Френска окупация на Тесалия (1917)
| Окупация на Тесалия | |||
| Първа световна война | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 10 – 26 юни 1917 г. | ||
| Място | Тесалия и Фтиотида | ||
| Резултат | победа за Франция | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Френската окупация на Тесалия (на гръцки: Η μάχη της σημαίας – в буквален превод: Битката за знамето) се осъществява през юни 1917 г., по време на Първата световна война. [3][4][5]
Хронология[редактиране | редактиране на кода]
Френската армия заема последователно от сутринта на 10 юни 1917:
- на 11 юни – Еласона
- на 12/14 юни – Лариса
- на 13/15 юни – Велестино, Волос и Трикала
- на 15/17 юни – Каламбака
- на 26 юни – Ламия [6]
Контекст[редактиране | редактиране на кода]
Френската окупация се осъществява през юни 1917 г. След като цялата територия на Тесалия, присъединена към Гърция през 1881 г., е окупирана от френската армия, крал Константинос I абдикира на 15 юни 1917 г. – в полза на сина си. [7]
На 27 май 1917 г. на англо-френска среща в Лондон е решено от лидерите на Антантата да се пристъпи към окупация на Тесалия, която се намира в тил на щаба на силите на Антантата в Солун. От последния град се осъществява командването на солунския фронт.
Конкретният повод за пристъпването към окупация на Тесалия е решението на британците да намалят своите войски на македонския фронт. Френският генерален щаб притиска англичаните за заместване на английските войски с гръцки. Третата причина за окупацията е заради реколтата от тесалийската равнина.[8]
Реализация[редактиране | редактиране на кода]
Френският генерал Морис Сарай, командващ съюзническите войски на македонския фронт, отпочва дислокация на военните си сили в Катерини за заемането на Тесалия. На 7 юни приключва концентрацията на войските, състоящи се от два полка инфантерия с по три пехотни батальона; четири кавалерийски полка (съставени от марокански спахии); два артилерийски дивизиона и две ята самолети. Всички тези военни сили са в състав от 20 000 и са поставени под командването на френския генерал Венел. Срещу тази армия, Гръцкото кралство може да противостои на момента с не повече от 800 военнослужещи от 1/38 евзонски полк и 4-ти пехотен полк в Лариса. [9] Военното командване в Лариса, при постъпилите разузнавателни сведения и ултиматум, прави допитване с искане за инструкции от Атина, т.е. дали трябва да се противопостави силово, или не, на подготвяната френска офанзива. [10]
Походът на френската армия започва сутринта на 10 юни без съпротива от гръцка страна. На 11 юни французите заемат Еласона, а на 12 юни влизат и в Лариса. Местното гръцко дивизионно военно командване се поставя доброволно на разположение на французите. Въпреки това, в Лариса избухват спорадични престрелки между влизащите френски сили и местните военни. Гръцките войници, открили огън, са обезоръжени и арестувани, обаче част от евзонския полк под командването на лейтенант Атанасиос Франгос [11], с още 100 войници от други военни части, се опитва да си пробие път за отстъпление към Ламия, носейки със себе си и бойното знаме на частта. Отстъплението е забелязано от французите, и командващият френски генерал заповядва на мароканските кавалеристи и спахии – преследване. Гърците са обградени на 6 km южно от Лариса и се предават след упорита съпротива с убити и много ранени, което събитие и без това обтяга отношенията между Гърция и Антантата, а след два дни и кралят абдикира. Това е и повода за кралската абдикация, след като на следващия ден до Атина достига вестта за смъртта на 59 гръцки офицери и войници, срещу които французите дават в жертва двама свои офицери и още седем ранени войника. [12]
След битката, френското командване заповядва ареста на 49 гръцки офицери и 269 гръцки войници. Войниците в плен са използвани от французите за домакинска работа и ремонтни работи по пътя за Литохоро, а офицерите са задържани под стража в старите турски казарми в Катерини. Преследващите и победили ги сенегалски и марокански спахии са наградени за плененото гръцко бойно знаме на честта, а командващият френската окупационна операция генерал получава най-високото отличие – орден на почетния легион. [13]
На 26 юни френската армия влиза и заема и Ламия, където също има десетина ареста на политически неблагонадеждни въоръжени евзонци. Всички арестувани в хода на френската окупация на Тесалия са прехвърлени в затвора в триетажното немско училище в Солун и са приведени под постоянен затворнически режим. Като затворници са подложени на принудителен труд в пътното строителство, а при отказ от полагане на такъв са лишавани от храна и вода. Освен гръцки военни, в затворническото общежитие в Солун са въведени и още най-малко 200 гръцки депутати, общински лидери, адвокати и лекари. Концентрационният лагер в Солун е ограден с двоен ред телени мрежи, а караула е съставен от камбоджански и сенегалски войници.[14]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Η ΜΑΧΗ ΤΗΣ ΣΗΜΑΙΑΣ ΚΑΙ ΤΟ „ΑΚΑΤΑΝΟΗΤΟ ΤΡΟΠΑΙΟ“
- ↑ Η ΜΑΧΗ ΤΗΣ ΣΗΜΑΙΑΣ ΚΑΙ ΤΟ „ΑΚΑΤΑΝΟΗΤΟ ΤΡΟΠΑΙΟ“
- ↑ Encyclopedie larousse – Histoire de la Grèce moderne; Entre soutien à l'Allemagne et soutien aux Alliés
- ↑ Η ΜΑΧΗ ΤΗΣ ΣΗΜΑΙΑΣ ΚΑΙ ΤΟ „ΑΚΑΤΑΝΟΗΤΟ ΤΡΟΠΑΙΟ“
- ↑ 12 Ιουνίου 1917: Η μάχη της σημαίας
- ↑ Juin 1917 – хронологията с разлика от няколко дни се разминава в различните източници
- ↑ Encyclopedie larousse – Histoire de la Grèce moderne; Entre soutien à l'Allemagne et soutien aux Alliés
- ↑ 12 Ιουνίου 1917(*): Η „μάχη της σημαίας“ και η βίαιη κατάληψη της Θεσσαλίας από τον Γαλλικό στρατό
- ↑ 12 Ιουνίου 1917: Η μάχη της σημαίας
- ↑ 12 Ιουνίου 1917(*): Η „μάχη της σημαίας“ και η βίαιη κατάληψη της Θεσσαλίας από τον Γαλλικό στρατό
- ↑ Η ΜΑΧΗ ΤΗΣ ΣΗΜΑΙΑΣ ΚΑΙ ΤΟ „ΑΚΑΤΑΝΟΗΤΟ ΤΡΟΠΑΙΟ“
- ↑ 12 Ιουνίου 1917(*): Η „μάχη της σημαίας“ και η βίαιη κατάληψη της Θεσσαλίας από τον Γαλλικό στρατό
- ↑ 12 Ιουνίου 1917(*): Η „μάχη της σημαίας“ και η βίαιη κατάληψη της Θεσσαλίας από τον Γαλλικό στρατό
- ↑ 12 Ιουνίου 1917(*): Η „μάχη της σημαίας“ και η βίαιη κατάληψη της Θεσσαλίας από τον Γαλλικό στρατό
