Франк Уилчек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франк Уилчек
Frank Wilczek
американски физик

Роден
15 май 1951 г. (65 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Чикагски университет
Принстънски университет
Учил при Nobel prize medal.svg Дейвид Грос
Работил в MIT
Известен с откриването на явлението асимптотична свобода в квантовата хромодинамика
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2004)
Франк Уилчек в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Франк Уилчек (на английски: Frank Wilczek) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г. Наградата му е присъдена за „откриването на асиптотичната свобода в теорията за силното ядрено взаимодействие“, която той открива с другите двама нобелови лауреати за 2004 – Дейвид Полицер и Дейвид Грос.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 май 1951 г. в Маниоула, САЩ. Получава бакалавърска степен от Чикагския университет (1970), магистърска от Принстън (1972), а през 1974 защитава докторска дисертация в Принстън, където работи с Дейвид Грос. Понастоящем е професор в Масачузетския технологичен институт.

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Нобеловата награда получава за откриването на асимптотичната свобода на кварките, която се състои в това, че силата на силното ядрено взаимодействие се увеличава с увеличаване на разстоянието. Когато група кварки са много близо един до друг, те се държат почти като свободни частици. Теорията е необходима за развитието на квантовата хромодинамика. Отделно от Уилчек и Грос, явлението е открито и от Дейвид Полицър, независимо от двамата.

Освен в теорията на елементарните частици, работи в теорията на кондензираната материя и астрофизиката.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]