Франсис Форд Копола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсис Форд Копола
Francis Ford Coppola.jpg
Роден
7 април 1939 г. (78 г.)
Активни години 1962 –
Оскари Най-добър оригинален сценарий:
1971 „Патън“
Най-добър адаптиран сценарий:
1973 „Кръстникът
1975 „Кръстникът 2
Най-добър режисьор,
Най-добър филм:
1975 „Кръстникът 2
Мемориална награда „Ървинг Талбърг“: 2011
Награди Златен глобус Най-добър режисьор:
1973 „Кръстникът“
1980 „Апокалипсис сега
Най-добър сценарий:
1973 „Кръстникът“
Най-добра филмова музика:
1980 „Апокалипсис сега“
Награди на БАФТА Най-добър режисьор:
1980 „Апокалипсис сега“
Други награди Сатурн за най-добър режисьор:
1993 „Дракула
Страница в IMDb
Франсис Форд Копола в Общомедия

Франсис Форд Копола (на английски: Francis Ford Coppola) е американски режисьор и сценарист, световноизвестен най-вече с трилогията – Кръстникът, както и с епичния филм за Виетнамската войнаАпокалипсис сега“.Той се счита за централна фигура на вълната на киното New Hollywood. След режисираето на "Дъждовни хора " (The Rain People (1969), той е съавтор на филма "Патън " (1970), спечелил Оскар за най-добър оригинален сценарий заедно Едмънд Х. Норт.

Режисьорския си потенциал циментира с пускането на " Кръстникът" (1972) , филм, който направи революция в създаването на филми в гангстерски жанр, печели похвала от критиката и от публиката, преди да спечели три награди Оскар - най-добре адаптиран сценарий( с Марио Пузо), най-добър филм ,и първата му номинация - за най-добър режисьор .Той продължава с „Кръстникът II през 1974 г., който става първото продължение, което печели Оскар за най-добър филм .Силно почитан от критиците, той му донася още три награди Оскар: Най-добър адаптиран сценарий , най-добър режисьор и най-добър филм и го прави вторият режисьор( след Били Уайлдър) , който е удостоен три пъти за един и същи филм.

Разговорът , който той режисира, продуцира и пише, е издаден през същата година и филмът печели Златната палма през 1974 на филмовия фестивал в Кан .Следващият му филм е „Апокалипсис сега“ 979 .Филмът е изключително популярен със своята жизненост и рязкото представяне на войната във Виетнам .Той печели Златната палма въс Филмовия фестивал в Кан 1979 , което прави Копола един от само осемте режисьори, спечелили две награди Златна палма .

Начинанията на Копола през 80-те и 90-те години са били критично похвални, но въпреки това той не постига съвсем същия търговски успех както с филмите си от 70-те години .Неговите най-известните филми от началото на 1980-те години са драмите " Аутсайдерите " (The Outsiders )и „Рибка боец“ (Rumble Fish) (и двата 1983), престъпната драма The Cotton Club (1984), както и филм на ужасите "Дракула" на Брам Стокър (1992 г.).

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Копола е роден в Детройт , Мичиган. Баща му- Кармине Копола (1910-1991),  е флейтист в Симфоничния оркестър на Детройт . Майка му е Италия Копола (по баща Pennino; 1912-2004).Копола е второто от три деца: по-големият му брат е  Август Копола , малката му сестра е актриса - Талия Шайър .Роден е в семейство на италиански имигранти , баба му и дядо му дошли в Съединените щати от Bernalda , Базиликата .Неговият дядо по майчина линия, популярен италиански композитор Франческо Пенино, е имигрирал от Неапол , Италия. Копола получава средното си име в чест на Хенри Форд , не само защото той е роден в болница Хенри Форд , но и заради връзките на баща си с автомобилния производител.По време на раждането на Копола, баща му е бил не само флейтист, но и аранжор и асистент-режисьор на оркестъра за  "The Ford Sunday Evening Hour" , едночасов концерт , спонсориран от Ford Motor Company. Две години след раждането на Копола, баща му е обявен за основен флейтист на симфоничния оркестър NBC и семейството му се премества в Ню Йорк, заселват се в Woodside, Куинс , където Копола прекарва остатъка от детството си.

