Франциск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франциск
Pope Francis South Korea 2014.png
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Хорхе Марио Берголио
Начало понтификат 13 март 2013
Предшественик Бенедикт XVI
Роден
17 декември 1936 г. (1936-12-17) (80 г.)
Герб Coat of arms of Franciscus.svg
Подпис FirmaPapaFrancisco.svg
Франциск в Общомедия

Франциск[1] (на латински: Franciscus PP.), до избирането си Хорхе Марио Берголио – римски папа от 13 март 2013 г. Първият папа от Новия свят и първият папа от 1200 години с не-европейски корени (след сириеца Григорий III, управлявал между 731 – 741). Първият папа йезуит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г., в семейството на италиански емигрант, железопътен работник. Най-големият от пет деца.[2] Получава диплома за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес. Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 г. Берголио отива в Чили и учи хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа на Свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава диплома по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета. Освен испански владее свободно немски и италиански език.

Йезуит[редактиране | редактиране на кода]

На 13 декември е ръкоположен за свещеник от Рамон Хосе Кастелано, титулярен архиепископ на Йомниум. Назначен е за професор в теологическия факултет в колежа Сан Мигел в аржентинската столица. През седемдесетте години се заема различни постове в йезуитския орден в Аржентина.

Ръководството на йезуитския орден, впечатлено от лидерските навици на Хорхе Марио, в края на краищата повишава Берголио. През 1980 г. е назначен за ректор на своята алма-матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази длъжност до 1986 г. След това в Германия завършва своята докторска дисертация и се връща в родината си като изповедник и духовен директор на Кордовската архиепископия, където негов непосредствен началник е Раул Примаеста.

Епископ[редактиране | редактиране на кода]

На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с титла титулярен епископ на Ауки. Ръкоположен е за епископ на 27 юни 1992 г. в катедралната църква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато става ясно, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 г. е назначен за коадютор (съуправител, епископ с право на наследство на епархия) на Буенос Айрес.

Той добре изпълнява задълженията на кардинал Кварасином и когато той умира на 28 февруари 1998 г., го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес. На 6 ноември 1998 година е назначен за началник на ординариата за верните на източния обряд в Аржентина. Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 г. във Ватикана.

Кардинал[редактиране | редактиране на кода]

Герб на кардинал Берголио

Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по богослужение и дисциплина на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на семейството.

Кардинал Берголио е известен с лична скромност, доктринален консерватизъм и преданост на делата на социалната справедливост. Води изключително обикновен живот, което му носи репутация на добър и набожен човек. Живее в малка квартира, която не напомня за архиепископски дворец, отказва официалната лимузина с шофьор и се вози с градския транспорт и си готви сам.

На 15 април 2005 г. адвокат по правата на човека възбужда обвинение към Берголио, обвинявайки го в сговор с хунтата от 1976 г. Обвиненивта са, че е предал йезуитски свещеници. На 17 март 2013 г. аржентинският съдия Херман Кастели, занимавал се с разглеждането на това дело, в интервю за вестник „La Nacion“ казва, че „заявлението за това, че (римският папа) Хорхе Беголио да е предал тези свещеници е пълна лъжа. Ние сме анализирали, изслушали тази версия, погледнахме на очевидните факти и стигнахме до извода, че неговите действия в този случай не са на юридически съучастник. Ако беше обратното, ние бихме го заявили[3].

Папабил[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Берголио през 2008 година.

След смъртта на римският папа Йоан Павел II, Берголио е извикан във Ватикан за участие в конклава като кардинал-избирател. Въпреки, че Берголио е разглеждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 анонимен дневник (чиято автентичност се оспорва) на един от участвалите кардинали в конклава сочи именно Берголио като основен съперник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, но на четвъртия и решаващ получава едва 26 гласа.

През периода на Синода на епископите през 2005 година е избран за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен срок (2005 – 2008). За него гласува преобладаващо мнозинство от аржентинските епископи, което само потвърждава неговото лидерство в страната и международния му престиж, получен в конклава.

На конклава през 2013 година, свикан след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред много други претенденти) и този път бива избран.

Понтификат[редактиране | редактиране на кода]

Първото появяване на Франциск.

Избран е за римски папа на 13 март 2013 година и приема името Франциск (лат. Franciscus) в чест на свети Франциск Асизиски. За пръв път в историята на папството се използва това име и става едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Франциск става първият папа от Новия свят и първия папа йезуит.

За свой свой девиз Франциск избира думите „Miserando atque eligendo“ (на български: Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който в обянява фразата така: „Не се стреми към земни вещи, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си...“ Тези думи имат голямо значение за Франциск, тъй като докато е на 17 години след изповед почувствал божието милосърдие и разбира, че е призван да стане свещеник[4].

Интронизацията на папа Франциск е проведена на 19 март 2013 година.

Папа Франциск с президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер

Става първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент[5]. Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари[6]. Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца[7].

