Пармиджанино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Франческо Пармиджанино)
Франческо Пармиджанино
Francesco Parmigianino
италиански художник
Автопортрет в изпъкнало огледало; 1524; масло на дърво; диаметър 24,4 cm
Автопортрет в изпъкнало огледало; 1524; масло на дърво; диаметър 24,4 cm
Рождено имеGirolamo Francesco Maria Mazzola
Роден
Починал
Националноститалианец
Стилманиеризъм
ПовлиянКореджо, Микеланджело, Рафаел
Пармиджанино в Общомедия

Франческо Пармиджанино е италиански художник и гравьор, един от най-известните представители на маниеризма. Роден е като Джироламо Франческо Мария Мацола, но по името на родния си град – Парма, става известен като Пармиджанино (умалителната форма на псевдонима му произлиза от малкото му тяло и нежния външен вид).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Парма през 1504 г. и от много малък остава без баща. Отглеждат го братята на баща му, и двамата – живописци.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1524 г. Пармиджанино е в Рим, където е представен на новоизбрания папа Климент VII. За да демонстрира своето майсторство, той подарява на папата няколко свои картини, в т.ч. известната „Автопортрет в изпъкнало огледало“ (1524 г.), в която блестящо разрешава сложна задача с перспективата и придава на своето изображение почти сюрреалистичен вид (с огромна ръка на преден план, по-голяма от главата).

Пармиджанино е и известен гравьор.

През последните 10 години от своя кратък живот той завършва три от най-добрите си картини на религиозна тема:

  • Мадоната със Св. Маргарита, Св. Петър, Св. Йероним и Св. Михаил“, Болоня
  • Мадона с роза
  • Мадоната с младенеца, ангели и Св. Йероним“ (известна и като „Мадоната с дългата шия“ (1534 – 1540), която сега се намира в галерия Уфици. Вероятно като мадоната е изобразена аристократката Паола Гонзага.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вазари за Пармиджанино[редактиране | редактиране на кода]

Антея.
Музей Каподимонте (Неапол)

По литературна традиция, произтичаща от Вазари[1], за Пармиджанино е прието да се говори като за човек, постоянно вглъбен в мистически размишления и всецяло отдаден на алхимията. Автопортретът на художника, нарисуван в последната година от живота му, където Пармиджанино е изобразен дълбоко замислен, преждевременно остарял, потвърждава думите на неговия биограф. Вазари отдава дължимото на художника Пармиджанино, но с голямо съжаление пише за неговите увлечения и последвалия печален край на живописеца:

...увличайки се от алхимия, той се превърнал от човек изящен и приятен, в брадат мъж с дълга и мръсна коса, почти див, съвсем не такъв, какъвто е бил по-рано, а после станал и мрачен и недружелюбен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]