Франсоа Рене дьо Шатобриан

Франсоа-Рене дьо Шатобриан François-René, vicomte de Chateaubriand
Роден	4 септември 1768 г. Сен Мало, Франция
Починал	4 юли 1848 г. (79 г.) Париж, Франция
Професия	писател, дипломат и политик
Националност	Франция
Активен период	1797-1848
Направление	романтизъм
Награди
Подпис
	Франсоа-Рене дьо Шатобриан в Общомедия

Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан (на френски: François-René, vicomte de Chateaubriand) е виден френски писател, представител на френския романтизъм и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсоа-Рене дьо Шатобриан е роден в обедняло аристократично семейство в Сен Мало. Бащата на Шатобриан обаче успява да възвърне благоденствието на рода, търгувайки с колониите. Пристига в Париж през 1788 г., когато се сближава с Жан-Франсоа дьо ла Арп, Мари-Жозеф Жение и др.

Оженва се през 1792 г. за Селест дьо Ла Вин-Бюисон, но двамата нямат потомство.

Шатобриан подкрепя пламенно идеалите на ултрароялистите и сътрудничи в техния орган Conservateur.

През 1820 г. е един от пълномощниците на конгреса във Верона и спомага за приемането на решение за разгромяване на революцията в Испания, сломявайки съпротивата на Великобритания, наричана от Шатобриан Коварния Албион ^[1]. След завръщането си е назначен за министър на външните работи.

След преврата от юли 1830 г., довел до либералната Юлска монархия, начело с Луи-Филип, Шатобриан се оттегля от политическия живот, но не приема епохата, настъпила след залеза на Втората реставрация.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Itinéraire de Paris à Jérusalem et de Jérusalem à Paris, 1821

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Есе за революциите (Essai sur le revolutions,1797)
Атала (Atala, 1801)
Рене (Rene, 1802)
Геният на християнството (Genie du christianisme, 1802)
Мъчениците (Les Martyrs, 1809)
Пътуване от Париж за Йерусалим (Itineraire de Paris a Jerusalem, 1811)
За Бонапарт и Бурбоните (De Buonaparte et des Bourbons, 1814)
Спомени за живота и смъртта на дукът на Бери (Memoires sur la vie et la mort de duc de Berry, 1820)
Приключенията на последният Абенсераж (Les Aventures du dernier Abencerage, 1826)
Les Natchez,1827)
Пътувания в Америка и Италия (Voyages en Amerique et en Italie, 1827)
Исторически етюди (Etudes historiques, 1831)
Есе за английската литература (Essai sur la literature anglaise, 1836)
Животът на Рансе (Vie de Rance, 1844)
Спомени от отвъдното (Mémoires d'outre-tombe, 1848)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Генеалогия на семейство Шатобриан

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Mémoires d'outre-tombe, L22 Chapitre 26 L'île d'Elbe: "il avait oublié sa haine, les calomnies, les outrages dont il avait accablé la perfide Albion"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на Франсоа Рене дьо Шатобриан в проекта Гутенберг
Марсел Пруст, „Шатобриан“, превод от френски език Юлиан Жилиев, електронно списание LiterNet, 23 март 2014, № 3 (172)

Тази статия за писател все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François-René de Chateaubriand“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.

[1] Mémoires d'outre-tombe, L22 Chapitre 26 L'île d'Elbe: "il avait oublié sa haine, les calomnies, les outrages dont il avait accablé la perfide Albion"

[1]