Франц Фюман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Фюман
Franz Fühmann
Bundesarchiv Bild 183-M0323-0300, Franz Fühmann.jpg
Франц Фюман през 1973 г.
Роден 15 януари 1922 г.
Починал 8 юли 1984 г. (62 г.)
Професия белетрист, поет, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ, есе, пиеса, стихотворение
Направление социалистически реализъм
Награди Хайнрих Ман (1956)
Уебсайт Страница в IMDb
Франц Фюман в Общомедия

Франц Фюман (на немски: Franz Fühmann) с цяло име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман е немски писател, един от най-значимите литературни творци от Източна Германия, член на Академията на изкуствата на ГДР. Автор е на романи, есета, стихотворения и книги за деца.

На младини е въодушевен от националсоциализма, но след войната става привърженик на социализма. Постепенно се настройва критично към развитието на ГДР, от което в късните си години е дълбоко разочарован.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Фюман е син на аптекар в Рокитнице над Йизероу сред планинския масив Кърконоше от Судетите. След основното си образование Фюман учи в йезуитски колеж в Калксбург край Виена, откъдето бяга през 1936 г. Завършва гимназия в Либерец, Северна Бохемия, и влиза в немския гимнастически съюз (по-късно судетско-немски клон на Хитлерюгенд). През 1937 г. става член на конния отряд на нацистката паравоенна организация Щурмабтайлунг.

През 1941 г. Фюман полага матура и за кратко следва математика в Карловия университет в Прага. Прекъсва, за да отбие задължителната трудова повинност и накрая постъпва във Вермахта. Служи като свързочник в кампанията срещу Съветския съюз и в Гърция. През 1945 г. попада в съветски плен, но още през 1946 г. е командирован в антифашистката фронтова школа в Ногинск край Москва.

През 1949 г. е освободен от военнопленничество и отива в ГДР, където живее до края на дните си в градчето Меркиш Буххолц в Бранденбург. Още през същата година встъпва в Национал-демократическата партия на Германия, подвластна на ГЕСП. До 1958 г. Фюман е културно-политически сътрудник в партийния апарат. Освен това от 1952 г. е член на председателството на Съюза на немските писатели. В ГЕСП остава до 1972 г. От 1958 г. до смъртта си е писател на свободна практика.

Наред с писателската си работа Фюман развива културна и политическа дейност. Дава път на мнозина млади автори, а в по-късни години се застъпва за писатели, репресирани от ръководството на ГДР. През 1976 г. е сред първите, подписали протестното писмо срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман.

Франц Фюман умира през 1984 г. от рак. Изричното му желание е да бъдде погребан в Меркиш Буххолц, а не в омразния му Берлин.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Франц Фюман от Виланд Фьорстер

Поезия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Griechischer Auszug; Stunde im April; Kalter Schnee im Dezember; Nacht am Paipussee; Jede Nacht erglühen neue Sterne, 1942
  • Stunde des Soldaten, 1944
  • Gedichte, 1950
  • Die Fahrt nach Stalingrad, Eine Dichtung, 1953
  • Die Nelke Nikos Gedichte, 1953
  • Aber die Schöpfung soll dauern, Gedichte, 1957
  • Die Richtung der Märchen, Gedichte, 1962

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Творби за деца и юноши (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Vom Moritz, der kein Schmutzkind mehr sein wollte, Erzählung, 1959
Мръсният Мориц, изд.: Народна култура, София (1963), прев. Димитър Стоевски
  • Lustiges Tier-ABC erzählt von Franz Fühmann mit vergnüglichen Bildern von Erich Schmitt, 1962
  • Reineke Fuchs. Neu erzählt von Franz Fühmann Erzählt nach dem Niederdeutschen und nach Simrock. Mit Bildern von Werner Klemke, 1964
  • Das Tierschiff. Die schönsten Tiermärchen aus aller Welt für Kinder gesammelt von Franz Fühmann, 1965
  • Das hölzerne Pferd: die Sage vom Untergang Trojas und von den Irrfahrten des Odysseus. Nach Homer und anderen Quellen neu erzählt, 1968
  • Shakespeare-Märchen, Nacherzählung, 1968
  • Das Nibelungenlied. Neu erzählt von Franz Fühmann, 1971
  • Prometheus. Die Titanenschlacht, Roman, 1974
Прометей, или битката на титаните, изд.: Отечество, София (1982), прев. Димитър Стоевски
  • Die dampfenden Hälse der Pferde im Turm von Babel, 1978
  • Märchen auf Bestellung, 1990
  • Von A bis Z. Ein Affenspaß für Alfons. Das lustige Tieralphabet für Kinder, 1992
  • Doris Zauberbein mit Illustrationen von Jacky Gleich und Porträtzeichnungen von Nora Gleich, 2004

Разкази (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Kameraden, 1955
Другари, изд.: Народна младеж, София (1963), прев. Христина Николова
  • Stürzende Schatten, 1959
  • Spuk. Aus den Erzählungen des Polizeileutnants K., 1961
  • Böhmen am Meer, Erzählung, 1962
  • Das Judenauto. Vierzehn Tage aus zwei Jahrzehnten, 1962
  • Ernst Barlach. Das schlimme Jahr, 1963
  • König Ödipus, Gesammelte Erzählungen, 1966
  • Der Jongleur im Kino oder Die Insel der Träume, 1970
Островът на мечтите, изд.: Народна култура, София (1974), прев. Недялка Попова и др.
  • Zweiundzwanzig Tage oder Die Hälfte des Lebens, 1973
  • Bagtelle, rundum positiv, 1978
  • Das Judenauto. Kabelkran und Blauer Peter. Zweiundzwanzig Tage oder die Hälfte des Lebens 1979
  • Irrfahrt und Heimkehr des Odysseus. Prometheus. Der Geliebte der Morgenröte und andere Erzählungen, 1980
  • Saiäns-fiktschen, Erzählungen, 1981
  • Den Katzenartigen wollten wir verbrennen. Meine Schulzeit im Dritten Reich, 1981
  • Unter den Paranyas. Traum-Erzählungen und -Notate, 1988
  • Im Berg. Texte und Dokumente aus dem Nachlaß, 1991

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Kirke und Odysseus. Ein Ballett. Wieland Förster. Liebespaare. Ein graphischer Zyklus, 1984
  • Schlipperdibix und klapperdibax! Zwei Kasperlstücke, 1985
  • Die Schatten. Ein Hörspiel, 1986
  • Simplicius Simplicissimus; Der Nibelunge Not und andere Arbeiten für den Film, 1987
  • Alkestis. Stück mit Musik in einem ersten Akt, einem zweiten Akt, zwei dritten Akten und einem Vorspiel, 1989
  • Der glückliche Ritter von Trinitat oder Wie wird man Oberdiskutierer. Ein Puppenspiel in 4 Akten für Joachims sechs Puppen, 1999

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Erfahrungen und Widersprüche. Versuche über Literatur, 1975
  • Essays, Gespräche, Aufsätze 1964–1981, 1983
  • Wandlung. Wahrheit. Würde. Aufsätze und Gespräche 1964–1981, 1985

Награди (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Neues Deutschland, 6. Oktober 1955, S.3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]