Фредерик III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фредерик III
крал на Дания и Норвегия
Frederik 3 by window.jpg
портрет на крал Фредерик III
Информация
Управление крал на Дания и Норвегия (16481670)
Роден
Починал
9 февруари 1670 г. (60 г.)
Предшественик Кристиан IV
Наследник Кристиан V
Семейство
Брак София Амалия фон Брауншвайг-Каленберг
Баща Кристиан IV
Майка Анна Катарина Брандебург
Фредерик III в Общомедия

Фредерик III (на датски: Frederik), е крал на Дания и Норвегия от 1648 до смъртта си през 1670 г.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

В детството и юношеството си Фредерик не е бил определен за наследник на баща си, тъй като е бил предпоследен син от общо шестте деца от първия брак на баща си, следователно той не е бил подготвян за наследник на трона. Баща му, Кристиан IV, е възнамерявал да го използва, за да осъществи амбициите си за завладяване и разширяване в Германия. С тази цел още съвсем млад Фредерик е бил произведен в епископ на Бремен-Ферден, а на 18-годишна възраст и за комендант на крепостта Щаде в Долна Саксония. Всичко това му позволява да натрупа богат административен опит. В действителност самият Фредерик е имал изявен интерес и наклонности в областта на литературата и научната дейност. Като крал по-късно той се показал ревностен колекционер на книги и основал Кралската библиотека в Копенхаген през 1648 г.

По време на шведско-датската война от 1643-1645 г. Фредерик бил назначен и за комендант на херцогствата, но отбелязал малко военни победи главно поради принципни несъгласия с маршал Биле, командващ датските сили. Това бил първият сблъсък на Фредерик с датската аристокрация, която винаги се отнасяла с недоверие към неговите възможности. Цялото му управление по-късно било белязано с подобни вътрешни конфликти.

Път към трона се открил за Фредерик едва със смъртта на по-големия му брат Кристиан през юни 1647 г. Въпреки това дори след смъртта на баща му на следващата година този въпрос все още оставал висящ понеже поданиците на бъдещия крал отказвали да му отдадат почит. Това се случило най-сетне чак на 6 юли 1648 г. едва след като той подписал харта, с която се съгласявал да намали кралските прерогативи.

През лятото и есента на 1657 г. Фредерик започва война с Швеция, подтикван от Холандия и Австрия. Шведският крал Карл X обаче изненадващо веднага нахлува в Дания от юг, окупира полуостров Ютланд и по леда през изключително суровата зима прекарва армията си между датските острови. Когато в началото на 1658 г. армията му ненадейно се появява пред Копенхаген Фредерик III е принуден да капитулира. С договора от Роскиле той предава на Швеция половината от земите си. Този договор е последван от удивителна и любопитна случка. Фредерик III поисква да се запознае лично със своя победител и го кани за три дни в замъка си във Фредериксборг между 3 и 5 март 1658 г. Карл X се отзовава на поканата и в продължение на три дни двамата суверени водят лични разговори сред разкошни банкети, въпреки че съвсем наскоро са водили битка на живот и смърт. Тази изненадваща визита обаче съвсем не попречва на шведския крал скоро след това да нападне повторно Дания без да обяви война и без основателна причина противно на международните закони на епохата. Неговият стремеж бил да ликвидира Дания окончателно и да възстанови Калмарската уния, но този път под шведска егида. Затова той напада отново Копенхаген, но тази му офанзива от август 1658-февруари 1659 г. този път се проваля. Карл X не се отказва, но в разгара на подготовката за нова война срещу Дания на следващата година той самият неочаквано умира. Като резултат от това Швеция връща някои от заграбените датски земи.

След тези събития за един не твърде дълъг период от време Фредерик се ползвал с голяма популярност в Дания, особено сред средната класа, и възползвайки се от този факт през 1660 г. установил в страната абсолютна монархия. Още по времето на баща му в условията на Тридесетгодишната война кралската власт в Дания била станала силно зависима от големите търговци и от фламандските банкери, от които взимала сериозни заеми. Съответно политическото и икономическо влияние на аристокрацията отслабнало. Така сега в 1660 г. Фредерик III заедно с големите банкери отстранил напълно аристокрацията от властта. Абсолютната монархия останала в Дания до 1849 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1643 г. Фредерик III се оженил за София Амалия фон Брауншвайг-Каленберг, от която имал осем деца. Синът му Кристиан V от този брак станал крал на Дания през 1670 г. Третият му син Георг (1653 – 1708), става съпруг на кралица Анна от Великобритания.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]