Франческо II да Карара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Медал на Франческо II да Карара
Герб на Карарезите

Франческо II да Карара Новело (на италиански: Francesco II da Carrara; Francesco Novello da Carrara, Francesco il Novello; * 29 май 1359 в Падуа; † 19 януари 1406 във Венеция) от фамилията Карарези е господар (signore di Padova) на Падуа (1388–1389 и 1390–1405).

Той е син на Франческо I да Карара Стари (1325–1393), господар на Падуа до 1388 г., и съпругата му Фина Буцакарини († 1406). Бернабо Висконти, владетел на Милано, завладява Парма и поставя там през 1364 г. за управител син си Марко Висконти.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Франческо II се жени през 1377 г. за Тадея д'Есте (* 1365; † 23 ноември 1404), дъщеря на дъщеря на Николо II д’Есте, маркиз на Модена, и съпругата му Верде дела Скала. Те имат децата: [1]

  • Франческо III да Карара (1377–1406), синьор на Падуа, женен 1397 за Алда Гонзага от Матуа (1391–1405), дъщеря на Франческо I Гонзага, синьор на Мантуа и първата му съпруга Агнеса Висконти
  • Гиглиола да Карара (1379–1416), омъжена 1394 за Николо III д’Есте († 1441), синьор на Модена
  • Якопо (Джакомо) († 1406)
  • Убертино (1389–1407), кондотиер
  • Марсилио I да Карара (?–1435), кондотиер
  • Николо (умира като дете)
  • Валпурга (?–1405), монахиня в Падуа.

Франческо Новело има извънбрачните деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]