Франц Лудвиг фон Хатцфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Лудвиг фон Хатцфелд
Franz Ludwig von Hatzfeldt
княз на Хатцфелд, херцог на Трахенберг, пруски генерал-лейтенант и дипломат
Роден
Починал
3 февруари 1827 г. (70 г.)
Герб
Семейство
БащаКарл Фердинанд фон Хатцфелд
Франц Лудвиг фон Хатцфелд в Общомедия
Останки от замък Хатцфелд
Дворецът Трахенберг, Долна Силезия (от 1946 руина)

Франц Лудвиг Клеменс Максимилиан Йохан Непомук фон Хатцфелд (на немски: Franz Ludwig Clemens Maximilian Johann Nepomuk von Hatzfeld; * 23 ноември 1756 в Бон; † 3 февруари 1827 във Виена) е 1. княз на на Хатцфелд в Хесен, херцог на Трахенберг 1803 г. Той първо е генерал-лейтенант на Курфюрство Майнц и след това пруски генерал-лейтенант и дипломат.

Той е третият син на граф Карл Фердинанд фон Хатцфелд (1712 – 1766) и втората му съпруга фрйин Мария Анна Елизабет фон Фенинген (1719 – 1794), дъщеря на фрайхер Карл Фердинанд фон Фенинген и графиня Елизабет Клаудия Райх фон Райхенщайн. Фелдмаршал Мелхиор фон Хатцфелд (1593 – 1658) получава през 1641 г. господството Трахенберг, днес Żmigród в Силезия, което остава във фамилията Хатцфелд до 1945 г.

Франц Лудвиг фон Хатцфелд започва на 13 години военна кариера. През 1769 г. става офицер и след три години камерхер в Курфюрство Кьолн и напуска през 1779 г.

По това време неговата полусестра София фон Хатцфелд-Вилденберг, графиня фон Куденхове (1747 – 1825), спечелва далечния си чичо курфюрста на Майнц Фридрих Карл Йозеф фон Ертал, който дава най-висши постове на предложените от нея персони. През 1782 г. той вече полковник и преди 30 гишният си рожден ден става генерал-майор, курфюрстски камерхер, таен съветник и комадир.

На 13 юли 1790 г. той е повишен на генерал-лейтенант. През декември 1795 г. той получава почетната титла пруски генерал-лейтенант през 1802 г. На 10 август 1803 г. той е издигнат на пруски княз. На 7 март 1812 г. крал Фридрих Вилхелм III го прави рицар на „Ордена на Черния орел“. От август 1816 г. той е пруски пратеник в двора на Нидерландия в Хага. През юни/юли 1821 г. той е пратеник за пранзествата за коронясването на Джордж IV в Лондон. На 5 май 1822 г. той е пруски пратеник във императорския двор във Виена, където умира на 3 февруари 1827 г.

Наследен е като княз от големия му син (Фридрих) Херман Антон фон Хатцфелд (1808 – 1874).[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Франц Лудвиг фон Хатцфелд се жени на 1 декември 1799 г. в Берлин за графиня Мария Фридерика Каролина фон дер Шуленбург цу Кенерт (* 6 май 1779, Кенерт; † 21 декември 1832, Берлин), дъщеря на държавния министър генерал граф Фридрих Вилхелм фон дер Шуленбург-Кенерт/VII (1742 – 1815) и Хелена София фон Арнщед (1755 – 1802). Te имат осем деца:[2][3]

