Франсис Понж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсис Понж
Francis Ponge
френски писател
Роден
Починал
6 август 1988 г. (89 г.)
ПогребанНимско протестантско гробище, Ним, Франция

ЕтносФранцузи
Учил вПарижки университет
ПартияФренска секция на Работническия интернационал (1919 г. – неизвестна)
Френска комунистическа партия (1937 г. – 1947 г.)
Литература

Франсѝс Жан Гасто̀н Алфрѐд Понж (на френски: Francis Jean Gaston Alfred Ponge) е френски поет и писател.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1899 година в Монпелие в семейството на банкер протестант. Следва право в Парижкия университет, а от 1918 година служи в армията по време на Първата световна война. След войната става член на Френската секция на Работническия интернационал, дълго време работи в издателството „Галимар“ и „Ашет“. От началото на 20-те години публикува свои стихове и сътрудничи на литературното списания „Нувел Ревю Франсез“, най-известен става сборникът му от стихотворения в проза „Le Parti pris des choses“ (1942). От 1937 до 1947 година е член на Френската комунистическа партия, сътрудничи на нейни издания и участва в Съпротивата. От 1952 до 1965 година преподава в „Алианс Франсез“.

Първоначално Понж е близък с групата на сюрреалистите, но езиковите му търсения го отдалечават от тях предизвиквайки обаче интереса на философи като Сартър[2] или Дерида[3]. В средата на 60-те години публикувайки хвалебствено есе за Малерб губи подкрепата на много от по-ранните си почитатели.

Франсис Понж умира на 6 август 1988 в Бар сюр Лу. Пълни негови съчиненията му са издадени в два тпма от поредицата „Плеяд“ на издателя Галимар.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Douze petits écrits, avec un portrait de Mania Mavro, NRF/Gallimard, 1926 (rééd. in Tome premier, 1965)
  • Le Parti pris des choses, 1942.
  • Le Carnet du bois de pins, 1947.
  • Le Peintre à l'étude, Paris, Gallimard, 1948 – (студии за художници: Емил Пик, Жорж Брак… (rééd. in Tome premier, 1965)
  • Proêmes, 1948
  • Le Verre d'eau (avec Eugène de Kermadec), Éditions de la Galerie de Louise Leiris, Paris, 1949
  • La Seine 1950, (с фотографии от Морис Блан), La Guilde du Livre, Lausanne
  • La Rage de l'expression, 1952.
  • Le Grand Recueil : I. „Méthodes“, 1961; II. „Lyres“, 1961; III „Pièces“, 1961.
  • L'appareil du téléphone 1962.
  • Le pain, 1962
  • Pour un Malherbe, 1965.
  • Le Savon, 1967.
  • La Fabrique du Pré, 1971.
  • Comment une figue de parole et pourquoi, 1977.
  • Pratiques d'écriture.
  • Œuvres complètes, La Pléiade volume I, 1999; volume II, 2002; Gallimard, Paris.
  • Pages d'atelier, 1917-1982, 2005; Gallimard, Paris (Ensemble de textes inédits).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.poetryfoundation.org
  2. Jean-Paul Sartre, L'Homme et les choses, Poésie 44, (juillet-oct. 1944); в Situations I, Paris: Gallimard, p. 298-357.
  3. Derrida J., Signéponge, Paris: Seuil, 1988.