Франческо Мария I дела Ровере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Мария I дела Ровере
Francesco Maria I della Rovere
херцог на Урбино
Young Man Apple.jpg
портрет от Рафаел ок. 1504 г.
Лични данни
Управление 1508 до 1516 и от 1521 до 1538
Роден
Починал
Наследник Гвидобалдо II дела Ровере
Семейство
Династия Ровере
Баща Джовани дела Ровере
Майка Джована да Монтефелтро
Потомци Гвидобалдо II дела Ровере, Джулия, Елизабета, Джулио Фелтрио дела Ровере
Герб Blason Guidobaldo II della Rovere.svg
Франческо Мария I дела Ровере
Francesco Maria I della Rovere
в Общомедия
Портрет на Франческо Мария дела Ровере (1536–38), Тициан

Франческо Мария I дела Ровере (на италиански: Francesco Maria I della Rovere, * 25 март 1490 в Сенигалия, † 20 октомври 1538 в Пезаро) е от 1508 до 1516 и от 1521 до 1538 г. първият херцог на Урбино от рода Дела Ровере.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Джовани дела Ровере (1457–1501), папски капитан и господар на Сенигалия, (племенник на папа Сикст IV) и на Джована да Монтефелтро (1463–1514), дъщеря на граф Федерико да Монтефелтро (1422–1482) и на Батиста Сфорца (1446–1472). Франческо Мария е племенник на папа Юлий II.

През 1502 г. владението над Сенигалия е превзето от Чезаре Борджия и Франческо Мария бяга в двора на своя чичо Гвидобалдо да Монтефелтро. Понеже чичо му е бездетен, той го обявява през 1504 г. за свой наследник като херцог на Урбино и така също и за наследник на фамилията Да Монтефелтро.

През 1508 г. чичо му Гвидобалдо умира и Франческо Мария става херцог. Другият му чичо папа Юлий II му помага да спечели отново Сенигалия и през 1509 г. го прави главен командир на всички войски на Папската държава.

След смъртта на Констанцо II Сфорца без наследници през 1512 г., Франческо Мария получава Пезаро със съдействието на папата и се мести там с двора и семейството си. Три години след смъртта на папа Юлий II новият папа Лъв X през 1513 г. отнема всички имоти на Франческо Мария и дава херцогство Урбино на своя племенник, Лоренцо II де Медичи (* 1492, † 1519). Семейството на Франческо Мария трябва да живее шест години при тъста му Франческо II Гонзага. Едва през 1521 г. (след смъртта на папа Лъв X) Франческо Мария и семейството му получават отново владението над херцогство Урбино и на Градара (в Марке), което папа Юлий II преди години е подарил на племенника си. Управлението на Градара той предоставя на своята съпруга Елеонора.

През последните си години Франческо Мария се бие като кондотиер за Република Венеция. На 48 години той е отровен и умира на 20 октомври 1538 г. в Пезаро.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора ди Мантуа
Тициан, 1538 (Уфици)

Франческо Мария I дела Ровере се жени на 29 септември 1509 г. за Елеонора Гонзага (* 31 декември 1493, † 13 февруари 1550), дъщеря на Франческо II Гонзага (1466–1519), маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте (1474–1539). Те имат пет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gino Benzoni: FRANCESCO MARIA I Della Rovere, duca di Urbino. Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 50 (Francesco I Sforza–Gabbi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1998.
  • Kate Simon: Die Gonzaga. Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln 1991, ISBN 3-462-02110-9.
  • Rendina, Claudio (1994). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton.
  • Francesco Bonfiglio, Notizie storiche di Castelgoffredo, 2ª ed., Mantova, 2005. ISBN 88-7495-163-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]