи и които той лично познава. Мнозина мислят, че това ще доведе до бърз разпад, но в същност се оказва, че това е единственият кабинет, който остава непроменен за четири годишния мандат.

Пиърс създава напрежение с настояването си Великобритания да изостави претенциите си за сфера на влияние по брега на Централна Америка, а напрежението се задълбочава от настояването Испания да продаде Куба. Изтичането на текста на Манифеста Остенд, подписан от няколко членове на кабинета, предизвиква силен гняв със съдържащото се в него предложение САЩ да завладее със сила Куба и нанася продължителна вреда на експанзионистичните стремежи на Демократическата партия, които толкова много спомогнали за победата през 1844 година.

Но най–противоречивата част от президентството на Пиърс е Закона Канзас– Небраска, който отменя Компромиса от Мисури и отново поставя въпроса за разширяването на робството на Запад. Той е дело на сенатор Стивън Дъглас и както се твърди[кой го твърди?] възниква от желанието му да спомогне за изграждането на железница от Чикаго, Илинойс през Небраска до Калифорния. Военният министър, Джеферсън Дейвис, поддръжник на южния трансконтинентален път, убеждава Пиърс да изпрати Джеймс Гадсден в Мексико, за да купи земя за южната железница. Той изпълнява задачата си и закупува земя, която сега е част от южна Аризона и южно Ню Мексико, като цената е 10 000 000 $.

За да спечели подкрепата на южняците, Дъглас включва в закона за железопътната линия разпоредба, която обявява Компромиса от Мисури за недействителен и непораждащ сила, а гражданите на новите територии могат да решават сами по въпроса дали да има робство или не. Пиърс, който вече е станал известен с това, че може да бъде лесно манипулиран, е убеден да даде подкрепата си за закона, като това става на тайна среща между него, Дъглас и няколко сенатори от Юга, той се консултира единствено с Джеферсън Дейвис. Прокарването на Закона Канзас – Небраска предизвиква небивала ярост сред северняците и води до създаването на Републиканската партия, северняшка партия, която е образувана като директен отговор на закона. Изборът за президент на републиканеца Ейбрахъм Линкълн що доведе до отделянето на щатите през 1861 година.

Междувременно Пиърс изгубва доверието на Севера и не е номиниран за втори мандат.

Оттегляне[редактиране | edit source]

След загубването на номинацията на Демократическата партия, твърди се, че Пиърс казва, „явно че няма какво друго да правя , освен да се напия” (друг вариант на цитата е „след Белият дом какво друго да се прави освен да се пие”) , което очевидно той е правил често, а дори и веднъж удря старица, додето кара файтон в пияно състояние. По време на Гражданската война Пиърс допълнително уврежда своята репутация като дава своята подкрепа на Конфедерацията , начело на която е членът на неговия кабинет Дейвис. Един от малкото приятели , които са останали на Пиърс е неговият състудент и биограф Натаниел Хоторн. Франклин Пиърс умира в Конкорд, Ню Хампшър на разсъмване на 8 октомври 1869 година от цироза.

Милърд Филмор президент на САЩ ( 4 март 1853 – 4 март 1857) Джеймс Бюкенън