Франческо Рейнауди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Рейнауди
Francesco Reinaudi
римокатолически епископ

Роден
Починал
24 юли 1893 г. (84 г.)
ПогребанСвети Лудвиг, Пловдив, Република България

РелигияКатолическа църква
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия
Франческо Рейнауди в Общомедия

Франческо Доменико Рейнауди (на италиански: Francesco Domenico Reynaudi) е католически архиепископ[1] и депутат по право в Областното събрание на Източна Румелия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на епископ Рейнауди в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив

Франческо Рейнауди е роден на 3 септември 1808 година[1] във Вила Франка в Савойското херцогство. През 1825 г. постъпва в ордена на капуцините, а през 1831 г. е ръкоположен за свещеник.[1] Пристига в Пловдив на 13 декември 1841 г. след което изучава и усвоява български език.

На 17 декември 1867 година е избран за титулярен егейски епископ и назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския викариат.[1] На 22 март 1868 година е ръкоположен е за епископ[1] в Цариград. Той наследява управлението на викариата от Андреа Канова и продължава неговото дело. Негов принос е откриване на католическата духовна семинария в Пловдив. Рейнауди построява едно голямо сиропиталище в 1872 г. с девически манастир за български сестри калугерки, възпитателки към сиропиталището. [2]

По време на Априлското въстание – 1876 г. Рейнауди се застъпва за въстаници пред властите. По време на кланетата в Батак и Перущица дават подслон на бежанци. По Руско-турската война той отказва да изпълни заповедта на Сюлейман Паша да напусне Пловдив заедно със свещениците си, защото градът ще бъде опожарен. Той остава със свещениците си и също насърчава своето паство да не напуска града

След освобождението до него се допитвала Европейската комисия по изработването на Румелийския органически устав. Рейнауди е депутат по право в Областното събрание на Източна Румелия и на три пъти бил избиран за негов почетен председател.[3] За заслуги към бежанците и ранените руски войни бива награден от руския император с ордена „Света Ана“.

През 1882 г. основава католическа болница в Пловдив. Поради напреднала възраст, той сам пожелава да му бъде даден помощник и това е Роберто Менини през 1880 г.

На 5 май 1885 година подава оставка[1] и се оттегля в Калъчлий. В знак на благодарност за делата му, папа Лъв ХІІІ го въздига в архиепископски сан, титуляр на древната Ставрополска епархия.[1]

Рейнауди умира на 24 юли 1893 г. на 85 г., като прекарва в България цели 52 години и не пожелава да се завърне в отечеството си. Тялото му е пренесено в Пловдив и погребано в катедралата, редом с епископ Андреа Канова. Траурната церемония е изключително впечатляващо събитие за онова време. Пловдивският кмет Константин Хаджикалчов полага венец с надпис: „Във време на народни бедствия взе живо участие за облекчение съдбата на гонените българи, на които направи толкова благодеяния, че никой не ще го забрави“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Света Ана“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Франсиско де Асис Оруета егейски епископ
(22 март 1868 – 5 май 1885)
Жерар-Мари Кодер
епископ Андреа Канова апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат
(17 декември 1867 – 5 май 1885)
епископ Роберто Менини
Гилелмо Масая ставрополски архиепископ
(5 май 1885 – 24 юли 1893)
Алесандро де Ризио