През 1962 година Копола асистира на известният режисьор Роджър Корман, а през 1963 г. създава първия си самостоятелен филм – „Безумие 13“. Прави сензация с екранизация по романа на Марио Пузо – "Кръстникът "през 1972 година. В главните роли играят Марлон Брандо, Робърт Дювал, Ал Пачино, Талия Шайър (която му е сестра), Даян Кийтън и др. „Кръстникът“ има още две части, които излизат през 1974 и 1990 година, като в тях вече се включват актьори като Робърт Де Ниро, Анди Гарсия а в третата част играе и дъщеря му – София Копола.

Франсис Форд Копола е номиниран или печели с „Кръстникът“:

  • ”Оскар” за „най-добър филм“ 1972 година „Кръстникът“;
  • ”Оскар” 1974 година – за „най-добър филм“ и Оскар на Робърт Де Ниро „най-добра второстепенна роля“ „Кръстникът 2“;
  • Седем номинации „Оскар“ включително за „най-добър филм“ „Кръстникът 3“.

През 1979 година създава филма Апокалипсис сега с участието на Марлон Брандо, Робърт Дювал, Мартин Шийн, Лорънс Фишбърн, Денис Хопър и Харисън Форд.

Филма носи множество награди и номинации:

  • „Златна палма“ – Кан’79
  • „Оскар“ за „операторско майсторство“ и „звук“
  • „Златен глобус“ за режисура
  • Номинации за „Оскар“ за „най-добър филм“, „адаптиран сценарий“, „най-добър режисьор“, „сценография“ и „монтаж“.

Дъщерята на Копола – София тръгва по пътя на баща си, филма ѝ – Изгубени в превода, на който Франсис Форд Копола е продуцент, им носи Златен Глобус и Оскар за „най-добър сценарий“. Лентата прави сериозно впечатление на кинокритиката и зрителите.


Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като се дипломира в сферата на театралните изкуства от универсиет Hofstra през 1960 г., Копола записва във филмовото училище UCLA за да развива професионалната си кариера в сферата на киното. Там той режисира кратък хорър- филм "Двата Кристофъра ", вдъхновен от   " Уилям Уилсън " на Едгар Алън По и "Аямон Грозни"  , филм за оживяващите кошмари на един скулптор, преди да се насочи към експерименталната софт комедия "Тази вечер със сигурност" през 1962 г.

В Лос Анджелис, Копола се срещна с Джим Морисън . По-късно той използва песента на Морисън " The End " в "Апокалипсис сега ".

Фирмата, която го наема за "Тази вечер със сигурност" го иска отново да съкрати един немски филм, озаглавен "Mit Eva fing die Sünde"  на режисьора Фриц Умгелтер. Той добавя някои нов цветни 3-D кадри и получава кредит за" The Bellboy and the Playgirls" , също провал на бокс-офис.

Копола е бил нает като асистент от Роджър Корман и първата му работа е повторно редактиране на руски филм- научна фантастика" Nebo zovyot"  , която той превръща във филм с насилие , озаглавен" Battle Beyond the sun" , издаден през 1962 г. Впечатлен от постоянството и всеотдайността на Копола, Корман го наел като директор на диалозите за "Лондонската кула"  (1962), звуков режисьор за" Младите състезатели"  (1963) и асоцииран продуцент на" Терора "(1963). 


Докато е на изложение в Ирландия на Младите състезатели през 1963 г.,Корман убедил Копола да направи нискобюджетен филм на ужасите със средства, останали от филма. Копола пише кратка история за една нощ, включваща елементи от "Психо" на Хичкок ,  и резултатът впечатлява достатъчно Корман ,за да му даде зелена светлина. За бюджет от $ 40 000 ($ 20 000 от Корман и $ 20 000 от друг производител, който иска да купи английски правата на филма),  Копола , в период от девет дни, режисира "Деменция 13" - дебютът му като сценарист. Филмът възвръща разходите си и по-късно се превръща в култов филм сред ужасите. По време на заснемането на филма, той среща бъдещата си съпруга  Елинор Джеси Нийл.

През 1965 г. Копола печели годишната награда Samuel Goldwyn за най-добър сценарий ( Pilma, Pilma ).  Това му осигурява работа като сценарист със Седемте изкуства. Съавтор е на сценариите на "This Property Is Condemned" и "Is Paris Burning? "

Копола купува правата на романа на Дейвид Бенедикт "Ти си голямо момче" .Този филм му донася признание от критиката и в крайна сметка става магистър по изящни изкуства в Калифорнийския университет, Факултет по театър, кино и телевизия през 1967 г. 