Посещенията на папа Франциск

През юли 2013 папа Франциск посещава Бразилия[8].

През 2014 списание „Форчън“ обявява папа Франциск за най-влиятелния световен лидер, поради реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на Църквата. В същата класация президентът на САЩ Барак Обама не присъства.

Отношение към социални и религиозни въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Хомосексуализъм[редактиране | редактиране на кода]

Той решително се обявява против закона, въведен през 2010 година от правителството на Аржентина и разрешаващ еднополовите бракове. В писмо към манастира в Буенос Айрес той пише:

Хайде да не бъдем наивни, ние говорим не просто за политическа борба, това е разрушителна претенция против Божия план. Ние говорим не за обикновен законопроект, а по-скоро за машинации, които стремят да объркат и излъжат Божиите чада.

Той също настоява, че осиновяването на деца от гей-двойки се явява дискриминация в отношенията спрямо децата. Това предизвиква отговор от президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер, която заявява, че тона на църквата напомня за „Средновековието и инквизицията[9].

През юни 2013 г. обаче заявява, че гейовете не бива да се заклеймяват от обществото и казва: „Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“[10].

Х.М. Берголио на среща с президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер през 2010.

Аборт и евтаназия[редактиране | редактиране на кода]

Кардинал Берглио призовава духовенството и миряните да се обединят против аборта и евтаназията[11].

Война в Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Папа Франциск твърдо се обявява против евентуален военен удар в Сирия[12]. Заедно със 100 000 души на площад „Свети Петър“ в Рим папата е на четиричасово бдение за мир в арабската държава[12]. Франциск обявява, че не бива да се допуска една братоубийствена война, целяща печалба от продажба на оръжия[12]. По-късно пише в Twitter

Искаме в нашето общество, разкъсано от разделения и конфликти, да се възцари мирът. Никога вече война! Никога вече война!

Обявява се и за спиране на гражданската война в „любимата му Сирия“[13].Отправя апел към похитителите за повече хуманност и да бъдат освободени всички пленници в Сирия, като обещава на семействата им, че ще се моли за тях.

Личен живот и интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Учи в едно училище със знаменития футболист Алфредо ди Стефано.
  • Той е фен на аржентинския футболен отбор „Сан Лоренцо де Алмагро“ от Буенос Айрес. През 2008 година става официален член на клуба.
  • След като италиански младеж му изпраща писмо по един от кардиналите му, папа Франциск му се обажда лично с думите „Обажда се папа Франциск“. Папата моли момчето да се обръща към него на „ти“[14].
  • На 23 март 2013 се състои единствената документирана среща на двама папи в историята. Настоящият папа Франциск се среща в Кастел Гандолфо с Римския папа в почивка Бенедикт XVI. Двамата разговарят около час, а самият Франциск казва, че с Бенедикт „са братя“[15].
  • През септември 2013 г. италиански фермер прави в нивата си „портрет“ на папа Франциск, използвайки само трактор. Над портрета му е поставен надпис „Любовта те прави свободен“[16].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името му е уточнено от Ватикан. Те поясняват, че към името му ще се добави I, когато следващ папа приеме името Франциск II.
  2. ((es))  Vida y trayectoria de Bergoglio en seis capítulos. // La Tercera Edición Impresa, 16 март 2013 г.. Посетен на 07 октомври 2013 г..
  3. Аргентинский судья заявил о непричастности папы к преступлениям хунты // Ведомости, 17.03.2013 г.
  4. Девиз архиепископа Бергольо: „Miserando atque eligendo“ // Радио Ватикана, 16.03.2013 г.
  5. http://www.glasove.com/papa-frantsisk-ostava-v-dvustayniya-apartament-otkaza-se-ot-rezidentsiyata-26446
  6. http://btvnews.bg/article/svetut/papa-frantsisk-zapochna-reforma-v-bankata-na-vatikana.html
  7. http://btvnews.bg/article/svetut/papa-frantsisk-zategna-nakazaniyata-vav-vatikana-za-seksualni-prestapleniya-sreshtu-detsa.html
  8. Папа Франциск на посещение в Бразилия – bTV новините
  9. Catholic cardinal says gay marriage in Argentina is the work of the devil
  10. http://btvnews.bg/article/svetut/papa-frantsisk-koi-sam-az-da-sadya-homoseksualnite.html
  11. Le cardinal Bergoglio invite à défendre la culture de la vie avec ardeur
  12. а б в Папата отново се обяви против военна намеса в Сирия
  13. http://btvnews.bg/article/svetut/papata-prizova-za-usiliya-za-mir-v-zlyubimata-siriya.html
  14. http://btvnews.bg/article/svetut/italianski-tiineidzhar-chu-v-telefonnata-slushalka-obazhda-se-papa-frantsisk.html
  15. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1862727
  16. http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/italianets_izora_s_traktor_portret_na_papa_frantsisk-203158.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бенедикт XVI
Римски папа
римски папа (13 март 2013 – -)
-