Франсоа д'Алансон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа д'Алансон
херцог Д'Алансон,
херцог Д'Анжу
Fd'Alençon.jpg
Лични данни
Роден
Починал
19 юни 1584 г. (29 г.)
Шато Тиери, Франция
Пълно име Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем
Семейство
Династия Валоа-Ангулем
Баща Анри II
Майка Катерина Медичи
Герб Wapen hertog Anjou.PNG
Франсоа д'Алансон в Общомедия

Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем, херцог Д'Алансон и херцог Д'Анжу (на френски: Hercule Francois de Valois-Angoulême, 18 март 1555 – 19 юни 1584) е най-малкият син на френския крал Анри II и съпругата му Катерина Медичи.

Детски портрет

Роден е на 18 март 1555 в Сен Жермен ан Ле. Израства като красиво дете, но на 11 се разболява от шарка, която обезобразява лицето му. Заради обезобразения си вид и леко изкривения си гръбнак, които не подхожда на рожденото му име Еркюл (Hercles), по-късно той променя името си на Франсоа в чест на брат си Франсоа II. Слуховете (потвърдени и от историческите сведения) упорито приписват на Франсоа и братята му интимни контакти със сестра им Марго.

До 1574 г. Франсоа носи титлата „Херцог на Алансон“. През 1574 г. след смъртта на брат си Шарл IX и възцаряването на Анри III, Франсоа става престолонаследник на Франция. Същата година Франсоа организира заговор за освобождаването на зет си Анри дьо Навар, който се намира в плен в Лувъра. Заговорът е разкрит и за да получи прошка от брат си Анри III, Франсоа издава двама свои съзаклятници – Анибал дьо Коконас и Хиецинт дьо Ламол. Двамата са екзекутирани, а Франсоа е опростен.

През 1576 г. Франсоа д'Алансон получава титлите Херцог на Анжу, Турен и Бери. Същата година, в разгара на френските религиозни войни между католици и хугеноти, Франсоа взима страната на зет си – водача на хугенотите Анри дьо Навар, заедно с когото воюва срещу брат си Анри III, и на 6 май 1576 договаря условията на едикта от Болио, с който е сложен край на войната между католиците и хугенотите, като последните получават и религиозни свободи. През 1579 г. Франсоа, по покана на Вилхелм Орански, подкрепя борбата на Нидерландите срещу властта на испанските Хабсбурги, в замяна на което получава обещание да бъде провъзгласен за суверен на Обединените провинции, създадени след Утрехсткия съюз от същата година, за херцог на Брабант и граф на Фландрия. На 29 септември 1580 г. Генералните щати на Нидерландия подписват с Франсоа конвенцията от Плеси ле Тур, с която Франсоа е обявен за протектор на свободните нидерланди' и става суверен на републиката им.

Годеж за Елизабет I[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Д'Алансон от 1576 г.

Междувременно през 1579 г. започват преговори за женитба между Франсоа и английската кралица Елизабет I. Франсоа е единственият кандидат за ръката на Елизабет, който лично посещава двора ѝ. По това време той е на 24, а тя – на 46. Въпреки голямата възрастова разлика двамата стават много близки и Елизабет започва да го нарича своя жаба. Въпросът дали Елизабет наистина е възнамерявала да се омъжи за Франсоа д'Анжу е доста спорен. Възможно е тя да го е ласкаела, знаейки, че той е последният ѝ кандидат. Плануваният брак обаче не се приема добре от английската общественост, която не одобрява религията и националността му. Кралицата вероятно също не смята този брак за подходящ, съобразявайки се с общественото мнение, но продължава да играе ролята на годеница на Франсоа, за да притисне испанския крал с възможността за бъдещ англо-френски съюз срещу Испания. През 1581 г. обаче присъствието на Франсоа в Англия престава да е полезно за Елизабет и същата година тя отпраща своята жаба от Англия.

В Нидерландия[редактиране | редактиране на кода]

От Англия Франсоа се отправя за Нидерландия, където на 10 февруари 1582 г. е посрещнат от Вилхелм Орански във Флисинген. В Брюге и Гент Франсоа е обявен съответно за херцог на Брабант и граф на Фландрия. Въпреки това Франсоа не става популярен сред холандците и фламандците, които в негово лице виждат само един френски католик, и провинциите Зеландия и Холандия отказват да го признаят за свой суверен, а Вилхелм Орански отнася много критики заради профренската си политика. Когато през късната 1582 войските на Д'Анжу пристигат в Нидерландия, изглежда че планът на Вилхелм Орански успява, тъй като и пармският херцог се стряска, че сега нидерландите печелят силен покровител.

Недоволен от ограничената си власт, Франсоа д'Анжу решава да превземе със сила градовете Антверпен, Брюге, Дюнкекр и Остенд.

„Френската глупост“[редактиране | редактиране на кода]

Тържественото влизане на Франсоа д'Анжу в Антверпен, 19 февруари 1582 г.

На 18 януари 1583 г. Франсоа решава лично да ръководи атаката на Антверпен. За да заблуди жителите на града, Франсоа предложил да влезе триумфално в града, за да му отдадат почестите си. Никой обаче не се излъгал. След като френските войски влезли в града, градските порти се затворили зад гърба им. Попаднали в капан, французите били обсипани с камъни, цепеници и дори метални предмети, които разярените граждани на града хвърляли от прозорците и покривите на сградите. Накрая градският гарнизон открил стрелба по неприятеля. Само няколко французи, в това число и Франсоа, успели да избягат живи. Над 1500 френски войници обаче намерили смъртта си в Антверпен.

Провалът при Антверпен слага край на военната кариера на Франсоа. Лично майка му Катерина Медичи пише в едно от писмата си до него:„Господ трябваше да те убие още млад. Тогава ти нямаше да станеш причина за смъртта на толкова смели и благородни хора.“ Друг удар идва, след като Елизабет I официално разтрогва годежа си с Франсоа след клането в Антверпен. След тези събития положението на Д'Анжу вече не можело да бъде закрепено и през юни той напуска Нидерландия.

Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария. Катерина Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през 1584 Франсоа получава прошка от брат си Анри III – Анри дори прегърнал брат си и го нарекъл „le petit magot“ (малка маймуна).

Франсоа умира на 19 юни 1584 г. в Шато Тиери. Смъртта му издига хугенота Анри дьо Навар до позицията на френски престолонаследник, което отново разпалва религиозните страсти в страната.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François, Duke of Anjou“ и страницата „Франсуа (герцог Алансонский и Анжуйский)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.