Фрегати клас Алваро де Басан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100)
F-102 Almirante Juan de Borbon CSSQT.jpg
Емблема Emblema Álvaro de Bazán F-101.svg
Флаг Naval Jack of Spain.svg
Клас и тип фрегата
Живот
Поръчан 31 януари 1997 г.
Заложен 1999 г.
Спуснат на вода 2012 г.
Характеристика
Клас Álvaro de Bazán
Тонаж 5800 – 6400 t
Дължина 146,72 m
Ширина 18,6 m
Газене 4,75 m
Задвижване CODOG (комбинирано дизели и газотурбини)
Скорост 28,5 възела
Екипаж 216 души
Далечина на
плаване
5000 морски мили при скорост 18 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
БИУС AEGIS
SPY-1D/(V)
SPS-67(V) или ARIES CS
ARIES CIT-25DF
AN/SSPS-73 или ARIES NAV
AN/SPG-62 FCR
RTN-30
Rigel
Въоръжение = 127 mm АУ Mk.45 Mod.2
48-клетъчни УВС Mk.41 за зенитни ракети:
48 зенитни ракети Standard SM-2MR Block IIIA/RIM-66L
192 зенитни ракети RIM-162 Evolved Sea Sparrow
2x4 контейнера за ПКР RGM-84 Sub-Harpoon block II
2 три-тръбни торпедни апарата Mk.32 Mod.9 324 mm с 12 торпеда Mk.46 Mod.5
2 20 mm/25 mm АУ
4 тежки картечници Browning M2 12,7 mm
хангар за щатен вертолет Sikorsky Seahawk SH-60B LAMPS III
Хидроакустическа
система (ХАС)
LWHP53SN
Радиоелектронно
оборудване
Indra SLQ-380 Aldebarán
CESELSA Regulus Mk 9500
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100) в Общомедия
Лидерският кораб от серията F101 „Алваро де Басан“. На заден план се вижда американски разрушител клас „Arleigh Burke“, въоръжен със същата оръжейна система „Aegis“
Норвежките фрегати F310 „Фритьоф Нансен“ и F313 „Хелге Ингщад“, експортен вариант на испанските фрегати клас „Алваро де Басан“

Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“, известни още като фрегати тип F100, са многоцелеви надводни бойни кораби с разширени възможности за противо-въздушна отбрана благодарение на американската система Aegis.

Основен техен оператор са Испанските кралски ВМС, а разработчик е компанията „Навантия-Басан“, която ги строи в корабостроителницата си в Ел Ферол. Лидерният кораб от серията е кръстен в чест на адмирал Алваро де Басан.

Фрегатите от този клас са най-компактните кораби, въоръжени със системата Aegis на американската Lockheed Martin, която компания е основен подизпълнител на испанската. Характерна нейна особеност е надстройката с активни фазирани антенни решетки за радара AN/SPY-1. Архитектурата на системата позволява проследяването на стотици въздушни цели и действията в мрежови условия, в които множество участници обменят информация за бойната обстановка в реално време. Монтираната на борда им система е олекотен вариант на системата, с която са въоръжени американските разрушители клас „Arleigh Burke“ (за които е разработена по начало), както и японската им разновидност клас „Kongō“ и южнокорейската им разновидност клас „Sejong the Great“. Норвежките кралски ВМС са въоръжени с фрегати клас „Fridtjof Nansen“, които са експортен вариант на испанските фрегати, а освен това Кралските австралийски ВМС също са поръчали три разрушителя клас „Hobart“ от този тип. Разликата между американските, японските и южнокорейските разрушители и испанските, норвежките и австралийските фрегати е, че вторите имат наполовина водоизместването на първите.

