Франсоа Фюре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа Фюре
François Furet
френски историк
Роден
Починал
12 юли 1997 г. (70 г.)

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област История на Новото време
Образование Парижки университет
Работил в Национален център за научни изследвания
Висше училище за социални науки
Повлиян Лабрус
Семейство
Съпруга Дебора Кан
Деца Антоан, Шарлот

Франсоа Фюре (на френски: François Furet) е френски историк.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1927 година в Париж, Франция, в семейството на банкер. След завършване на лицей, продължава образованието си във Факултета по изкуства и право в Парижкия университет, но през 1950 е принуден да напусне поради заболяване от туберкулоза. Прекарва няколко месеца в санаториум в Алпите и след като се възстановява продължава обучението си. Завършва през 1954 година, след което работи в Националния център за научни изследвания и Висшето училище за социални науки. В младежка възраст е член на Френската комунистическа партия, но след това променя възгледите си. През 60-те години сътрудничи на кръга „Анали“, а след това става известен с критиката на класическия марксистки възглед за Френската революция.

Умира на 12 юли 1997 година във Фижак на 70-годишна възраст.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на международната награда за политическа литература „Алексис дьо Токвил
  • Голяма награда за историческо изследване „Гобер“ на Френската академия
  • Награда за историческо изследване „Шатобриан“ на Съвета на департамент О дьо Сен
  • Избран за член на Френската академия през март 1997

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Révolution française, en collaboration avec Denis Richet (2 тома, 1965)
  • Penser la Révolution française (1978)
    • Да мислим Френската революция (Пр. от фр. Г. Жечев), София : Критика и хуманизъм, 1994, ISBN 954-587-010-9
  • L'atelier de l'histoire (1982)
  • „Beyond the Annales,“ The Journal of Modern History Vol. 55, No. 3, September 1983 в JSTOR
  • „Terrorism and Democracy“. TELOS 65 (Fall 1985). New York: Telos Press
  • Marx and the French Revolution, в съавторство с Люсиен Калв, (University of Chicago Press, 1988)
  • „The Monarchy and the Procedures for the Elections of 1789,“ The Journal of Modern History Vol. 60, No. 3, September 1988 в JSTOR
  • „The French Revolution Revisited“ Government and Opposition (1989) 24#3 pp: 264 – 282. online
  • Dictionnaire critique de la Révolution française (съсъставител заедно с Мона Озуф, 1992, 2 тома)
    • A Critical Dictionary of the French Revolution (Harvard U.P. 1989)
  • Le Siècle de l'avènement républicain (в съавторство с Мона Озуф, 1993)
  • Le Passé d'une illusion, essai sur l'idée communiste au XXe siècle (1995)
    • The Passing of an Illusion: The Idea of Communism in the Twentieth Century, (translated by Deborah Furet, University of Chicago Press, 1999). ISBN 0-226-27341-5
  • в съавторство с Ернст Нолте Fascisme et Communisme: échange épistolaire avec l'historien allemand Ernst Nolte prolongeant la Historikerstreit, translated into English by Katherine Golsan as Fascism and Communism, с предговор от Цветан Тодоров, Lincoln, Nebraska: University of Nebraska Press, 2001, ISBN 0-8032-1995-4
  • La Révolution, Histoire de France
    • Revolutionary France, 1770 – 1880 (translated by Antonia Nevill) (Oxford U.P., 1995).
  • Reading and Writing: Literacy in France from Calvin to Jules Ferry
  • Lies, Passions, and Illusions: The Democratic Imagination in the Twentieth Century, (translated by Deborah Furet, University of Chicago Press, 2014). ISBN 978-0-226-11449-1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]