Франсоа Фюре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа Фюре
François Furet
френски историк
François Furet 1988.jpg
Франсоа Фюре в телевизионното предаване на Бернар Пиво „Апостроф“, 28 октомври 1988
Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История на Новото време
Образование Парижки университет
Работил в Национален център за научни изследвания
Висше училище за социални науки
Награди Награда „Алексис дьо Токвил“ (1991)
Повлиян Ернест Лабрус
Семейство
Съпруга Дебора Кан
Деца Антоан, Шарлот

Франсоа Фюре (на френски: François Furet) е френски историк.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1927 година в Париж, Франция, в семейството на банкер. След завършване на лицей, продължава образованието си във Факултета по изкуства и право в Парижкия университет, но през 1950 е принуден да напусне поради заболяване от туберкулоза. Прекарва няколко месеца в санаториум в Алпите и след като се възстановява продължава обучението си. Завършва през 1954 година, след което работи в Националния център за научни изследвания и Висшето училище за социални науки. В младежка възраст е член на Френската комунистическа партия, но след това променя възгледите си. През 60-те години сътрудничи на кръга „Анали“, а след това става известен с критиката на класическия марксистки възглед за Френската революция.

Умира на 12 юли 1997 година във Фижак на 70-годишна възраст.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на международната награда за политическа литература „Алексис дьо Токвил
  • Голяма награда за историческо изследване „Гобер“ на Френската академия
  • Награда за историческо изследване „Шатобриан“ на Съвета на департамент О дьо Сен
  • Избран за член на Френската академия през март 1997

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Révolution française, en collaboration avec Denis Richet (2 тома, 1965)
  • Penser la Révolution française (1978)
    • Да мислим Френската революция (Пр. от фр. Г. Жечев), София : Критика и хуманизъм, 1994, ISBN 954-587-010-9
  • L'atelier de l'histoire (1982)
  • „Beyond the Annales,“ The Journal of Modern History Vol. 55, No. 3, September 1983 в JSTOR
  • „Terrorism and Democracy“. TELOS 65 (Fall 1985). New York: Telos Press
  • Marx and the French Revolution, в съавторство с Люсиен Калв, (University of Chicago Press, 1988)
  • „The Monarchy and the Procedures for the Elections of 1789,“ The Journal of Modern History Vol. 60, No. 3, September 1988 в JSTOR
  • „The French Revolution Revisited“ Government and Opposition (1989) 24#3 pp: 264 – 282. online
  • Dictionnaire critique de la Révolution française (съсъставител заедно с Мона Озуф, 1992, 2 тома)
    • A Critical Dictionary of the French Revolution (Harvard U.P. 1989)
  • Le Siècle de l'avènement républicain (в съавторство с Мона Озуф, 1993)
  • Le Passé d'une illusion, essai sur l'idée communiste au XXe siècle (1995)
    • The Passing of an Illusion: The Idea of Communism in the Twentieth Century, (translated by Deborah Furet, University of Chicago Press, 1999). ISBN 0-226-27341-5
  • в съавторство с Ернст Нолте Fascisme et Communisme: échange épistolaire avec l'historien allemand Ernst Nolte prolongeant la Historikerstreit, translated into English by Katherine Golsan as Fascism and Communism, с предговор от Цветан Тодоров, Lincoln, Nebraska: University of Nebraska Press, 2001, ISBN 0-8032-1995-4
  • La Révolution, Histoire de France
    • Revolutionary France, 1770 – 1880 (translated by Antonia Nevill) (Oxford U.P., 1995).
  • Reading and Writing: Literacy in France from Calvin to Jules Ferry
  • Lies, Passions, and Illusions: The Democratic Imagination in the Twentieth Century, (translated by Deborah Furet, University of Chicago Press, 2014). ISBN 978-0-226-11449-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]