Франц Тоула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Тоула
Franz Toula
австрийски геолог
Franz Toula - Fernande Fernande (18 btv1b84504818 (cropped)).jpg
Роден
Починал
Виена, Австрия

Националност Флаг на Австрия Австрия
Образование Виенски технически университет
Научна дейност
Област Геология
Образование Императорски политехнически институт във Виена
Учил при Фердинанд фон Хохщетер
Работил в Императорски политехнически институт във Виена
Франц Тоула в Общомедия

Франц Тоула (на немски: Franz Toula) австрийски геолог и един от изследователите на България[1].

Произход ранни години (1845 – 1875)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 декември 1845 г. във Виена, Австрийска империя. Студент е на Фердинанд фон Хохщетер, след това и негов асистент, а след смъртта на Хохщетер оглавява Катедрата по геология във Императорския политехнически институт във Виена.

Изследователска дейност (1875 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

Преди да се насочи към България Франц Тоула обикаля Австро-Унгария, европейската част на Русия и Урал.

Първото си пътуване в България започва на 9 август 1875 г. от град Видин.[2] Изследва предимно района между Видин, Ниш, Пирот и София, като насочва вниманието си и към Стара планина. Пресича я на три места – през Петроханския проход, Шипченския проход и Искърския пролом.

При второто си идване в България (през 1880) Тоула обикаля Западна Стара планина достигайки до долината на река Малки Искър.

За трети път идва през 1884 г. и изследва Средна Стара планина на изток до Твърдишкия проход. Пресича я 9 пъти. През 1888 г. Франц Тоула е отново в България и изучава Източна Стара планина, Рила и областта между София, Кюстендил и Дупница.

През 1892 г. е за пети път в България и обикаля района на Силистра и Западна Добруджа.

Франц Тоула изучава геологията на България около 15 години и оставя много ценни данни, спомогнали за по-бързото развитие на родната геология.[3]

Следващи години (1892 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Франц Тула във Виенския технически университет.

От 1898 г. и до смъртта си е член на Българската академия на науките.

Умира на 3 януари 1920 г. във Виена на 74-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Eine geologische Reise nach Kleinasien (Bosporus und Südküste des Marmarameeres), Beiträge zu Paläontologie Österreich-Ungarns, Band 12, Heft 1, 1898
  • Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten. // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 323 – 400. Посетен на 20 май 2018.
  • Lehrbuch der Geologie, Wien: Hölder 1900 (Text- und Atlas-Band), 2. Auflage 1906, 3. Auflage 1918
  • Die Steinkohlen, ihre Eigenschaften, Vorkommen, Entstehung und nationalökonomische Bedeutung, 1888
  • Die Tiefbohrung bis 600 m Tiefe auf dem Gebiete der Fabrik chemischer Produkte und zwar der Holzverkohlungs-Industrie-Aktien-Gesellschaft in Liesing bei Wien. In: Nova Acta. Abhandlungen der Kaiserlich Leopoldinisch-Carolinischen Deutschen Akademie der Naturforscher. Band C Nr. 3. Halle, 1914.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Делирадев, П. Изследвачите на България, С., Печатн. „Гладстон“, 1929, 1 – 80.
  2. Toula, Franz. Eine geologische Reise in den westlichen Balkan und in die benachbarten Gebiete. Wien, Alfred Hölder, 1876. Посетен на 20 май 2018.
  3. Виж Иречек, Конст.. Геологический очерк от професор д-р Франц Тоула във Виена. // Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 15 – 37. Посетен на 20 май 2018.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 244.