Франсоа дьо Креки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа дьо Бланшфор дьо Креки
François de Blanchefort de Créquy
френски офицер
Франсоа дьо Креки, портрет от Жан-Пиер Франк
Франсоа дьо Креки, портрет от Жан-Пиер Франк

Роден
Поа-дьо-Пикарди, Пикардия
Починал
Погребан Париж, Франция
Военна служба
Звание Маршал
Години 1648 – 1684
Служил на Royal Standard of the King of France.svg Кралство Франция
Род войски Френска армия
Семейство
Съпруга Катрин дьо Руже
Деца Франсоа-Жозеф и Никола-Шарл
Франсоа дьо Бланшфор дьо Креки в Общомедия

Франсоа дьо Бланшфор, маркиз дьо Креки (François de Blanchefort, Marquis de Créquy) (2 октомври 1629[1] – 3 февруари 1687) е френски маршал от епохата на Луи XIV.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Внук е на Шарл дьо Бланшфор, маршал от времето на Луи XIII. Семейството произлиза от Фландрия, а имението Креки тогава се намира под испанска власт. По-големият брат на Франсоа, който също се казва Шарл, е близък съветник на краля. Маршалът се жени на 18 години за Катрин дьо Руже, от която има двама сина – Франсоа-Жозеф и Никола-Шарл. И двамата следват военна кариера и стигат до чин Maréchal de camp, което се равнява на съвременното генерал-майор.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първи успехи[редактиране | редактиране на кода]

Военната кариера на Франсоа дьо Креки започва обещаващо. Още като момче участва в последните сражения от Тридесетгодишната война, на 26 години става генерал-майор, а на 30 – генерал-лейтенант. Впечатлява самия Луи ХІV, който го възприема като най-талантливия си офицер. Неговата напълно лоялна позиция по време на Фрондата силно допринася за това, а после и участието му в Битката при дюните (1658) като пръв помощник на Анри дьо Тюрен. За първи път той получава самостоятелно командване на армия по време на Деволюционната война, когато прикрива обсадата на Лил от Луи. Заради това става маршал през 1668 г.[3] Две години по-късно му е възложено да окупира херцогство Лотарингия, което остава под френска власт чак до 1697 г.

Конфликт с краля и плен[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Холандската война старият му приятел Тюрен е издигнат в чин Маршал-генерал – чест, която се оказва рядко и само на най-заслужилите военачалници. Това поставя другите маршали на негово подчинение, но те изказват недоволство. Креки, който до този момент се радва на непрекъснати успехи и таи големи очаквания за себе си, отказва да се подчини и се оттегля в имението си Марин. След смъртта на Тюрен и оттеглянето на Конде (1675) той се връща на служба, за да удържи напора на имперските войски към Елзас. Направляван е от твърде голямата си увереност, което му изиграва лоша шега. На 11 октомври 1675 г. се среща с 12 000 германци в битката при Концер Брюке (близо до Трир), където малката му армия е напълно разбита.[4] Едва се спасява в града, който е подложен на обсада. С огромна смелост той държи повредената крепост, но накрая гарнизонът се разбунтува против него и го принуждава да капитулира. Маршалът е пленен – унижение, каквото Франция не е преживявала отдавна и което Луи ХІV никога не прощава. Според свидетелство на мадам дьо Севине кралят приема новината за пленяването му спокойно и без изненада, казвайки: „Той загуби... защото твърде много вярваше, че ще спечели“.[5]

Обсадата на Люксембург (1684) – последната операция на Франсоа дьо Креки (худ. Адам-Франс ван дер Мьолен)

Отново на бойното поле[редактиране | редактиране на кода]

Луи ХІV плаща за освобождаването на Креки, но никога не се отнася към него със същото доверие и уважение. Едва през 1677 г. му възлага нова военна задача, пак срещу имперските войски. Командвани от херцога на Лорен (Лотарингия), те са подновили опита си да навлязат на територията на Франция. Маршалът ги побеждава при Кокерсберг в Елзас, превзема Фрайбург пред очите им и ги побеждава още два пъти – при Райнфелден и Ортенбах. Овладява също така ключовия град Кел, след което изгаря моста над Рейн, по който гражданите на Страсбург ги пропускат неведнъж през войната.[6] Така той изкупва глупостта си от Концер Брюке ако не в очите на краля, то поне в очите на другите командири и войниците.

Последната операция на Франсоа дьо Креки е срещу Люксембург по време на войната от 1683 – 1684 (виж Политика на присъединенията). След това се оттегля поради болест и умира през 1687 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Датата е по Seigneurs de Créquy, p. 15, на сайта Racines histoire, докато Encyclopaedia Britannica дава 1624 г.
  2. Seigneurs de Créquy, p. 15, на сайта Racines histoire
  3. François, chevalier de Créquy, Encyclopaedia Britannica
  4. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 159 ISBN 978-619-152-658-1
  5. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 246
  6. Волтер, Векът на Луи ХІV, с. 166