Френски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френски език
français
/[fʁɑ̃sɛ]/
СтранаФранция, Белгия и др.
Говорещи76.8 млн.
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Западноромански
....-Гало-романски
.....-Оилски
......→Френски
Официално положение
Официален в29 страни
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1fr
ISO 639-2fra
ISO 639-3fra

Френски език по света: в тъмно синьо – със статут на официален език или де факто е официален език; в синьо – език на администрацията; в светло синьо – език на културата; зелено – френскоезични общности
Френски език в Общомедия

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Географско разпространение

Европа

Степен на владеене на френския език в Европейския съюз[1].
Франция

Франция е страната с най-голям брой френскоговорящи. Езикът е официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите (около 60 милиона души).

Белгия

В Белгия френският е един от трите официални езика на федерално ниво (наред с нидерландския и немския). Той е и официалният език на региона Валония, както и един от двата официални езика на Брюксел - Столичен регион (заедно с нидерландския), където е говорен от мнозинството от населението, макар и не винаги като майчин език.[2] Общо в страната френският е роден език на около 40% от населението (около 4,3 милиона души), а други 35% от жителите го говорят като втори език.[3]

Швейцария

В Швейцария френският е един от четирите официални езика (наред с немския, италианския и ретороманския) и е роден за около 20% от жителите (около 1,5 милиона души), главно в западната част на страната.

Люксембург

В Люксембург френският е един от трите официални езика (заедно с немския и люксембургския, който е и национален език). На френски се води голяма част от обучението след основното образование. На френски са и официалните версии на нормативните актове.

Монако

Въпреки че традиционният език в Монако е диалект на лигурския, той днес се говори от едва 16% от населението. Най-разпространеният език е френският, който е и единственият официален език в страната. В допълнение към това около 47% от жителите на Монако са френски граждани.

Италия

Френският е официален език, наред с италианския, в региона Вале д'Аоста в северозападната част на Италия.[4]

Великобритания и Англо-нормандските острови

Френският е официален език, заедно с английския, на британските острови Джърси и Гърнси, където се използва главно за административни и церемониални цели. Във Великобритания живеят и около 300 хиляди французи, а френски в някаква степен разбират около 23% от жителите на страната.

Андора

В Андора френският език няма официален статут (официален език е каталонският), но образованието в училищата се води на френски или испански, по избор на родителите. 7% от жителите са френски граждани.

Америка

Един от двата официални езици в Канада, заедно с английския. Френският език е единствен официален език в канадската провинция Квебек.

Африка

Френския е официален език в Мали, Мавритания и Гвинея

Азия

Макар и неофициален, френският език е най-популярният втори език в Ливан като резултат от това, че страната е била френски протекторат.

Океания

Френският език е официален в тихоокеанската островна държава Вануату, където около 45% от населението говори френски [5]. В отвъдморското владение на Франция – Нова Каледония, 97% от населението говори, чете и пише на френски и едва 1% не владее езика [6]. Във Френска Полинезия 95% от жителите владеят напълно френски език, а делът на населението без познания по френски е 2% [7]. Във френското владение Уолис и Футуна 17% от населението не владее френски, а 78% могат да четат, говорят и пишат на френски език [8].

История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици – дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl – езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да“. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е“). Langue d'oc – езиците, които използват oc за „да“, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да“ – oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic („така“).

Фонология

Гласни звукове

Гласните във френския език

Съвременният френски език разполага с 13 устнени гласни и 4 носови гласни.

  Предни Средни Задни
незакръглени закръглени
Затворени Устнени i y   u
Полузатворени e ø ə o
Полуотворени ɛ (ɛː) œ ɔ
Носови ɛ̃ (œ̃)   ɔ̃
Отворени   ɑ̃
Устнени a (ɑ)

Правопис и правоговор

За френския език е ярко изразена особеност, че правописът се различава коренно от произношението. Причината е, че е запазен историческият правопис, следвайки своя логически развой, но буквените съчетания се прочитат по нов начин. В съвременния книжовен френски език има редица такива буквени съчетания, които съответстват на определени звуци или звукови съчетания.

Широка е употребата на острото ударение (é), слабото ударение (è), циркумфлекс (ê), надбуквено двоеточие, наричано трема (ë).

Правопис на гласните звукове

Гласните звукове може да бъдат предадени от една буква или от буквени съчетания, наречени дифтонги.

Предаване на /u/

  • Чрез буквеното съчетание ou, което има своите равносилни в гръцкия език – ου, в старобългарския – ѹ, и други. Например в глагола ouvrir /u.vʁiʁ/ и предлога sous /su/.
  • Чрез буквеното съчетание , при което имаме u с лястовичка вместо обикновеното u. Например в думата goût /ɡu/, която след правописната реформа от 1990 г. се изписва просто gout.

Правопис на съгласните звукове

  • Ch се чете като ш, например: chateauшато. X в края на думи, особено при образуване на множествено число, се чете като з или с, например: chateauxшато, dixдис.
  • „En“ в началото на думите се чете като носовката ɔ̃.

Примерно произношение

Une place, à Séville. – À droite, la porte de la manufacture de tabac.­

[Yn plas a se.vij. A dʁwat, lə pɔʁt də la ma.ny.fak.tyʁ də ta.ba.]

Бележки

  1. [1], Europeans and their Languages.
  2. Van Parijs, Philippe. Belgium's new linguistic challenge (PDF) // KVS Express. март-април 2006. с. 34 – 36. Архивиран от оригинала на 13 юни 2007.
  3. Ginsburgh, Victor и др. La dynamique des langues en Belgique (PDF) // Regards économiques (42). юни 2006. Посетен на 7 май 2007.
  4. Langues // Région Autonome Vallée d'Aoste. Посетен на 10 март 2010.
  5. Organisation internationale de la Francophonie. Estimation du nombre de francophones dans le monde1 // Посетен на 3 октомври 2009.
  6. ((fr)) INSEE, Government of France. P9-1 – Population de 14 ans et plus selon la connaissance du français, le sexe, par commune, „zone“ et par province de résidence (XLS) // Посетен на 3 октомври 2009.
  7. ((fr)) Institut Statistique de Polynésie Française (ISPF). Recensement 2007 – Langues: Chiffres clés // Посетен на 3 октомври 2009.
  8. ((fr)) INSEE, Government of France. Tableau Pop_06_1: Population selon le sexe, la connaissance du français et l'âge décennal (XLS) // Посетен на 3 октомври 2009.

Вижте също

Външни препратки

Изучаване
Данни

Шаблон:Лингвистика-мъниче