Френсис Куорлс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Френсис Куорлс
Francis Quarles
английски поет

Роден
Починал

Френсис Куорлс (на английски: Francis Quarles) (около 8 май 1592 – 8 септември 1644) е английски поет, най-известен с книгата си „Емблеми“.

Френсис е роден в Ромфърд, Есекс (днес Лондон Бъроу ъф Хевъринг) и покръстен там на 8 май 1592. Потеклото му се проследява до семейство, заселило се в Англия преди Норманското наществие, с дълга история в служба на краля. Неговият прадядо Джордж Куорлс е одитор на крал Хенри VIII, а баща му Джеймс Куорлс, заема няколко различни поста на служба при кралица Елизабет I и крал Джеймс I, за което е възнаграден с имението „Стюардс“ в Ромфорд. Майката на Френсис, Джоан Долтън, е дъщеря и наследница на Елдред Долтън от Морс Плейс, Хедъм. Най-големият син в семейството, Сър Робърт Куорлс е ръкоположен за рицар от крал Джеймс I през 1608 година.

Френсис постъпва в Крайст Колидж в Кеймбридж през 1608 година, и след това в Линкълнс Ин.[1] Произведен е във виночерпец на принцеса Елизабет през 1613 година, няколко години прекарва в чужбина, и преди 1629 година е бил наначен за секретар на отец Ъшър, архиепископ на Ирландия.

Около 1633 година, Куорлс се завръща в Англия, и прекарва следващите две години в подготовка на книгата си „Емблеми“. През 1639 година е назначен за градски хроникьор – пост, който преди него са заемали Бен Джонсън и Томас Мидълтън. При избухването на Английската революция, Куорлс заема страната на роялистите, пишейки три памфлета през 1644 година в подкрепа на монархическата кауза. Твърди се, че в резултат от тези публикации домът му бил претърсен и книжата му били унищожени от Парламентаристите.

През 1618 година Куорлс сключва брак с Урсула Уудгейт, от която имал осемнадесет деца. Синът му Джон Куорлс (1624–1665) бил заточен във Фландрия заради симпатиите си към роялистите и пише поемата „Fons Lachrymarum“ (1648) и други поеми.[2] Наследниците на Куорлс Чарлз Хенри Лангстън и Джон Мърсър Лангстън били американски аболиционисти, които призовавали за повече свобода и подкрепяли суфражетското движение сред афроамериканците през 19 век. Внукът на Чарлз Хенри Лангстън (и потомък на Куорлс), Лангстън Хюз, е известен писател и поет по време на Харлемския Ренесанс.[3]

Корицата на изданието от 1800 г., илюстрирано от Чарлс Бенет и Хари Роджърс

Творбата, с която Куорлс остава в историята, неговите „Емблеми“, е първоначално публикувана през 1634 година с гротескни илюстрации, гравирани от Уилям Маршъл и други художници. Всяка „емблема“ се представлява парафраза на пасаж от Светото писание, последвана от пасажи от „Християнските отци“, завършвайки с четиристишна епиграма. „Емблемите“ били изключително популярни сред простолюдието, но критици от 17 и 18 век като Сър Джон Съклинг и Александър Поуп били безмилостни към Куорлс в критиките си, че в творбата му липсва оригиналност. Книгата обаче претърпява множество преиздания, например през 1658, 1696, 1736, 1753, 1773, 1777, 1800, 1824, 1839, 1861.

Умира на 8 септември 1866 година в Лондон.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б "Quarles, Francis (QRLS608F)". A Cambridge Alumni Database. University of Cambridge.
  2. Thorn-Drury, George (1896). "Quarles, John". In Lee, Sidney. Dictionary of National Biography. 47. London: Smith, Elder & Co.
  3. Wagner, Jean, Black poets of the United States: from Paul Laurence Dunbar to Langston Hughes, University of Illinois Press, 1973, ISBN 0-252-00341-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francis Quarles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.