Френско-китайска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френско-китайска война
Информация
Периодавгуст 1884 г. – април 1885 г.
МястоЮгоизточен Китай, Тайван, Северен Виетнам
РезултатИ двете страни претендират за победа
Тиендзински договор
ТериторияФренският протекторат над Тонкин и Анам е признат от Китай.
Страни в конфликта
Трета френска република Династия Цин
Династия Нгуен
Командири и лидери
Амеде Курбе
Себастиан Леспе
Луи Бриер дьо л'Ил
Франсоа дьо Негрие
Айсингьоро Исин
Дзуо Дзунтан
Джан Пейлун
Пан Динсин
Фън Дзъцай
Тан Дзинсун
Лиу Минчуан
Лиу Юнфу
Хоанг Хоа Тхам
Сили
15 000 – 20 000 войници25 000 – 35 000 войници
Жертви и загуби
4222 убити и ранени
5223 загинали от болести
~10 000 убити
Френско-китайска война в Общомедия

Френско-китайската война (на традиционен китайски: 中法戰爭, на опростен китайски: 中法战争; на френски: Guerre franco-chinoise' на виетнамски: Chiến tranh Pháp-Thanh) е агресивен военен конфликт между Франция и Китай, който цели окончателно завладяване на Виетнам, номинално намиращ се във васална зависимост от Китай, както и за проникване в Южен Китай. Официално обявяване на война няма. а военните действия бързо стигат патово положение. Конфликтът разкрива неадекватността на усилията за модернизация на Китай и събужда националистически настроения в южните части на страната.[1]

Французите вече са посегнали на Виетнам, главният протекторат на Китай в Югоизточна Азия, и към 1880 г. Франция вече контролира трите южни провинции, познати под името Кохинхина. Скоро французите започват да завземат северните части на Виетнам, стационирайки войски в Ханой и Хайфон. Китайците отговарят на заплахата като започват да трупат войски в областта и влизат в схватки с французите в поредица от маломащабни битки.[1]

През 1882 г. видният китайски държавник Ли Хунджан договаря споразумение с Франция, според което двете страни се съгласяват да направя областта съвместен протекторат. Това споразумение, обаче, впоследствие е отхвърлено от Париж и в Тонкин в Северен Виетнам са изпратени френски войски. Междувременно, в цинското правителство в Китай сила набира военна партия, която оказва натиск върху Императорския двор, изисквайки да се заеме по-крайна позиция по въпроса. Френските войски бързо са победени от французите през 1883 г. и нерешителното цинско правителство се опитва да постигне ново споразумение.[1]

Последвалата спогодба между двете страни предвижда допускане на френската търговия из Тонкин, изтегляне на китайските войници от района и признаването на френските права над Тонкин. В замяна на това, от Китай не се изисква да заплати обезщетение. Междувременно, военната партия вече доминира в Китай и отказва да приеме загубата на суверенитета над Виетнам. Така враждебностите продължават, а Джан Джъдун от военната партия е назначен да командва сухопътните сили. Действията му жънат успех срещу френските сили, които са предприели настъпление на север към Китай, но в морето новият китайски флот от 11 бойни парахода е унищожен. Голямата корабостроителница на Фуджоу, построена с френска помощ, също е разрушена. Въпреки победите на китайските военни сили и виетнамските войски, цинското правителство подписва своята капитулация – Тиендзинския китайско-френски договор през 1885 г. в Париж, с който признава протектората на Франция над Виетнам.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Sino-French War // Encyclopædia Britannica, 17 април 2015. Посетен на 26 май 2020.
  2. Twitchett, Cambridge History of China, xi. 251; Chere, 188 – 90.