Франц I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц I
François Ier du Saint-Empire
император на Свещената Римска империя
Роден
Починал
18 август 1765 г. (56 г.)
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период17451765
ПредшественикКарл VII (Свещена Римска империя)
НаследникЙозеф II
Други титлихерцог на Лотарингия и Бар
велик херцог на Тоскана
Герб
Семейство
РодЛотаринги,[1] Хабсбург-Лотаринги
БащаЛеополд[1]
МайкаЕлизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска[1]
Братя/сестриКарл Александер фон Лотринген[1]
Леополд Клеменс Карл Лотарингски[1]
Елизабет Тереза Лотарингска[1]
СъпругаМария Терезия (12 февруари 1736)[1]
ДецаМария-Анна Австрийска
Йозеф II
Мария Кристина Австрийска
Мария-Елизабет Австрийска
Карл Йозеф Австрийски
Мария Амалия Австрийска
Леополд II[2]
Мария-Габриела Австрийска
Мария Йозефа Австрийска
Мария-Каролина Австрийска
Фердинанд Карл
Мария-Антоанета
Максимилиан Франц фон Хабсбург
Подпис
Франц I в Общомедия

Франц Стефан Лотарингски (на френски: François Etienne, Франсоа Етиен, на немски: Franz Stephan von Lothringen, Франц Щефан; * 8 декември 1708; † 18 август 1765) е херцог на Лотарингия и Бар (1729 – 1737) под името Франциск III (Франсоа III Етиен), велик херцог на Тоскана (1737 – 1765) като Франческо II и от 1745 г. император на Свещената Римска империя под името Франц I Стефан. Чрез брак с австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, Франц-Стефан основава лотарингския клон на Хабсбургската династия.[3]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Нанси на 8 декември 1708, Франц-Стефан е втори син на лотарингския херцог Леополд-Йосиф Лотарингски (1679 – 1729) и съпругата му – френската принцеса Елизабет-Шарлот Орлеанска (1676 – 1744), дъщеря на херцог Филип I Орлеански и Лизелота фон Пфалц. По баща е внук на херцог Карл V и Елеонора Мария Йозефа, дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага. Чрез майка си е правнук на френския крал Луи XIII.

С австрийските Хабсбурги Франц-Стефан е свързан посредством баба си Елеонора, дъщеря на император Фердинанд III. Семейството на Франц-Стефан поддържа изключително добри отношения със свещения римски император Карл VI, който планира да омъжи дъщеря си Мария Терезия за по-големия брат на Франц – Леополд-Клеменс (* 1707, † 1723), който е наследник на лотарингската корона. Леополд-Клеменс обаче умира през 1723 г. Така Франц-Стефан става наследник на Лотарингия. Освен това след смъртта на Клеменс император Карл VI решава да ожени Франц-Стефан за дъщеря си.

Франц във Виена[редактиране | редактиране на кода]

През 1723 г. Франц се установява във Виена, където се намира под особеното покровителство на императора. В Австрия, Франц-Стефан е въведен във владение на Херцогство Тешен, което Карл VI обещал да предаде на баща му през 1722. В Австрия Франц остава 6 години – до смъртта на баща си през 1729 г., когато официално наследява лотарингския престол. През 1732 Франц-Стефан е назначен за императорски наместник в Унгария.

По време на престоя на Франц-Стефан във Виена между него и Мария Терезия се зараждат чувства, но политическата конюнктура в Западна Европа в началото на 1730-те години е на път да провали планирания брак. Войната за полското наследство от 1733 г., войната срещу Франция и Испания и баварските претенции за австрийската корона след смъртта на Карл VI са причина правителството във Виена да планира двоен династичен брак – Мария Терезия като наследница на Австрия, Чехия и Унгария трябвало да бъде омъжена за баварския кронпринц, а сестра ѝ – за испанския инфант Дон Карлос.

През 1735 г., след края на войната за Полското наследство, император Карл VI се съгласява да компенсира френския кандидат за полската корона Станислав Лешчински с Лотарингия, принуждава Франц-Стефан да се откаже от Лотарингия, в замяна на което му предава Великото херцогство Тоскана, а бракът му с Мария Терезия отново става възможен. Освен това Франц Стефан е назначен за наместник в Нидерландия, а брат му е оженен за сестрата на Мария Терезия. Така на 16 февруари 1736 г. Франц-Стефан и Мария Терезия са венчани във Виена, след което се установяват във Флоренция, където Франц е въведен във владение след смъртта на последния Медичи.

Император на Свещената римска империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1740 г. умира император Карл VI – бащата на Мария Терезия, която съгласно Прагматическата санкция от 1713 г. наследява короната на Австрия, Чехия и Унгария. Подписвайки договора от Фюсен от 13 септември 1745 г., Мария Терезия осигурява короната на Свещената Римска империя за съпруга си, след което го прави и официално съуправител на нейните владения. Въпреки че е съпруг на господарката, Франц-Стефан не се превръща в господар на австрийските владения. Мария Терезия е лудо влюбена в съпруга си и му ражда много деца, но го държи настрана от управлението на бащиния си доминион.

Франц Стефан умира на 18 август 1765 г. в Инсбрук – на връщане от операта. Погребан е в императорската крипта във Виена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Терезия и Франц I Стефан имат шестнадесет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж genealogy.euweb.cz // Посетен на 22 януари 2016 г.
  2. 500353659 // 5 август 2015 г. Посетен на 22 май 2021 г.
  3. Alfred von Arneth: Franz Stephan. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 278 – 285.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]