Франческо Мария II дела Ровере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Мария II дела Ровере
херцог на Урбино
Francesco II della Rovere.jpg
Франческо Мария II (Федерико Барочи, 1572)
Лични данни
Управление 1574 – 1631
Роден
Починал
23 април 1631 (82 г.)
Семейство
Династия Дела Ровере
Баща Гвидобалдо II дела Ровере
Майка Витория Фарнезе
Бракове Лукреция д’Есте
Ливия дела Ровере
Потомци Федерико Убалдо
Франческо Мария II дела Ровере в Общомедия
Герб на херцог Франческо Мария II дела Ровере

Франческо Мария II дела Ровере (на италиански: Francesco Maria II della Rovere, * 20 февруари 1549 в Пезаро, † 23 април 1631 в Урбания) е последният херцог на Урбино (1574 – 1631) от фамилията Дела Ровере.

Той е син на херцог Гвидобалдо II дела Ровере (1514 – 1574) от Урбино и принцеса Витория Фарнезе (1521 – 1602) от Парма, дъщеря на Пиер Луиджи II Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца.

Той е възпитаван от 1565 до 1568 г. в двора на Филип II Испански и наследява баща си на трона, след неговата смърт през 1574 г. През 1580 г. той трябва да продаде херцогство Сора и Арче на Джакомо Бонкомпани, родният син на папа Григорий XIII, за 100 000 златни скуди. През 1585 г. Филип II му дава ордена на златното руно.

Франческо Мария II се жени за пръв път през 1570 г. за Лукреция д’Есте (1535 – 1598), дъщеря на херцог Ерколе II д’Есте и внучка на Лукреция Боржа. Бракът е бездетен и той се развежда през 1576 г. Той има нужда от мъжки наследник, защото след прекратяване на династията херцогството Урбино ще бъде анексирано към Папската държава. След смъртта на Лукреция той се жени през 1599 г. за своята по-малка с 36 години братовчедка Ливия дела Ровере (1583 – 1641), дъщеря на Иполито дела Ровере, маркиз на Сан Лоренцо ин Кампо. На 16 май 1605 г. се ражда първото им и единствено дете Федерико Убалдо, който обаче умира през 1623 г.

Понеже не се очакват други наследници, Франческо Мария II предава херцогството Урбино през 1625 г. на папа Урбан VIII. След смъртта му през 1631 херцогство Урбино е присъединено към Папската държава. Неговата внучка Витория дела Ровере, последната пряка и единствена наследница на фамилията дела Ровере, отнася голяма част от произведенията на изкуството в галерията Уфици във Флоренция.

Франческо Мария II дела Ровере участва в морската битка при Лепанто на 7 октомври 1571 г. против турците, начело на 2000 войници, от херцогството Урбино. Младият наследник даде престиж на семейството, като се отличи смело в конфликта, сражавайки се заедно с Хуан Австрийски, като част от Свещената Лига против мюсюлманите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gino Benzoni: FRANCESCO MARIA II Della Rovere, duca di Urbino. Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 50 (Francesco I Sforza–Gabbi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1998.
  • I Della Rovere. Piero della Francesca, Raffaello, Tiziano. Catalogo della mostra (Senigallia, Urbino, Pesaro, Urbania, 4 aprile – ­3 ottobre 2004) – Curato da P. Dal Poggetto – Electa Mondadori ISBN 88-370-2908-X
  • Tra Misa e Metauro. Allegrezze e preoccupazioni per Federico Ubaldo della Rovere – Renzo Fiorani – Edito da Archeoclub d'Italia Sede di Castelleone di Suasa

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]