Франсиско де Кеведо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсиско де Кеведо
Francisco de Quevedo

Роден
Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас
Починал

РелигияКатолическа църква
НационалностFlag of Spain.svg Испания
Учил вАлкалски университет
Мадридски университет Комплутенсе
Работил впоет
Литература
Жанровепоезия, роман, Пикаресков роман, Трагедия
Направлениеконцептизъм
ТечениеИспански златен век

ПодписFirma de Francisco de Quevedo.gif
Франсиско де Кеведо в Общомедия

Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас (на испански: Francisco Gómez de Quevedo y Villegas) е испански писател. Той е смятан за най-значимия испански поет от епохата на барока и най-добрият сатирик в испанската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско де Кеведо е роден през 1580 г. в Мадрид в богато и известно благородническо семейство. Между 1596 и 1606 учи в университетите в Алкала де Енарес и Валядолид, като става известен с поезията си. Първите му стихове се появяват във „Flores de poetas ilustres“, антология, издадена от Педро де Еспиноса през 1605.

През 1613 г. Кеведо става съветник на Педро Телес-Хирон, херцог на Осуна, който по това време е испански вицекрал в Неапол. Участва активно в таен заговор, целящ свалянето на правителството на Венецианската република[1]. След провала на заговора през 1621 г. той изпада в немилост пред новия крал Филип IV и неговия фаворит граф-херцог на Оливарес, като за кратко е под домашен арест.

През следващите години Франсиско де Кеведо се занимава главно с литературна дейност. Той става известен като привърженик на литературното течение концептизъм (на испански: conceptismo) и с яростните си нападки срещу съвременното му направление култеранизъм (на испански: culteranismo) и неговия най-известен представител Луис де Гонгора.

Кеведо води безкрайни съдебни дела с кастилския град Ла Торе де Хуан Абад, правата върху феодалните приходи от който притежава. Той е останал известен като грозен, куц и вечно носещ пенсне, което и днес се нарича quevedos на испански. Това не му пречи да участва в многобройни дуели по въпроси на честта, литературата или политиката. Известен е и със своя антисемитизъм и омраза към жените.

През 1639 г. Франсиско де Кеведо изпраща на краля анонимна поема, изпълнена с обвинения срещу Оливарес, но е разкрит и заточен в манастир, където остава до падането на Оливарес от власт през 1643 г. С разклатено здраве, той умира през 1645 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Historia de la vida del Buscón llamado don Pablos“ (1626; пикаресков роман)
  • „Política de Dios, gobierno de Cristo“ (1626; политически трактат)
  • „Los sueños“ (1627; сатира)
  • „La culta latiniparla“ (1631; сатира)
  • „Vida de Marco Bruto“ (1632 – 1644; политически трактат)
  • „Execración contra los judíos“ (1633; политически трактат)
  • „La cuna y la sepultura“ (1635; сатира)
  • „Aguja de navegar cultos“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quevedo y Villegas, Francisco Gómez de. // Енциклопедия Британика. 1911. Посетен на 24 октомври 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco de Quevedo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​