Франсоа Гизо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Гизо
френски политик и историк
Франсоа Гизо 
Роден: 4 октомври 1787
Ним, Франция
Починал: 12 септември 1874
Вал Рише, Франция

Франсоа Пиер Гийом Гизо (на френски: François Pierre Guillaume Guizot) е френски политик и историк. Той е изявен привърженик на конституционната монархия и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848.

Биография[редактиране | edit source]

Франсоа Гизо е роден през 1787 в семейство на хугеноти. Баща му е гилотиниран през 1794 в разгара на терора по време на Френската революция. Гизо и майка му заминават за Женева, където той получава добро образование.

Гизо пристига в Париж през 1805, за да учи право, и скоро прави впечатление с литературните си способности, отбелязани от Шатобриан. През 1812 се жени за писателка, която умира през 1827 и от която има една дъщеря (18191837). През 1828 се жени повторно и има един син (1833), но жена му умира малко след неговото раждане.

През януари 1830 Франсоа Гизо е избран за депутат и се противопоставя на политиката на Шарл X. Привърженик на конституционната монархия, той активно подкрепя Луи Филип, който след Юлската революция заема трона, а Гизо е включен в състава на правителството. Първите години от участието му в управлението се свързват с реформа на публичното образование и постоянни противоречия с Адолф Тиер.

След оттеглянето на войнствения Тиер, официално правителството е оглавено от Никола Су, но Гизо се превръща в движещата сила зад кабинета. По-миролюбиво настроен и смятащ съюза между Англия и Франция за необходим, той постига с помощта на Робърт Пийл помиравянето на двете страни. Това става въпреки усилията на лорд Палмерстън, който смята, че Франция трябва да бъде отслабена с оглед на възможността за бъдеща война между двете страни.

След смяната на Палмерстън с лорд Абърдийн, между двете либерално ориентирани държави в Европа е установено сътрудничество. Нова смяна на правителството в Лондон и династичната криза в Испания противопоставят Франция и Англия и Гизо е принуден да търси сближение с абсолютистка Австрия.

Франсоа Гизо оглавява правителството през 1847. Макар че е министър-председател за кратко, той е сред най-влиятелните личности в управлението на страната, обединявайки около себе си една консервативна партия, стремяща се да запази равновесието между демократизацията на обществото и връщането към анархията на революцията. През 1848 Гизо пада от власт след отказа си да промени избирателния закон.

Гизо прекарва една година в Англия, където отново се заема с исторически изследвания, концентрирайки се върху Английската революция, след което се завръща във Франция. От водещ европейски политик той се превръща в историк, философ и наблюдател на епохата. Той е активен и като член на Френската академия, както и на калвинистката общност. Франсоа Гизо умира през 1874 във Вал Рише, Нормандия.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Dictionnaire des synonymes de la langue française (1809)
  • De l’état des beaux-arts en France (1810)
  • Annales de l’éducation, (1811-1815; 6 тома)
  • Vie des poètes français du siècle de Louis XIV (1813)
  • Quelques idées sur la liberté de la presse (1814)
  • Du gouvernement représentatif de l’état actuel de la France (1816)
  • Essai sur l’état actuel de l’instruction publique en France (1817)
  • Du gouvernement de la France depuis la Restauration. Des conspirations et de la justice politique (1820)
  • Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France. Du gouvernement de la France et du ministère actuel. Histoire du gouvernement représentatif en Europe, (1821; 2 тома)
  • De la peine de mort en matière politique (1822)
  • Essai sur l’histoire de France du Ve au Xe siècle (1823)
  • Histoire de Charles Ier, (1827; 2 тома)
  • Histoire générale de la civilisation en Europe (1828)
  • Histoire de la civilisation en France, (1830; 4 тома)
  • Le presbytère au bord de la mer (1831)
  • Rome et ses papes (1832)
  • Le ministère de la réforme et le parlement réformé (1833)
  • Essais sur l’histoire de France (1836)
  • Monk, étude historique (1837)
  • De la religion dans les sociétés modernes (1838)
  • Vie, correspondance et écrits de Washington (1839-1840)
  • Washington (1841)
  • Madame de Rumfort (1842)
  • Des conspirations et de la justice politiques (1845)
  • Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France (1846)
  • M. Guizot et ses amis. De la démocratie en France (1849)
  • Pourquoi la révolution d’Angleterre a-t-elle réussi ? Discours sur l’histoire de la révolution d’Angleterre (1850)
  • Études biographiques sur la révolution d’Angleterre. Études sur les beaux-arts en général (1851)
  • Shakespeare et son temps. Corneille et son temps (1852)
  • Abélard et Héloïse (1853)
  • Édouard III et les bourgeois de Calais (1854)
  • Histoire de la république d’Angleterre, (1855; 2 тома)
  • Histoire du protectorat de Cromwell et du rétablissement des Stuarts, (1856; 2 тома)
  • Mémoires pour servir à l’histoire de mon temps, (1858-1867; 8 тома)
  • L’amour dans le mariage (1860)
  • L’Église et la société chrétienne en 1861. (1861)
  • Un projet de mariage royal (1862)
  • Histoire parlementaire de France, recueil de discours, (1863; 5 тома)
  • Médiations sur l’essence de la religion chrétienne (1864)
  • Guillaume le Conquérant (1865)
  • Méditations sur l’état actuel de la religion chrétienne (1866)
  • La France et la Prusse responsables devant l’Europe (1868)
  • Méditations sur la religion chrétienne dans ses rapports avec l’état actuel des sociétés et des esprits. Mélanges biographiques et littéraires (1868)
  • Mélanges politiques et historiques (1869)
  • L’histoire de France depuis les temps les plus reculés jusqu’en 1789 (1870-1875; 5 тома)
  • Le duc de Broglie (1872)
  • Les vies de quatre grands chréitiens français (1873)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François Guizot“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.