Френски франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на франк.

Френски франк
Franc français
Hundred franc note delacroix 1993.jpg
100 франка от 1993 г., изобразяваща Йожен Дьолакроа
ISO 4217
Код FRF
Деноминации
Разделение десим (1/10)
сантим (1/100)
Символ ₣ или F
Банкноти 1, 5, 10, 20 сантим, ½ франк, 1, 2, 5, 10, 20 франка
Монети 20, 50, 100, 200, 500 франка
Демография
Въвеждане 15 август 1795 г.
Извеждане 28 февруари 2002 г.
Страна няма, преди:
Flag of France.svg Франция
Издател
Централна банка Банка на Франция
www.banque-france.fr
Курс BGN EUR USD
Френски франк в Общомедия

Френският франк (на френски: Franc français) е златна монета през XIV-XVII век и бившата парична единица на Франция от 7 април 1795 до 17 февруари 2002 г. Представян е със символа ₣ или по-често просто с F.

История[редактиране | редактиране на кода]

5 франка от 1811 г., Наполеон. Сребро 900.

Десетичният принцип на парична сметка, въведен заедно с франка (1 франк = 10 десима = 100 сантима), предизвика прехода към нея и към други европейски страни. Съдържанието на злато и сребро, установено през 1803 г. за франка жерминал (1: 15,5), се превръща в основно съотношение на двата метала в Латинския валутен съюз, който е създаден през 1865 и до 1914 г. е най-големият паричен съюз в Европа. Много страни, които не са членове на съюза, използват стандарта на златното съдържание на франка при реформирането на собствените си парични системи, в частност Руската империя, когато провежда паричната реформа от 1895 – 1897 г.

100 франка от 1906 г.

От 1939 г. започва да се образува франковата зона – паричен съюз, който включва 17 щата и 12 задгранични владения на Франция. Обменните курсове на зоната франк са привързани към франка, а от 2002 г. към еврото. От 1974 до 1998 г. франкът влиза в кошницата първо от шестнадесет, а след това пет валути, въз основа на които Международният валутен фонд изчислява курса на специални права на тираж (СПТ). До началото на прехода към еврото франкът е 1,6% в структурата на световните златни и валутни резерви, на второ място след щатския долар, германската марка, йената и паундът като световна резервна валута.

Преход към еврото[редактиране | редактиране на кода]

Франкът е заменен с еврото на 1 януари 1999 г. В брой е успоредно с еврото от 1 януари до 17 февруари 2002 г. Банкнотите и монетите са приети от банките за обмяна на евро до 30 юни 2002 г. Банката на Франция приема за размяна монети до 17 февруари 2005 г. и банкноти до 17 февруари 2012 г. Валутният курс е 6,55957 франка за 1 евро. Наред с размяната на франкове има и размяна на ЕКЮ за евро в съотношение 1:1.[1].

Франция е първата държава, която въвежда еврото, като най-напред то е въведено в отвъдморския департамент Реюнион.[2] В резултат на активния обмен на старата валута в евро работният ден в банките е увеличен, а френските банкови работници започват еднодневна стачка.[3] До 1 март 2002 г. приключва процесът на замяна на националната валута с еврото.

Последният ден, когато всеки може да обмени франка за еврото, е 17 февруари 2012 г. Този ден във Франция е обявен за „ден на погребението на франка“. За удобство на размяната е създаден специален сайт, на който французите могат да открият интересна за тях информация за правилата за размяна на франкове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]