Франческо Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Франческо Гонзага.
| Франческо Гонзага Francesco Gonzaga | |
| римокатолически кардинал | |
 | |
| Роден |
6 декември 1538 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | църква „Сан Лоренцо ин Лучина “ (Рим) |
| Религия | Католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага: Гонзага ди Гуастала |
| Баща | Феранте I Гонзага |
| Майка | Изабела ди Капуа |
| Братя/сестри | Анна Гонзага Чезаре I Гонзага Иполита Гонзага Джовани Винченцо Гонзага Андреа Гонзага Ерколе Гонзага Отавио Гонзага Филипо Гонзага Джеронима Гонзага Мария Гонзага |
| Франческо Гонзага в Общомедия | |
Франческо Гонзага (на италиански: Francesco II Gonzaga; * 6 декември 1538, Палермо, † 6 януари 1566, Рим) от рода Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Гуастала), е от 1561 г. кардинал на Римокатолическата църква, от 1562 г. архиепископ на Козенца и от 1565 г. епископ на Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на Феранте I Гонзага (* 1507, † 1557), граф на Гуастала, вицекрал на Сицилия, и на съпругата му Изабела ди Капуа (* 1510, † 1559), княгиня на Мелфи и Молфета. Негови дядо и баба по бащина линия са Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте, а по майчина – Феранте ди Капуа, граф на Алесано, маркиз на Спекия, 2-ри херцог на Термоли и княз на Молфета, и Антоника дел Балцо. Има шест братя и четири сестри:
- Анна (* 1531, † млада)
- Чезаре I (* 1533, † 1575), 2-ри граф на Гуастала, херцог на Амалфи, съпруг на Камила Боромео;
- Иполита (* 1535, † 1563), херцогиня на Паляно като съпруга на Фабрицио Колона и херцогиня на Мондрагоне като съпруга на Антонио Карафа дела Стадера;
- Андреа (* 1539, † 1586), 1-ви маркиз на Спекия и Алесано, съпруг на Мария Лопес де Падия и де Мендоса
- Джан Винченцо (* 1540, † 1591), кардинал
- Ерколе (* ок. 1545, † ок. 1549)
- Отавио (* 1543; † 1583), господар на Черчемаджоре, генерал, съпруг на Изабела да Кореджо и на Чечилия де Медичи
- Филипо († като бебе)
- Джеронима († като бебе)
- Мария († като бебе).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на баща си Феранте I Гонзага през 1557 г., Франческо Гонзага преминава под настойничеството на чичо си, кардинал Ерколе Гонзага. Образованието му е поверено на мантуанския хуманист и бъдещ йезуит Антонио Посевино. Франческо изучава право в Университета в Падуа и започва църковна кариера под ръководството на Ерколе. През 1538 г. е назначен за архиерей на Гуастала, а на 26 февруари 1560 г. става апостолически протонотарий.[1]
През март 1560 г. неговият брат Чезаре I сключва брак с Камила Боромео – сестра на кардинал Карло Боромео и племенница на папа Пий IV.[2] В консисторията от 26 февруари 1561 г. Пий IV назначава Франческо за кардинал-дякон, като на 10 март същата година той получава червената шапка и дяконството на Сан Никола ин Карчере. Скоро след това е назначен за папски легат в провинция Кампания и Маритима.[1]
Франческо пребивава известно време в папския двор, откъдето информира чичо си Ерколе, оттеглил се в Мантуа, за вътрешните дела на Курията, интригите и фракционните борби, както и за отношенията на Пий IV с фамилията Боромео и с различни принцове. Кардинал Ерколе е активен участник в Трентския събор, а писмата на Франческо – често вдъхновени и редактирани от Карло Боромео – служат като посреднически канал между папата и Ерколе Гонзага. От своя страна Ерколе предоставя на племенника си съвети и указания, включително по време на престоя му в Тренто, където Франческо пристига на 16 април 1561 г., за да председателства колегията на легатите.[2]
На 2 март 1562 г. Франческо е избран за архиепископ на Козенца с папско разрешение поради недостигане на канонична възраст, но никога не посещава епархията, предпочитайки да я управлява чрез викарий.[2]Той е член на литературната академия на Ватиканските рицари, ръководена от Боромео, която се събира в палат „Пий IV“. Брат му Чезаре също е сред членовете.
На 16 юли 1562 г. Франческо избира ръкоположението на „Сан Лоренцо ин Лучина“, обявена за дяконство pro illa vice. На 1 март 1564 г. преминава към ордена на кардинали-свещеници, като църквата възвръща статута си на титулярна. Преди 12 януари 1565 г. той подава оставка от управлението на архиепископията на Козенца, а на 5 май същата година наследява братовчед си кардинал Федерико Гонзага като епископ на Мантуа, отново с разрешение за недостигане на канонична възраст.[2]
Франческо пристига болен на папския конклав от 1565–1566 г., който избира Пий V, и умира по време на заседанията в Рим на 6 януари 1566 г., едва на двадесет и осем години. Погребан е в хора на „Сан Лоренцо ин Лучина“. През следващия месец брат му Чезаре, граф на Гуастала, организира тържествена траурна церемония в катедралата „Сан Пиетро Апостоло“ в Мантуа, включваща богато украсена катафалка с египетски мотиви.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz
- Losito, Maria. La Casina Pio IV in Vaticano. Vatican City, Pontificia Accademia delle Scienze, 2005.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Francesco Gonzaga Архив на оригинала от 2017-12-14 в Wayback Machine., Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Florida International University
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Gonzaga (1538–1566) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
