Франц Грилпарцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Грилпарцер
Franz Grillparzer
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Роден 15 януари 1791[1][2][3]
Починал 21 януари 1872[1][2][3] (81 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр новела, драма, стихотворение
Направление романтизъм
Подпис Franz Grillparzer - signature.png
Уебсайт
Франц Грилпарцер в Общомедия

Франц Грилпарцер (на немски: Franz Grillparzer) е австрийски поет, новелист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Грилпарцер е роден във Виена на 15 януари 1791 г. в семейството на адвокат. След като завършва гимназия, изучава право във Виенския университет. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.

Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на Френската революция и политическата дейност на Наполеон. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение „Бурни устреми“ и от класиката. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите Хайнрих Хайне и Лудвиг Бьорне, а също с композиторите Лудвиг ван Бетховен и Франц Шуберт.

Поради световната популярност – преди всичко на неговите пиеси – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Петя Герганова в ролята на Херо в трагедията „Вълните на морето и на любовта“ от Франц Грилпарцер, постановка: Николай Масалитинов, 1941-1942 г.
  • Blanka von Kastilien (1807–1809)
  • Die Ahnfrau (1817)
  • Sappho (1818)
  • Das goldene Vlies (1819)
    • 1. Teil: Der Gastfreund
    • 2. Teil: Die Argonauten
    • 3. Teil: Medea
  • Melusina (1822/23)
  • König Ottokars Glück und Ende (1825)
  • Ein treuer Diener seines Herrn (1830)
  • Des Meeres und der Liebe Wellen (1831)
  • Der Traum ein Leben (1834)
  • Weh dem, der lügt! (1838)
  • Libussa (1848)
  • Ein Bruderzwist in Habsburg (1848)
  • Esther (1848)
  • Die Jüdin von Toledo (1855)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Kloster bei Sendomir (1827)
  • Der arme Spielmann (1847)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Грилпарцер в парка на Виена
  • Улици на името на Франц Грилпарцер има във Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Фрайбург, Мюнхен, Манхайм и Хамбург.
  • Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
  • Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
  • В чест на писателя е учредена литературната награда Франц Грилпарцер.
  • Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.

Грилпарцер в България[редактиране | редактиране на кода]

През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер „Манастирът от Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.

Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер „Сафо“ и „Вълните на морето и на любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на Димитър Стоевски.

През 1980 г. в сборника „Немски романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер „Бедният музикант“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Franz Grillparzer.