Франц Тоула
| Франц Тоула Franz Toula | |
|---|---|
| австрийски геолог | |
).jpg) | |
| Роден |
20 декември 1845 г.
|
| Починал |
Виена, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Учил във | Виенски технически университет |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
| Учил при | Фердинанд фон Хохщетер |
| Работил в | Императорски политехнически институт във Виена |
| Франц Тоула в Общомедия | |
Франц Тоула (на немски: Franz Toula) австрийски геолог и един от изследователите на България[1].
Произход ранни години (1845 – 1875)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 декември 1845 г. във Виена, Австрийска империя. Студент е на Фердинанд фон Хохщетер, след това и негов асистент, а след смъртта на Хохщетер оглавява Катедрата по геология във Императорския политехнически институт във Виена.
Изследователска дейност (1875 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]
Преди да се насочи към България Франц Тоула обикаля Австро-Унгария, европейската част на Русия и Урал.
Първото си пътуване в България започва на 9 август 1875 г. от град Видин.[2] Изследва предимно района между Видин, Ниш, Пирот и София, като насочва вниманието си и към Стара планина. Пресича я на три места – през Петроханския проход, Шипченския проход и Искърския пролом.
При второто си идване в България (през 1880) Тоула обикаля Западна Стара планина достигайки до долината на река Малки Искър.
За трети път идва през 1884 г. и изследва Средна Стара планина на изток до Твърдишкия проход. Пресича я 9 пъти. През 1888 г. Франц Тоула е отново в България и изучава Източна Стара планина, Рила и областта между София, Кюстендил и Дупница.
През 1892 г. е за пети път в България и обикаля района на Силистра и Западна Добруджа.
Франц Тоула изучава геологията на България около 15 години и оставя много ценни данни, спомогнали за по-бързото развитие на родната геология.[3]
Следващи години (1892 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]
От 1898 г. и до смъртта си е член на Българската академия на науките.
Умира на 3 януари 1920 г. във Виена на 74-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Eine geologische Reise nach Kleinasien (Bosporus und Südküste des Marmarameeres), Beiträge zu Paläontologie Österreich-Ungarns, Band 12, Heft 1, 1898
- Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten. // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 323 – 400. Посетен на 20 май 2018.
- Lehrbuch der Geologie, Wien: Hölder 1900 (Text- und Atlas-Band), 2. Auflage 1906, 3. Auflage 1918
- Die Steinkohlen, ihre Eigenschaften, Vorkommen, Entstehung und nationalökonomische Bedeutung, 1888
- Die Tiefbohrung bis 600 m Tiefe auf dem Gebiete der Fabrik chemischer Produkte und zwar der Holzverkohlungs-Industrie-Aktien-Gesellschaft in Liesing bei Wien. In: Nova Acta. Abhandlungen der Kaiserlich Leopoldinisch-Carolinischen Deutschen Akademie der Naturforscher. Band C Nr. 3. Halle, 1914.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Делирадев, П. Изследвачите на България, С., Печатн. „Гладстон“, 1929, 1 – 80.
- ↑ Toula, Franz. Eine geologische Reise in den westlichen Balkan und in die benachbarten Gebiete. Wien, Alfred Hölder, 1876. Посетен на 20 май 2018.
- ↑ Виж Иречек, Конст. Геологический очерк от професор д-р Франц Тоула във Виена. // Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 15 – 37. Посетен на 20 май 2018.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 244.
|
