Франц Грилпарцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Грилпарцер
Franz Grillparzer
Grillparzer.jpg
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Роден 15 януари 1791 г.
Починал 21 януари 1872 г. (81 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр новела, драма, стихотворение
Направление романтизъм
Подпис Franz Grillparzer - signature.png
Уебсайт Страница в IMDb
Франц Грилпарцер в Общомедия

Франц Грилпарцер (на немски: Franz Grillparzer) е австрийски поет, новелист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Грилпарцер е роден във Виена на 15 януари 1791 г. в семейството на адвокат. След като завършва гимназия, изучава право във Виенския университет. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.

Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на Френската революция и политическата дейност на Наполеон. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение „Бурни устреми“ и от класиката. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите Хайнрих Хайне и Лудвиг Бьорне, а също с композиторите Лудвиг ван Бетховен и Франц Шуберт.

Поради световната популярност – преди всичко на неговите пиеси – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Петя Герганова в ролята на Херо в трагедията „Вълните на морето и на любовта“ от Франц Грилпарцер, постановка: Николай Масалитинов, 1941-1942 г.
  • Blanka von Kastilien (1807–1809)
  • Die Ahnfrau (1817)
  • Sappho (1818)
  • Das goldene Vlies (1819)
    • 1. Teil: Der Gastfreund
    • 2. Teil: Die Argonauten
    • 3. Teil: Medea
  • Melusina (1822/23)
  • König Ottokars Glück und Ende (1825)
  • Ein treuer Diener seines Herrn (1830)
  • Des Meeres und der Liebe Wellen (1831)
  • Der Traum ein Leben (1834)
  • Weh dem, der lügt! (1838)
  • Libussa (1848)
  • Ein Bruderzwist in Habsburg (1848)
  • Esther (1848)
  • Die Jüdin von Toledo (1855)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Kloster bei Sendomir (1827)
  • Der arme Spielmann (1847)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Грилпарцер в парка на Виена
  • Улици на името на Франц Грилпарцер има във Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Фрайбург, Мюнхен, Манхайм и Хамбург.
  • Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
  • Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
  • В чест на писателя е учредена литературната награда „Грилпарцер“.
  • Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.

Грилпарцер в България[редактиране | редактиране на кода]

През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер „Манастирът от Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.

Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер „Сафо“ и „Вълните на морето и на любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на Димитър Стоевски.

През 1980 г. в сборника „Немски романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер „Бедният музикант“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]