Франц Хиацинт Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Хиацинт Савойски
13-и херцог на Савоя
Francisko-Jacinto de Savojo.jpg
Наследил Виктор Амадей I Савойски
Наследник Карл-Емануил II
Лични данни
Роден
Починал
Други титли Принц на Пиемонт
Граф на Аоста
Граф на Мориен
Граф на Ница
Титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения
Принц на Онеля
Върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста
Маркграф на Салуцо
Маркграф на Ивреа
Маркграф на Суза
Маркграф на Италия
Граф на Асти
Граф на Женева
Граф на Шабле
Граф на Ромон
Граф на Карманьола
Граф на Танд
Барон на Фосини
Барон на Во
Господар на Пинероло и Верчели
Венециански патриций.
Семейство
Династия Савойска династия
Баща Виктор Амадей I Савойски
Майка Кристин Мари Бурбон-Френска
Герб Arms of the House of Savoy.svg
Франц Хиацинт Савойски в Общомедия

Франц Хиацинт Савойски (на италиански: Francesco Giacinto di Savoia, на френски: François-Hyacinthe de Savoie; * 14 септември 1632 в Торино, Савойско херцогство, † 4 октомври 1638, пак там) – маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница през 1637 – 1638 г., титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1637 г.) под регентството на майка си.

Освен това е принц на Онеля, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркграф на Салуцо, маркграф на Ивреа, маркграф на Суза, маркграф на Италия, граф на Асти, граф на Женева, граф на Шабле, граф на Ромон, граф на Карманьола, граф на Танд, барон на Фосини, барон на Во, господар на Пинероло и Верчели, венециански патриций.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Франц Хиацинт е второроден син на Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587 в Торино, † 7 октомври 1637 във Верчели) – 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт и на съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 1606, † 1663), дъщеря на крал Анри IV и на съпругата му Мария Медичи.

Той има двама братя и четири сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Франц Хианцинт от неизвестен автор от 17 век.

Той няма възможност да царува. Когато бащата му умира, Франц Хиацинт е едва на 5 години и майка му е регентка предвид младата му възраст. По онова време савойските държави са бойно поле на Франция и Испания: бушува Тридесетгодишната война. Мария Кристина Бурбон-Френска се обляга на френската корона и поради натиска на кардинал Ришельо, упражняван чрез министърa му Мишел Партичели д'Емери. Френските войски обаче скоро се оказват недостатъчни, за да спасят град Верчели, обсаден от испанските войски, разположени в района на Милано, и градът е принуден да капитулира.

Франц Хиацинт, номиниран за принц на Пиемонт, пребивава в онези смутни времена в замъка Валентино в Торино. С крехко здраве, той успява да запази това си звание само 11 месеца. На 14 септември 1638 г. си ляга с внезапна атака на треска. На 4 октомври е последната консултация с лекарите. Майка му Кристина Мария нарежда да свикат Съвета на великите на короната, но когато те стигат до замъка Валентино, 6-годишният ѝ син е вече мъртъв. Малкият херцог умира в три сутринта. Аутопсията установява, че „всички части на тялото на принца освен мозъкът му са увредени“. На следващия ден върху бяла постеля тялото му е транспортирано до Катедралата на Торино за погребение.

Сакра ди Сан Микеле близо до Торино

Последните му дела са анотирани от Луиджи Чибрарио в неговата „История на Торино“ от 1836 г.: „Чувствайки се болен, той казва на по-малкия му брат Карл Емануил: „Вземи си короната, защото аз завърших царуването си“. Умирайки, той кара да му дадат разпятието. След като го целува, той приключва живота си с думите: „Сега се радвам да умра“. По време на болестта си получава причастие от папския нунций Гафарели и му дават да целуне важната реликва на Пресветата Плащаница от игумена Ското – първи ковчежник, придружаван от нунция и от архиепископа“.

Тялото на Франциск Хиацинт е погребано през 1836 г. в Сакра ди Сан Микеле, където почива в каменен саркофаг в центъра на стария църковен презвитериум.

Смъртта му се случва по време на кулминацията на кризата в Савойската държава, която изглежда близо до изчезването си под атаките на съседите и разприте между нейните първенци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Merlini, Carlo (1938). Ambienti e Figure di Torino Vecchia. Torino 1938
  • ((it)) CLARETTA (G.)  : Storia della reggenza di Maria-Cristina. Turin, 1888
  • ((it)) Родословие на Фран Хиацинт в Geneanet
  • ((fr)) André Palluel-Guillard, «La Masion de Savoie» www.sabaudia.org - in Dossier «La Maison de Savoie».

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Giacinto di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии