Франческо Соймирович
| Франческо Соймирович | |
|---|---|
| български духовник | |
| Роден |
1614 г.
|
| Починал | 1673 г.
Чипровци, Османска империя |
| Религия | Католическа църква |
Франческо (Франьо) Соймирович (Свимирович) е български католически духовник от XVII век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1614 г. в Чипровци. Учи католическо богословие в Италия, след което се завръща в Чипровци. Активен помощник на Петър Богдан още в началото на своята църковна и обществена дейност. Владеел турски, влашки, латински, италиански, сръбски и други езици. Франческо Соймирович оставя ръкописа „История на Сърбия“.[1]
Известно време служил като генерален викарий на Българската католическа провинция, а преди това – като кустос и гвардианин (секретар) на Петър Богдан. Бил негов чест спътник при обиколките му из Българско и Влашко. Например през 1637 и 1640 г. двамата били във Влашко и водили успешна борба да си възвърнат основания някога от чипровски търговци католически манастир близо до Търговище. По това време Франческо Соимирович бил вече съдия на Конгрегацията за българските и влашките земи.
И той като Петър Парчевич изпълнявал дипломатически поръчения. През 1647 г. участва в мисията на отец Петър Парчевич във Влашко и Полша, където провежда разговори за съвместни действия против Османската империя. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ Петър Богдан посещава последователно австрийския император Фердинанд ІІ, полския крал Сигизмунд ІІІ и влашкия войвода Матей Бесараб.[2]
През 1651 г. е назначен за призренски епископ, а от 1656 г. – и за охридски архиепископ.[3] В 1661 година епархията е закрита и Соймирович поема първо управлението на Марцианополската архиепархия.[4] В 1663 г. поел управлението на Никополската католическа епископия на мястото на отстранения Филип Станиславов.
След много скитания и гонения от османската власт Франческо Соимирович останал в Чипровци в очакване на нова църковна длъжност. Той умира в Чипровци през 1673 г.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
- ↑ Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І
- ↑ Archbishop Franjo Soimirovic (Svimirovich), O.F.M. †. // Catholic Hierarchy. Посетен на 25 октомври 2015.
- ↑ Еленков, Иван. Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век. София, Католическа апостолическа екзархия, 2000. с. 9.
- ↑ Архивен преглед, Том 1, Главно управление на архивите, стр. 80, 1989 г.
| Петър Катич | → | призренски епископ (27 февруари 1651 – 20 март 1656) |
→ | последен |
| Андреа Богдани | → | охридски архиепископ (20 март 1656 – октомври 1673) |
→ | последен |
Портал „