Копола обединява група режисьори, известни като " New Hollywood ", които се появяват в началото на 1970-те години с идеи, които оспорват конвенционалното правене на филми. В групата са включени Стивън Спилбърг , Мартин Скорсезе , Брайън Де Палма ,Терънс Малик , Робърт Олтман , Уди Алън , Уилям Фридкин , Филип Кауфман и Джордж Лукас .

"Патън" (1970)

Копола е съавтор на сценария за" Патън" през 1970 г. заедно с Едмънд Х. Норт  . Това му печели първия  Оскар за най-добър оригинален сценарий . Въпреки това не е било лесно за Копола да убеди Franklin J. Schaffner , че началната сцена  ще проработи.Филмът започва с известна военна "агитация" на Патън към членовете на Третата армия, разположени до огромен американски флаг . Копола и Норт трябвало да смегчат тона на Патън ,за да се избегне нисък рейтинг.

"Кръстникът" (1972)

След като се появява на екран , филмът става изключително популярен.. Печели множество награди, включително Оскар за най-добър адаптиран сценарий за Копола. Филмът се смята за един от най-великите филми в историята. Той е бил избран от  Националния филмов регистър за опазване в САЩ  . Paramount Pictures  и Копола имат разногласия за филма и каста.

Копола казва за филма: "Кръстникът беше много недооценен филм, когато го направихме . Продуцентите не бяха много доволни от него. Те не харесаха актьорите. Не ми хареса начина, по който го бях заснел . Винаги съм бил на ръба на уволнението. Така че това е една изключително кошмарен опит. Имах две малки деца, а третото се роди по време на снимките. Ние живеехме в малък апартамент и бях много уплашен, че не им харесва. Така че когато всичко свърши, аз не бях ни най-малко уверен, че това ще да бъде успешен филм и дали някога ще си намеря работа."

 Стенли Кубрик смята, че Кръстникът е възможно най-големия филм, правен някога и има без съмнение най-добрият актьорския състав. 

"Разговорът" (1974) 

 Филмът е частично повлиян от "Скандал" на Микеланджело Антониони  (1966)  и провокира голям интерес. Филмът използва същото оборудване за наблюдение и подслушване , което членове на администрацията на Никсън използвали, за да шпионират политически опоненти преди скандала Уотъргейт. Филмът е с нечуван успех и Копола печели първата си  награда Palme d'Or през  1974 на филмовия фестивал в Кан .

"Кръстникът" Част II (1974) 

Първоначално Paramount се противопоставя на решението си да даде име на филма" Кръстникът II" . Според Копола, възражението на студиото произтича от вярата, че публиката няма да пожелае да види филм с такова заглавие, защото се предполага, че щом вече има един Кръстник, би било разумно към оригиналната история да има допълнение. Той е номиниран за 11 награди Оскар и получава 6 Оскара, включително 3 за Копола: Най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий и най-добър режисьор .

"Апокалипсис сега"  (1979) 

Филмът е поразително възхваляван от критиците, когато той най-накрая се появява през 1979 г. и на филмовия фестивал в Кан печели Златната палма. "Апокалипсис сега " е нараснал във времето и в момента е считан от мнозина за шедьовър на New Hollywood-ската епоха и често се цитира като един от най-великите филми, правени някога. 

"Кръстникът" Част III (1990)

През 1990 г. той издава третата и последна част - " Кръстникът III" . Макар и не толкова критикувана като първите два филма,  все пак е с боксофис успех, спечелвайки приходи от $ 136 милиона срещу бюджет от $ 54 милиона. Има 7 Оскар номинации, включително най-добър режисьор и най-добър филм . Филмът не успява да спечели нито една от тези награди- единственият филм от трилогията,който не печели Оскар.

" Дракула" на Брам Стокър (1992)

Адаптиран по романа на Брам Стокър, филмът има за цел да се доближава най-много до романа от досегашните екранизации. Копола доверява главната роля на Гари Олдман, а поддържащите -на Киану Рийвс , Уинона Райдър и Антънин Хопкинс. Филмът се превръща в бокс-офис хит с печалба $ 82522790 в страната, което го прави 15-ят най-високо-печеливш филм на годината.Филмът печели награди на Академията за дизайн на костюми , грим и редактиране на звук .


Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]