Франсиско Гарай
| Франсиско Гарай Francisco de Garay | |
| испански конкистадор и изследовател | |
 | |
| Роден |
1475 г.
|
|---|---|
| Починал | 1523 г.
|
| Националност |  Испания |
| Франсиско Гарай в Общомедия | |
Франсиско де Гарай (на испански: Francisco de Garay) е испански конкистадор, изследовател, вторият губернатор на остров Ямайка и един от най-богатите колонисти на Америка.
Ранни години (1475 – 1514)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1475 г. в Сопуерта, провинция Биская, Испания. През 1493 г. участва във второто плаване на Христофор Колумб до Новия свят.
Губернатор на Ямайка (1514 – 1523)[редактиране | редактиране на кода]
От 1514 до 1523 е губернатор на Ямайка, като по време на неговото управление до 1519 местното население е почти изцяло избито или откарано в робство на остров Куба.
През 1519 г. организира изпращането на експедицията на Алонсо Алварес де Пинеда, която открива северното крайбрежие на Мексиканския залив от Флорида до устието на река Пануко.
Експедиционна дейност (1523)[редактиране | редактиране на кода]
След завоюването на столицата на ацтеките Теночтитлан през 1521 г., Ернан Кортес изпраща в различни направления въоръжени отряди, които да разширят границите на Нова Испания. Сам той се отправя на североизток и покорява страната на ацтеките, живеещи по долината на река Пануко и планината Източна Сиера Мадре. На 50 км от устието на реката той построява крепост и оставя в нея силен гарнизон. За същия район претендира и Франсиско Гарай, опиращ се на правото на първооткривател.
През 1523 г. Гарай възглавява експедиция с хиляда души, натоварени на тринадесет кораба. Жестока морска буря разпилява флотилията, която вместо в устието на Пануко е изтласкана на север в района на лагуната Мадре. Там испанците слизат на брега и начело с Гарай предприемат пеши поход на юг, към река Пануко, а на корабите е заповядано да се придвижват и те на юг. Скоро обаче връзката между сухопътния отряд и корабите е загубена и войниците започват да гладуват. Започват масови грабежи на бедните индиански селища по крайбрежието. Отрядът бързо започва да намалява, тъй като войниците измират от глад и болести, а други на големи групи дезертират, стремейки се по-бързо да се доберат на юг до Веракрус. Една от бандите на Гарай, разграбваща поредното индианско село, е заловена от войниците на Ернан Кортес. Гарай заплашва коменданта на крепостта да освободи войниците, но той му отговаря, че „не заловил войници, а мародери“. Много преди пристигането на Гарай, неговата флотилия, с изключение на два потънали кораба, достига устието на Пануко и моряците доброволно преминават на страната на Кортес. Едва тогава Гарай се помирява с Кортес, който го приема в Мексико с големи почести, обещава да му върне корабите и да му даде опитни офицери и войници за експедиция на север. Скоро обаче Гарай умира на 23 декември 1523 г.
Основното значение от експедицията на Гарай е това, че тя открива западния бряг на Мексиканския залив от 25º с.ш. (лагуната Мадре) до 22º с.ш. (устието на река Пануко).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 80 – 81.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 131, 167 – 168.