Френски Судан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Френски Судан
Soudan français
— Колония на Френска Западна Африка
1880 – 1960
Знаме
Знаме
      
Национален химн
Марсилеза
Зелено: Френски Судан Светлозелено: Френска Западна Африка
Зелено: Френски Судан
Светлозелено: Френска Западна Африка
Континент
Столица Кайес (1892 – 1899)
Бамако (след 1899 г.)
Официален език френски
История
Основаване ок. 1880 г.
Федерация Мали 20 юни 1960 г.
Площ
Общо (1959 г.) 1 241 238 km2
Население
По оценка от 1959 г. 4 407 000
Предшественик
Уасулу
Тукульор
Кенедугу
Кралства Моси
Наследник
Федерация Мали Федерация Мали
Днес част от  Мали
Френски Судан в Общомедия

Френски Судан (на френски: Soudan français; на арабски: السودان الفرنسي) е френска колониална територия, част от федерацията Френска Западна Африка в периода 1880 – 1960 г., когато става независимата държава Мали.

Колонията формално се нарича Френски Судан от 1809 до 1899 г. и отново от 1921 до 1958 г., като в хода на съществуването си е наричана с няколко имена. Първоначално е създадена главно като военен проект на френската армия, но към средата на 1890-те години попада под цивилна администрация.

Поредица от административни реорганизации в началото на 20 век водят до все по-голяма френска власт над въпросите, засягащи земеделието, религията и робството. След Втората световна война, Африканското демократично обединение (на френски: Rassemblement démocratique africain) под ръководството на Модибо Кейта става най-влиятелната политическа сила в страната, настоявайки за независимост.

Френски Судан поддържа близки взаимоотношения с Франция и се присъединява към краткотрайна федерация със Сенегал през 1959 г., но отношенията на двете страни бързо изстиват. През 1960 г. Френски Судан официално става Република Мали и започва да се дистанцира както от Сенегал, така и от Франция.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Французите отглеждат земеделски култури, чиято продукция изнасят към Метрополитанска Франция. Мащабът на инвестициите в региона за периода 1928 – 1939 г. възлиза на 4 милиарда франка. Тази политика позволява да се увеличи износа на страната.[1] Отглеждат се най-вече ориз, фъстък и памук.

През 1921 г. са започнати големи напоителни проекти около Куликоро, а след това и другаде.[2] Целта на Франция е да си конкурира с големите памукопроизводители в Кралство Египет и САЩ.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moussa Cola Cissé, Pierre Jacquemot, Le Mali, le paysan et l'État, L'Harmattan, 1981, ISBN 2-85802-200-3, ISBN 9782858022007, p. 197.
  2. Becker, 1994, p. 376
  3. New York Times, 1921, p. 4

Литература[редактиране | редактиране на кода]