Франсис Брадли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсис Брадли
Francis Herbert Bradley
британски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Школа Британски идеализъм
Интереси Метафизика, етика, философия на историята, логика
Образование Оксфордски университет
Повлиян Кант, Фихте, Шелинг, Хегел
Повлиял Т. С. Елиът
Франсис Брадли в Общомедия

Франсис Хърбърт Брадли (на английски: Francis Herbert Bradley; р. 30 януари 1846 – п. 18 септември 1924) е британски философ, известен представител на британския идеализъм заедно с Томас Грийн и Бърнард Бозанкет.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Брадли е роден в Клепам, Съри, Обединено кралство, в семейството на евангелски пастор. От 1870 г. преподава в Оксфорд. Умира и е погребан в Оксфорд. Докато е жив, Брадли е силно уважаван философ. След смъртта му обаче интересът като цяло към британския идеализъм спада.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Британският идеализъм се развива в рамките на неохегелианското движение. Съществуването на Абсолюта, неговото превъзходство спрямо всичко индивидуално и и възможността за неговото познание се приемат като основни принципи от британските идеалисти.

Основен проблем на капиталния труд на Брадли „Явление и реалност“ (1893) е природата на реалността и познанието за нея. Той заявява: „Съществува само една Реалност, и нейното битие се състои в опита. В това цяло всички явления стават едно, и в това ставане в едно те в различна степен губят своята природа на различност. Същността на Реалността лежи в единството и съответствието на съществуване и съдържание, и, от друга страна, явлението се състои в несъответствие между тези 2 аспекта“.

Реалността се състои от опита; материята не може да съществува отделно от ума, затова трябва да се насочим именно към него в търсене на реалността. Азът не е този ум, доколкото той е ограничен. Реалното не влиза нито във външни, нито във вътрешни отношения, защото те ще нарушат неговата независимост. Нищо не може да бъде реално, освен цялото. Разбирайки какво е реалното, ние се оказваме в проблемна ситуация: ние не можем да познаем Абсолюта – нещо повече, дори той не може да познае себе си. Цялото съществуващо познание е отчасти неистинно.

Брадли твърди: „На нас ще ни се каже, че да знаем истината е невъзможно, или пък е изцяло непрактично във всички случаи. Ние не може да имаме положително знание за първите принципи; и, ако ние бихме могли да го имаме, ние няма да можем да разберем дали в действителност сме се сдобили с него“.

Трудовете на Брадли пораждат редица критики. Известни са неговите дискусии с Фердинанд Шилър, както и с неговия близък съратник, прагматистът Уилям Джеймс, които критикуват неговото разбиране за Абсолют, както и строгото разделяне на теоретическо от практическо и отричането на практическия интерес.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ethical Studies, (1876), Oxford: Clarendon Press, 1927, 1988.
  • The Presuppositions Of Critical History (1876), Chicago: Quadrangle Books, 1968.
  • The Principles of Logic (1883), London: Oxford University Press, 1922. (Volume 1)/(Volume 2)
  • Appearance and Reality (1893), London: S. Sonnenschein; New York: Macmillan. (1916 edition)
  • Essays on Truth and Reality, Oxford: Clarendon Press, 1914.
  • Collected Essays, vols. 1-2, Oxford: Clarendon Press, 1935.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bradley, Francis. "Appearance and Reality". Elibron classics, 2003, pp. 455-6, p. 136.
  • Rashdall, Hastings. "The Metaphysics of Mr. Bradley". Oxford University Press, 1912, pp. 6-7, pp. 9-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]