Франциск (папа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франциск
римски папа
Pope Francis Korea Haemi Castle 19.jpg
Франциск през 2014 г.
Понтификат
встъпил в длъжност на
13 март 2013 г.
Рождено име Хорхе Марио Берголио
Предшественик Бенедикт XVI

Роден
Мото Miserando atque eligendo
(„Помилван и после избран“)
Подпис FirmaPapaFrancisco.svg
Coat of arms of Franciscus.svg
Франциск в Общомедия

Франциск[1] (на латински: Franciscus PP.), до избирането му Хорхе Марио Берголио, е папа от 13 март 2013 г.

Той е първият папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа от 1200 години с неевропейски корени след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г., в семейството на италиански емигрант, железопътен работник. Най-големият от пет деца.[2] Получава диплома за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес. Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 г. Берголио отива в Чили и учи хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа на Свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава диплома по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета. Освен испански владее свободно немски и италиански език.

Йезуит[редактиране | редактиране на кода]

На 13 декември е ръкоположен за свещеник от Рамон Хосе Кастелано, титулярен архиепископ на Йомниум. Назначен е за професор в теологическия факултет в колежа Сан Мигел в аржентинската столица. През седемдесетте години заема различни постове в йезуитския орден в Аржентина.

Ръководството на йезуитския орден, впечатлено от лидерските навици на Хорхе Марио, в края на краищата повишава Берголио. През 1980 г. е назначен за ректор на своята алма-матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази длъжност до 1986 г. След това в Германия завършва своята докторска дисертация и се връща в родината си като изповедник и духовен директор на Кордовската архиепископия, където негов непосредствен началник е Раул Примаеста.

Епископ[редактиране | редактиране на кода]

На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с титла титулярен епископ на Ауки. Ръкоположен е за епископ на 27 юни 1992 г. в катедралната църква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато става ясно, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 г. е назначен за коадютор (съуправител, епископ с право на наследство на епархия) на Буенос Айрес.

Той добре изпълнява задълженията на кардинал Кварасино и когато той умира на 28 февруари 1998 г., го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес. На 6 ноември 1998 година е назначен за началник на ординариата за верните на източния обред в Аржентина. Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 г. във Ватикана.

Кардинал[редактиране | редактиране на кода]

Герб на кардинал Берголио

Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по богослужение и дисциплина на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на семейството.

Кардинал Берголио е известен с лична скромност, доктринален консерватизъм и преданост на делата на социалната справедливост. Води изключително обикновен живот, което му носи репутация на добър и набожен човек. Живее в малка квартира, която не напомня за архиепископски дворец, отказва официалната лимузина с шофьор и се вози с градския транспорт и си готви сам.

На 15 април 2005 г. адвокат по правата на човека възбужда обвинение към Берголио, обвинявайки го в сговор с хунтата от 1976 г. Обвиненивта са, че е предал йезуитски свещеници. На 17 март 2013 г. аржентинският съдия Херман Кастели, занимавал се с разглеждането на това дело, в интервю за вестник „La Nacion“ казва, че „заявлението за това, че (римският папа) Хорхе Берголио да е предал тези свещеници е пълна лъжа. Ние сме анализирали, изслушали тази версия, погледнахме на очевидните факти и стигнахме до извода, че неговите действия в този случай не са на юридически съучастник. Ако беше обратното, ние бихме го заявили“.[3]

Папабил[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Берголио през 2008 година.

След смъртта на римския папа Йоан Павел II, Берголио е извикан във Ватикан за участие в конклава като кардинал-избирател. Въпреки че Берголио е разглеждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 анонимен дневник (чиято автентичност се оспорва) на един от участвалите кардинали в конклава сочи именно Берголио като основен съперник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, но на четвъртия и решаващ получава едва 26 гласа.

През периода на Синода на епископите през 2005 година е избран за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен срок (2005 – 2008). За него гласува преобладаващо мнозинство от аржентинските епископи, което само потвърждава неговото лидерство в страната и международния му престиж, получен в конклава.

На конклава през 2013 година, свикан след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред много други претенденти) и този път бива избран.

Понтификат[редактиране | редактиране на кода]

Първото появяване на Франциск.

Избран е за римски папа на 13 март 2013 година и приема името Франциск (лат. Franciscus) в чест на свети Франциск Асизки. За пръв път в историята на папството се използва това име и става едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Франциск става първият папа от Новия свят и първия папа йезуит.

За свой свой девиз Франциск избира думите „Miserando atque eligendo“ (на български: Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който в обянява фразата така: „Не се стреми към земни вещи, не искай ефимерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си...“ Тези думи имат голямо значение за Франциск, тъй като докато е на 17 години след изповед почувствал божието милосърдие и разбира, че е призван да стане свещеник.[4]

Интронизацията на папа Франциск е проведена на 19 март 2013 година.

