Франческо Рейнауди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Рейнауди
Francesco Reinaudi
римокатолически епископ
Роден
Починал
24 юли 1893 г. (84 г.)
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия

Франческо (Доменико) Рейнауди е католический архиепископ и депутат „по право“ в Областното събрание на Източна Румелия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Рейнауди е роден на 3 септември 1808 г. в Вила-франка в Савойско херцогство. През 1825 г. постъпва в ордена на капуцините, а през 1831 г. е ръкоположен за свещеник. Той бива ръкоположен за епископ в Цариград в 1868 г. с титла Егейски епископ и Софийско-Пловдивски викарий. Той наследява управлението на викариата от Андреа Канова и продължава неговото дело. Негов принос е откриване на католическата духовна семинария в Пловдив. Рейнауди построява едно голямо сиропиталище в 1872 г. с девически манастир за български сестри калугерки, възпитателки към сиропиталището. [1]

По време на Априлското въстание – 1876 г. Рейнауди се застъпва за въстаници пред властите. По време на кланетата в Батак и Перущица дават подслон на бежанци. По Руско-турската война той отказва да изпълни заповедта на Сюлейман Паша да напусне Пловдив заедно със свещениците си, защото градът ще бъде опожарен. Той остава със свещениците си и също насърчава своето папство да не напуска града

След освобождението до него се допитвала Европейската комисия по изработването на Румелийския органически устав. Рейнауди е депутат „по право“ в Областното събрание на Източна Румелия и когато областното събрание започнало да работи, на три пъти бил избиран за негов почетен председател. [2] За заслуги към бежанците и ранените руски войни бива награден от руския император с ордена „Света Ана“.

През 1882 г. основава католическа болница в Пловдив. Поради напреднала възраст, той сам пожелава да му бъде даден помощник и това е Роберто Менини през 1880 г. През 1885 г., на 77 г., изцяло се отказва от епископските си задължения и се оттегля в Калъчлий. В знак на благодарност за делата му, папа Лъв ХІІ, го въздига в архиепископски сан, титуляр на древната Ставрополска епархия.

Рейнауди умира на 24 юли 1893 г. на 85 г., като прекарва в България цели 52 г. и не пожелава да се завърне в отечеството си. Тялото му бива пренесено в Пловдив и погребано в катедралата, редом с епископ Канова. Траурната церемония била изключително впечатляващо събитие за онова време. Пловдивският кмет – Константин Хаджикалчов – положил венец с надпис: „Във време на народни бедствия взе живо участие за облекчение съдбата на гонените българи, на които направи толкова благодеяния, че никой не ще го забрави“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „Света Ана“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

архиепископ Андреа Канова Софийско - Пловдивски епископ (1868 – 1885) епископ Роберто Менини