Фриденсрайх Хундертвасер
Фриденсрайх Хундертвасер Friedrich Grünanger | |
---|---|
австрийски архитект и творец | |
![]() | |
Роден |
15 декември 1928 г.
|
Починал | 19 февруари 2000 г.
на борда на Куин Елизабет II |
Националност | ![]() |
Учил във | Виенска академия за изящни изкуства |
Уебсайт | www.hundertwasser.at |
Фриденсрайх Хундертвасер в Общомедия |
Фриденсрайх Хундертвасер истинското му име е Фридрих Стовасер (на немски: Friedensreich Hundertwasser или Friedrich Stowasser) е австрийски художник, скулптор и архитект познат с уникалния си стил.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 декември 1928 година във Виена, Австрия, единствено дете на еврейско семейство. Баща му е безработен техник, участник в Първата световна война. Той умира 13 дни след навършването на 1 годинка на Хундертвасер. Отгледан от своята майка и въпреки че тя самата е еврейка е кръстен през 1937 г. (католик). По време на националсоциализма през 1938 г. постъпва в редовете на хитлерюгенд, а 69 души от семейството на майка му са изпратени и убити в концентрационни лагери.
През 1943 г. заминава за Италия. Там сменя рожденото си име – Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава „Царство на мира Сто води“, допълвайки със символика цялото си име. За няколко месеца следва във Виенската академия за изящни изкуства при професор Робин Кристиан Андресен, Егон Шиле и др.
През 1950 г. заминава за Париж. На следващата година пътешества до Тунис и Мароко. През 1953 г. създава Теорията за вегетативната спирала, а през 1958 г. в манастира Зекау провъзгласява своя манифест срещу рационализма в архитектурата.
През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда. Хундертвасер се слави като заклет еколог и страстен природозащитник. Във Венеция притежава парцел с голяма къща, но самият той живее в малка градинска постройка. Сам изгражда съоръжение за пречистване на вода за цветята, ужасява се от пералните машини и перилните препарати, като ги смята за абсолютно вредни за околната среда. Големият му проект в селцето Блумау е символ на хармонията между човека и природата. Там дори покривите са покрити с трева.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Женен е два пъти за по няколко години. През 1958 г. се жени в Гибралтар. Бракът му продължава две години. През 1962 се жени повторно за японката Юко Икевада и бракът им продължава до 1966.
Като личност е доста ексцентричен. Редовно ходи обут с 2 различни чорапа. Появявал се е гол пред слушатели на неговите беседи.[1] Той не глади дрехите си. Домашният му любимец е охлюв.
Хундертвасер умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година 71-годишна възраст на борда на кораба „Куин Елизабет II“ на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелава на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
За неговия стил за характерни различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата: „планираната архитектура не може да се смята за изкуство“.
Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове: „гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е интериор на Боинг 757. В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано „Тъгата на Атлантида“.
Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими.
Предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Разработва и авангардни идеи за национални флагове. Проектира и мъжки двулицев костюм на Вог.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Почетен златен медал на град Виена
- Наградата Sanbra на 5-о биенале в Сао Паоло – 1959 г.
Архитектурни проекти[редактиране | редактиране на кода]
Хундертвасер реализира много архитектурни проекти:
- Австрия
- Дом Хундертвасер, Виена, 1983 – 1986
- Mierka Getreidesilo, Кремс на Дунав, 1982 – 1983
- Rupertinum, Залцбург (Zungenbart), 1980 – 1987
- Църква „Света Варвара“, Бернбах, 1987 – 1988
- Деревенски музей, Ройтен, 1987 – 1988
- Текстилна фабрика Рюф, Цвишенвасер, 1988
- Крайпътен ресторант в Бад Фишау, 1989 – 1990
- Музей „Кунстхаус“, Виена, 1989 – 1991
- Търговски-възстановителен център, Виена, 1990 – 1991
- Целебен източник, Цветл, 1992 – 1994
- Pavillon bei der DDSG Blue Danube Ponton Wien, 1992 – 1994
- Спирален източник I, Линц, 1993 – 1994
- Онкологична болница, Грац, 1993 – 1994
- Селище с термални извори, Бад-Блумау, 1993 – 1997
- Фабрика и художествено оформление на номера на къщи, Цвишенвасер
- Завод за преработка на боклуци „Шпителау" 1988 – 1997
- Германия
- Фабрика Розентал, Зелб, 1980 – 1982
- Детска градина Хедернхайм, Франкфурт на Майн, 1988 – 1995
- Екологичен дом, Хам, парк Максимилиан 1981/1982
- Дом на полето Бад-Зоден (Таунус), 1990 – 1993
- Wohnen unterm Regenturm Плохинген на Некар, 1991 – 1994
- Гимназия „Мартин Лутер“, Витенберг, 1997 – 1999
- „Горската спирала“, Дармщат, 1998 – 2000
- Кафене в Хамбург, 1998 – 2000
- Гарата в Юлцен, Юлцен, 1999 – 2001
- Летский сад, Вюлфрат, 2001
- Зелената цитадела, Магдебург, 2004 – 2005
- Къща Роналд Макдоналд на Благотворителната фондация за деца на Макдоналдс в Есен/Grugapark
- Музей на Хундертвасер в Абенсберг, открит на 23 април 2007
- Швейцария
- Крытый рынок в Алтернхайн, комуна Тал (Санкт Гален), 1998 – 2001
- Нова Зеландия
- Обществена тоалента в Кавакава, 1999
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Горската спирала в Дармщат, Германия[редактиране | редактиране на кода]
Детска градина във Франкфурт[редактиране | редактиране на кода]
Тоалетна в град Кавакава, Нова Зеландия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www1.kunsthauswien.com, архив на оригинала от 28 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071128153522/http://www.kunsthauswien.com/english/biographie.htm, посетен на 2007-11-24