Папа Франциск с президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер
Президентът Румен Радев посреща папа Франциск в София на 5 май 2019 г.

Става първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент.[5] Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари.[6] Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.[7]

Посещенията на папа Франциск

През юли 2013 папа Франциск посещава Бразилия.[8]

През 2014 списание „Форчън“ обявява папа Франциск за най-влиятелния световен лидер, поради реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на Църквата. В същата класация президентът на САЩ Барак Обама не присъства.

През май 2019 папа Франциск посещава София и град Раковски в България и Скопие в Северна Македония.

Отношение по социални и религиозни въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Хомосексуализъм[редактиране | редактиране на кода]

Той решително се обявява против закона, въведен през 2010 година от правителството на Аржентина и разрешаващ еднополовите бракове. В писмо към манастира в Буенос Айрес той пише:

Хайде да не бъдем наивни, ние говорим не просто за политическа борба. Това е разрушителна претенция против Божия план. Ние говорим не за обикновен законопроект, а по-скоро за машинации, които стремят да объркат и излъжат Божиите чада.

Той също настоява, че осиновяването на деца от гей-двойки е дискриминация в отношенията спрямо децата. Това предизвиква отговор от президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер, която заявява, че тона на църквата напомня за „Средновековието и инквизицията“.[9]

През юни 2013 г. обаче заявява, че гейовете не бива да се заклеймяват от обществото и казва: „Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“.[10]

Х.М. Берголио на среща с президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер през 2010.

Аборт и евтаназия[редактиране | редактиране на кода]

Кардинал Берголио призовава духовенството и миряните да се обединят против аборта и евтаназията.[11]

Войната в Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Папа Франциск твърдо се обявява против евентуален военен удар в Сирия.[12] Заедно със 100 000 души на площад „Свети Петър“ в Рим папата е на четиричасово бдение за мир в арабската държава.[12] Франциск обявява, че не бива да се допуска една братоубийствена война, целяща печалба от продажба на оръжия.[12] По-късно пише в Twitter

Искаме в нашето общество, разкъсано от разделения и конфликти, да се възцари мирът. Никога вече война! Никога вече война!

Обявява се и за спиране на гражданската война в „любимата му Сирия“.[13] Отправя апел към похитителите за повече хуманност и да бъдат освободени всички пленници в Сирия, като обещава на семействата им, че ще се моли за тях.

Личен живот и интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Учи в едно училище със знаменития футболист Алфредо ди Стефано.
  • Той е почитател на аржентинския футболен отбор „Сан Лоренцо де Алмагро“ от Буенос Айрес. През 2008 година става официален член на клуба.
  • След като италиански младеж му изпраща писмо по един от кардиналите му, папа Франциск му се обажда лично с думите „Обажда се папа Франциск“. Папата моли момчето да се обръща към него на „ти“.[14]
  • На 23 март 2013 г. се състои единствената документирана среща на двама папи в историята. Настоящият папа Франциск се среща в Кастел Гандолфо с Римския папа в почивка Бенедикт XVI. Двамата разговарят около час, а самият Франциск казва, че с Бенедикт „са братя“.[15]
  • През септември 2013 г. италиански фермер прави в нивата си „портрет“ на папа Франциск, използвайки само трактор. Над портрета му е поставен надпис „Любовта те прави свободен“.[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името му е уточнено от Ватикана. Поясняват, че към името му ще се добави I, когато следващ папа приеме името Франциск II.
  2. Vida y trayectoria de Bergoglio en seis capítulos. // La Tercera Edición Impresa, 16 март 2013 г.. Посетен на 7 октомври 2013 г.. (на испански)
  3. Аргентинский судья заявил о непричастности папы к преступлениям хунты // Ведомости, 17.03.2013 г.
  4. Девиз архиепископа Бергольо: „Miserando atque eligendo“ // Радио Ватикана, 16.03.2013 г.
  5. www.glasove.com
  6. btvnews.bg
  7. btvnews.bg
  8. Папа Франциск на посещение в Бразилия – bTV новините
  9. Catholic cardinal says gay marriage in Argentina is the work of the devil
  10. btvnews.bg
  11. Le cardinal Bergoglio invite à défendre la culture de la vie avec ardeur
  12. а б в Папата отново се обяви против военна намеса в Сирия
  13. btvnews.bg
  14. btvnews.bg
  15. www.24chasa.bg
  16. www.standartnews.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бенедикт XVI
Римски папа
римски папа (13 март 2013 – -)
-