Франческо Гатилузо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо I Гатилузо
владетел на Лесбос
Лични данни
Управление 1355 – 1384
Роден
около 1326 г.
Починал
Наследник Франческо II Гатилузо
Семейство
Брак Мария Палеолог (Гатилузо)
Герб Gattilusio coat.png
Франческо I Гатилузо в Общомедия

Франческо I Гатилузо или още Гатилуси (на италиански: Francesco I Gattilusio) е генуезки пират и наемник. Владетел на остров Лесбос (Метилини) и основател на династията Гатилузо. Произходът на Франческо, както и на брат му Николо Гатилузо, не е известен. Вероятно са родени в Генуа и са близки до фамилията Дория. Първите исторически сведения за Франческо Гатилузо са, че е действал като пират в Егейско Море. През 1345 г. пристига на остров Тенедос и предлага меча си на Йоан V Палеолог, един от тримата претенденти за трона на Византийската Империя. Другите двама са Йоан VI Кантакузин и Матей Кантакузин, с които Палеолог е в открит конфликт. В замяна на помощта на Гателиузо, византийският император му обещава ръката на сестра си Мария Палеологина. В края на 1354 г. начело на малък флот Франческо Гатилузо се отправя за Константинопол. Пристигайки късно през нощта, генуезците подават сигнал, че един от корабите им бедства в морето и молят да им бъде оказана помощ. След като една вратата на крепостта се отваря, Гатилузо начело на отряд от 500 души нахлува в града и завладява крепостните стени. Скоро след това император Йоан Палеолог се завръща от изгнание и се възкачва на трона на Византия. Като замяна за услугата, императорът дава на Франческо сестра си Мария за жена, а като зестра – остров Лесбос. След като възстановява и укрепва крепостта Метелини, Гатилузо я прави своя резиденция, от където управлява владенията си в Егейско Море. Брат му – Николо Гатилузо става владетел на пристанището Енос до устието на река Марица. В последствие, Гатилузо и наследниците му, управляват освен Лесбос, островите Тасос, Самотраки, Лемнос, Имброс и Фокея на брега на Мала Азия.

Поход на Амадей Савойски[редактиране | редактиране на кода]

През 1366 г. Франческо I Гатилузо се включва в кръстоносния поход на Амедей VI Савойски, граф на Савоя насочен първоначално срещу османците. На 23 август савойците дебаркират на северния бряг на Дарданелите, а генуезците обсаждат крепостта Галиполи по море. След двудневни сражения обединените сили на Амедей и Гатилузо успяват да отвоюват крепостта от султан Мурад I и да я предадат на византийците. Междувременно в Константинопол пристига вестта, че византийския император Йоан V Палеолог, роднина на Амадей и Гатилузо е бил пленен от българския цар Иван Александър при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария. Задържането на императора променя посоката на движение на флота на Амадей и Гатилузо. По молба на императрица Ана Савойска Зеленият граф насочва своите кораби към българските черноморски градове. Савойската флота пристига в Константинопол на 4 септември, а в началото на октомври 1366 г. ,навлиза в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са градовете Скафида, Созопол, Месемврия и Анхиало. При превземането на Месемврия граф Амедей разделя войската си на три части. Два отряда щурмуват по суша, а третия под командването на Франческо Гатилузо атакува с корабите по море. Защитата на крепостта, ръководена от българския кастрофилак Калоян, била тъй добре организирана и енергична, че първият пристъп на рицарите не успял. Едва на 21 октомври 1366 г. градът бил превзет, защитниците и жителите му били подложени на избиване и ограбване. За управители на града графът назначил Берлион де Форазио и Гийом дьо Шалон. Над кастрофилака, видните граждани, духовенството и обикновеното население била наложена тежка парична контрибуция, Заграбеното и иззетото имущество и стоки (желязо, сол, вино, вълна, мед, восък и др.) било продавано в Цариград и на живеещи в града венециански и генуезки търговци. Гражданите, които отказали да заплатят контрибуцията, били хвърлени в тъмница. До началото на март 1367 г. Несебър бил седалище на граф Амедей VI Савойски. От залива на Бургас савойците напредват във вътрешността на страната, но при крепостта Аетос (Айтос) претърпяват поражение, като като е пленен дука на Милано – Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в българската твърдина. Продължавайки на север по крайбрежието на Черно Море, савойците превземат крепостта Емона и оставят малък контингент в нея. На 25 октомври е обсадена и Варна, но щурмът е неуспешен и принуждава граф Амедей да влезе в преговори с цар Иван Александър. В резултат на това Йоан V Палеолог е освободен, превзетите до момента български градове са предадени на Византия, но Зеления граф се задържа в тях до март 1367 г. На 6 април флотът на Амадей се завръща в Константинопол. На 14 май 1357 г. Амадей превзема турската крепост Енеакосия на Мраморно Море (Кючукчекмедже, Турция), опожарява турската крепост Калонейро (Бююкчекмедже, Турция) и се връща да защити Созопол от една турска атака. През месец юни савойците преминават отново през Галиполи, Тенедос и остров Евия на път за дома. Амадей оставя в крепостта Емона малък гарнизон, командван от незаконния му син, но скоро същият е заловен от българите и хвърлен в тъмница, където умира. Така българите си връщат Емона, а Галиполи пада отново в ръцете на султан Мурад I само след три години.

Портата на замъка Метилини на остров Лесбос, гербовете на фамилия Дория (в ляво), император Палеолог (в центъра), и на Гатилузо (в дясно)

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

През 1355 г. Франческо се жени за Мария Палеологина – дъщеря на Ана Савойска и сестра на император Йоан V Палеолог. От брака си има трима сина:

  • Андронико Гатилузо
  • Доменико Гатилузо
  • Якобо Гатилузо

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Гатилузо умира на 6 август 1384 г.по време на силно земетресение на остров Лесбос, което нанася сериозни щети на неговия замък в Митилини.

Погребан е в изградената от него църква „Св.Йоан Кръстител“, заедно с двамата му сина Андронико и Доменико, които също са затрупани под камъните. Остава жив само третият му син Якобо, който го наследява като владетел на Лесбос под името Франческо ІІ.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

  • Франческо ІІ Гатилузо, владетел на Лесбос (1384 – 1403)
  • Николо І Гатилузо – първият владетел на Енос (1376 – 1409), по-млад брат на Франческо І Гатилузо. Регент на владетелите на Лесбос Франческо ІІ от 1384 – 1387 и Якобо от 1403 до 1408 г.
  • Якобо Гатилузо (1403 – 1428)
  • Дорино Гатилузо, владетел на Лесбос (1428 – 1455), наследил брат си Яков (1403 – 1428), който нямал деца.
  • Паламиди Гатилузо, владетел на Енос (1409 – 1455), наследил Николо І Гатилузо, който нямал деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митиленска хроника (Анонимна византийска хроника №30)
  • Christopher Wright: The Gattilusio Lordships and the Aegean World 1355 – 1462