  • Луиза (* 21 ноември 1800; † януари 1835), омъжена на 4 октомври 1828 г. за фрайхер Лудвиг Рот фон Шрекенщайн (* 16 ноември 1789, Имендинген, Баден; † 30 май 1858, Мюнстер, Вестфалия), генерал, военен министър
  • Вилхелмина Хелена София Франциска (* 8 декември 1801, Берлин; † 1 април 1838, Алнер), наследничка на Алнер, омъжена на 1 юли 1827 г. в Дюселдорф за фрайхер Максимилиан фон Лое (* 15 януари 1801, Висен; † 5 май 1850, Ганд (Гент), Белгия)
  • София Вилхелмина Мариана (1803 – 1804)
  • София Йозефина Ернестина Фридерика Вилхелмина (* 10 август 1805; † 25 януари 1881), омъжен на 10 август 1822 г. (развод 1851) за граф Едмунд фон Хатцфелд-Вилденбург (* 28 декември 1798, Кинцвайлер; † 14 януари 1874, Дюселдорф), връзка с Фердинанд Ласал (1825 – 1864)
  • Клара Луиза Августа (* 8 март 1807; † 14 януари 1858), омъжена на 8 май 1829 г. в Берлин за пруския генерал Август Лудвиг фон Ностиц (* 27 декември 1777, Цесел, окр. Оелс; † 28 май 1866, имението Цобтен при Льовенберг, Силезия)
  • Фридрих Херман Антон (* 2 октомври 1808, Берлин; † 20 юли 1874, Трахенберг), 2. княз на Хатцфелд, херцог на Трахенберг, женен I. в Трахенберг на 11 юни 1831 г. (развод 1846) за графиня Матилда фон Райхенбах-Гошюц (* 15 февруари 1799, Гошюц; † 10 април 1858, Прага), II. във Вроцлав (Бреслау) на 6 април 1847 г. за Мария фон Нимпч (* 13 април 1820, Францдорф; † 25 януари 1897); има общо 5 деца
  • Хермина Максимилиана (* 10 октомври 1809; † 24 февруари 1889), омежема ма 20 януари 1829 г. за фрайхер Енгелберт фон Ландсберг-Фелен, господар на Дренщайнфурт и Ландсберг ан дер Рур (* 10 март 1796; † 24 февруари 1878)
  • Максимилиан (* 7 юни 1813, Берлин; † 19 януари 1859, Берлин), женен на 20 юни 1844 г. в Париж за графиня Паулина де Кастелане (* 6 юли 1823, Париж; † 9 март 1895, Париж), имат 6 деца

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Lübcke: Kurmainzer Militär und Landsturm im 1. und 2. Koalitionskrieg. Paderborn 2016.
  • Constantin von Wurzbach: Hatzfeld, Franz Ludwig. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 8. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1862, S. 52
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632772, S. 446 – 449, Nr. 924.
  • Neuer Nekrolog der Deutschen 1829. Band 5, Teil 1, S. 137 ff.
  • Freiherr Leopold von Zedlitz-Neukirch: Die Staatskräfte der preussischen Monarchie unter Friedrich Wilhelm III. S. 354 f.
  • Der Untergang des Churfürstenthums Mainz, von einem churmainzischen General. Neigebauer, Frankfurt 1839.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon. Band V, S. 12, Band 84 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1984, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Jens Friedhoff: Die Familie von Hatzfeldt: Adelige Wohnkultur und Lebensführung zwischen Renaissance und Barock. Grupello Verlag, Düsseldorf, 2004, ISBN 3-89978-025-6. (online Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.)
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 8:114
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 2005 608

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Michael Sachs: ‘Fürstbischof und Vagabund’. Geschichte einer Freundschaft zwischen dem Fürstbischof von Breslau Heinrich Förster (1799 – 1881) und dem Schriftsteller und Schauspieler Karl von Holtei (1798 – 1880). Nach dem Originalmanuskript Holteis textkritisch herausgegeben. In: Medizinhistorische Mitteilungen. Zeitschrift für Wissenschaftsgeschichte und Fachprosaforschung, Band 35, 2016 (2018), S. 223 – 291, hier: S. 246.
  2. ↑ Hatzfeld 3, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Franz Ludwig 1.Fürst von Hatzfeldt , Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франц_Лудвиг_фон_Хатцфелд&oldid=12069978“.