Франсис Понж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсис Понж
Francis Ponge
френски писател
Роден
Починал
Погребан Нимско протестантско гробище, Ним, Франция

Образование Парижки университет

Франсѝс Жан Гасто̀н Алфрѐд Понж (на френски: Francis Jean Gaston Alfred Ponge) е френски поет и писател.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1899 година в Монпелие в семейството на банкер протестант. Следва право в Парижкия университет, а от 1918 година служи в армията по време на Първата световна война. След войната става член на Френската секция на Работническия интернационал, дълго време работи в издателството „Галимар“ и „Ашет“. От началото на 20-те години публикува свои стихове и сътрудничи на литературното списания „Нувел Ревю Франсез“, най-известен става сборникът му от стихотворения в проза „Le Parti pris des choses“ (1942). От 1937 до 1947 година е член на Френската комунистическа партия, сътрудничи на нейни издания и участва в Съпротивата. От 1952 до 1965 година преподава в „Алианс Франсез“.

Първоначално Понж е близък с групата на сюрреалистите, но езиковите му търсения го отдалечават от тях предизвиквайки обаче интереса на философи като Сартър[2] или Дерида[3]. В средата на 60-те години публикувайки хвалебствено есе за Малерб губи подкрепата на много от по-ранните си почитатели.

Франсис Понж умира на 6 август 1988 в Бар сюр Лу. Пълни негови съчиненията му са издадени в два тпма от поредицата „Плеяд“ на издателя Галимар.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Douze petits écrits, avec un portrait de Mania Mavro, NRF/Gallimard, 1926 (rééd. in Tome premier, 1965)
  • Le Parti pris des choses, 1942.
  • Le Carnet du bois de pins,1947.
  • Le Peintre à l'étude, Paris, Gallimard, 1948 – (студии за художници: Емил Пик, , Жорж Брак… (rééd. in Tome premier, 1965)
  • Proêmes, 1948
  • Le Verre d'eau (avec Eugène de Kermadec), Éditions de la Galerie de Louise Leiris, Paris, 1949
  • La Seine 1950, (с фотографии от Морис Блан), La Guilde du Livre, Lausanne
  • La Rage de l'expression, 1952.
  • Le Grand Recueil : I. „Méthodes“, 1961 ; II. „Lyres“, 1961 ; III „Pièces“, 1961.
  • L'appareil du téléphone 1962.
  • Le pain, 1962
  • Pour un Malherbe, 1965.
  • Le Savon, 1967.
  • La Fabrique du Pré, 1971.
  • Comment une figue de parole et pourquoi, 1977.
  • Pratiques d'écriture.
  • Œuvres complètes, La Pléiade volume I, 1999 ; volume II, 2002 ; Gallimard, Paris.
  • Pages d'atelier, 1917-1982, 2005 ; Gallimard, Paris (Ensemble de textes inédits).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.poetryfoundation.org/poets/francis-ponge
  2. Jean-Paul Sartre, L'Homme et les choses, Poésie 44, (juillet-oct. 1944); в Situations I, Paris: Gallimard, p. 298-357.
  3. Derrida J., Signéponge, Paris: Seuil, 1988.