Основната разлика в означението на кораби със сравнително сходни възможности идва от развитието на новите технологии във военноморското дело и промяната в оперативните доктрини на съвременните военноморски сили. Докато преди десетилетия кораб с водоизместване не по-голямо от 3000 тона би бил фрегата, а при водоизместване над 4000 тона попада в клас разрушител, между 6000 и 8000 тона би бил лек крайцер, а около 10 000 тона и нагоре се класифицира като тежък крайцер, днес това не е така. Необходимостта от по-голяма автономност и допълнителните количества ГСМ и провизии за екипажа, както и повишаване на защитеността и комфорта му и оптималното разполагане на по-обемни и тежки сензори и боекомплекти налагат повишаване на водоизместването. Същевременно класификацията на бойните кораби се превръща в политически въпрос, защото поръчката на разрушители за замяната на фрегати създава разбирането на ескалация във военните разходи и развитие, което би могло да доведе до нов период на интензивна надпревара във въоръженията. Затова представителите на подтипове на един клас бойни кораби получават различни означения (испанските и норвежките фрегати и австралийските разрушители). Затова и американските, японските и южнокорейските разрушители са обозначени така, въпреки че в предишни исторически периоди биха били класифицирани като тежки крайцери.

Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“ са първите модерни кораби на испанските кралски ВМС, които притежават корпус от корабна стомана с балистична защита, както и силова установка, монтирана на вибро-поглъщати подложки, които да намалят акустичната сигнатура и възможността корабът да бъде засечен от сонар на подводница. Първоначалният договор за поръчката на четири кораба възлиза на €1 683 милиона, но с ескалацията достига до €1 810 милиона.[1] Цената на петия, допълнително поръчан кораб F105 възлиза на €834 милиона[1], тъй като е видоизменен проект с промени във водоизместването, въоръжението, Бойната система за информация и управление и радио-електронното оборудване. Корабът става прототип за австралийските разрушители клас „Hobart“.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалните оперативни планове на испанските кралски ВМС предвиждат необходимостта от шест единици от този клас. По-късно фрегатите Рохер де Лаурия (F105) Хуан де Аустриа (F106) са канселирани, но впоследствие е поръчан пети кораб от серията – Кристобал Колон (F105).

Борден номер
Име Пуснат на вода
Приет в строя
Забележка
Испанският клас фрегати клас „Álvaro de Bazán“ включва пет кораба:
F101 Алваро де Басан 31 октомври 2000 г. 19 септември 2002 г. в строя
F102 Алмиранте Хуан де Борбон 28 февруари 2002 г. 3 декември 2003 г. в строя
F103 Блас де Лесо 16 май 2003 г. 16 декември 2004 г. в строя
F104 Мендес Нуньес 12 ноември 2004 г. 21 март 2006 г. в строя
F105 Рохер де Лауриа отменен
F106 Хуан де Аустриа отменен
F105 Кристобал Колон 4 ноември 2010 г. 23 октомври 2012 г. в строя
Норвежкият клас фрегати клас „Fritjof Nansen“ включва пет кораба:
F310 КНВ Фритьоф Нансен 3 юни 2004 5 април 2006 г. в строя
F311 КНВ Роал Амундшен 25 май 2005 г. 21 май 2007 г. в строя
F312 КНБ Ото Свардруп 28 април 2006 г. 30 април 2008 г. в строя
F313 КНВ Хелге Ингщад 23 ноември 2007 г. 29 септември 2009 г. в строя
F314 КНВ Тур Хайердаал 11 февруари 2009 г. 18 януари 2011 г. в строя
Австралийският клас разрушители клас „Hobart“ включва три кораба:
DDGH 39 АКНВ Хобарт 23 май 2015 г. планиран юни 2017 г. в строеж
DDGH 40 АКНВ Брисбейн на стапел планиран септември 2018 г. в строеж
DDGH 41 АКНВ Сидни на стапел планиран март 2020 г. планиран
* КНВ Кораб на Негово Величество (Hans Majestets skip)
* АКНВ Австралийски кораб

на Нейно Величество

(Her Majesty's Australian Ship)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ministerio de Defensa. Evaluación de los Programas Especiales de Armamento (PEAs). // Grupo Atenea, September 2011. Посетен на 30 септември 2012. (на испански)