Фриденсрайх Хундертвасер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фриденсрайх Хундертвасер
Friedrich Grünanger
австрийски архитект и творец

Роден
Починал
на борда на Куин Елизабет II

НационалностFlag of Austria.svg Австрия
Учил въвВиенска академия за изящни изкуства

Уебсайтwww.hundertwasser.at
Фриденсрайх Хундертвасер в Общомедия

Фриденсрайх Хундертвасер истинското му име е Фридрих Стовасер (на немски: Friedensreich Hundertwasser или Friedrich Stowasser) е австрийски художник, скулптор и архитект познат с уникалния си стил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 декември 1928 година във Виена, Австрия, единствено дете на еврейско семейство. Баща му е безработен техник, участник в Първата световна война. Той умира 13 дни след навършването на 1 годинка на Хундертвасер. Отгледан от своята майка и въпреки че тя самата е еврейка е кръстен през 1937 г. (католик). По време на националсоциализма през 1938 г. постъпва в редовете на хитлерюгенд, а 69 души от семейството на майка му са изпратени и убити в концентрационни лагери.

През 1943 г. заминава за Италия. Там сменя рожденото си име – Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава „Царство на мира Сто води“, допълвайки със символика цялото си име. За няколко месеца следва във Виенската академия за изящни изкуства при професор Робин Кристиан Андресен, Егон Шиле и др.

През 1950 г. заминава за Париж. На следващата година пътешества до Тунис и Мароко. През 1953 г. създава Теорията за вегетативната спирала, а през 1958 г. в манастира Зекау провъзгласява своя манифест срещу рационализма в архитектурата.

През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда. Хундертвасер се слави като заклет еколог и страстен природозащитник. Във Венеция притежава парцел с голяма къща, но самият той живее в малка градинска постройка. Сам изгражда съоръжение за пречистване на вода за цветята, ужасява се от пералните машини и перилните препарати, като ги смята за абсолютно вредни за околната среда. Големият му проект в селцето Блумау е символ на хармонията между човека и природата. Там дори покривите са покрити с трева.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е два пъти за по няколко години. През 1958 г. се жени в Гибралтар. Бракът му продължава две години. През 1962 се жени повторно за японката Юко Икевада и бракът им продължава до 1966.

Като личност е доста ексцентричен. Редовно ходи обут с 2 различни чорапа. Появявал се е гол пред слушатели на неговите беседи.[1] Той не глади дрехите си. Домашният му любимец е охлюв.

Хундертвасер умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година 71-годишна възраст на борда на кораба „Куин Елизабет II“ на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелава на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

За неговия стил за характерни различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата: „планираната архитектура не може да се смята за изкуство“.

Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове: „гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е интериор на Боинг 757. В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано „Тъгата на Атлантида“.

Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими.

Предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Разработва и авангардни идеи за национални флагове. Проектира и мъжки двулицев костюм на Вог.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен златен медал на град Виена
  • Наградата Sanbra на 5-о биенале в Сао Паоло – 1959 г.

Архитектурни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Хундертвасер реализира много архитектурни проекти:

  • Япония
    • Паметник на часовете на 21 век, Токио, 1992
    • Детска площадка, Осака, 1996 – 1997
    • Фабрика „Майсима“, Осака, 1997 – 2000
    • Maishima Sludge Center, Осака, 2000
  • САЩ
    • Винарна „Дон-Кихот“ в долината Напа, 1992 – 1999

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Горската спирала в Дармщат, Германия[редактиране | редактиране на кода]

Детска градина във Франкфурт[редактиране | редактиране на кода]

Тоалетна в град Кавакава, Нова Зеландия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]