Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Шелинг
Friedrich Schelling
германски философ

Роден
Починал
20 август 1854 г. (79 г.)
Философия
Школа Германски идеализъм
Образование Тюбингенски университет
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Йохан Готлиб Фихте.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Философски писма за догматизма и критицизма“ (1796)
  • „Идеи за една философия на природата“ (1797)
  • „За световната душа“ (1798)
  • „Първи проект за една система на натурфилософията“ (1799)
  • „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800)
  • „Изложение на моята философска система“ (1801)
  • „Бруно“ (1802)
  • „Философия на изкуството“ (1802-1805)
  • „Лекции за метода на академичното обучение“ (1803)
  • „Философски изследвания върху същността на човешката свобода“ (1809)
  • „Възрастите на света“ (1811)
  • „Божествата на Самотраки“ (1815)
  • „Основи на позитивната философия“ (1832)
  • „Към история на модерната философия“ (1833-1834)
  • „Философия на откровението“ (1841-1842)
  • „Философия на митологията“ (1842)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Биографии и въведения във философията му
  • Hans Michael Baumgartner, Harald Korten: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling. Beck, München 1996, ISBN 3-406-38935-X.
  • Michaela Boenke (Hrsg.), Schelling. dtv, München 2001, ISBN 3-423-30695-5
  • Walter E. Ehrhardt, Friedrich Wilhelm Joseph Schelling. In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 30 (1999), S. 92–102.
  • Manfred Frank, Eine Einführung in Schellings Philosophie. (Suhrkamp-Taschenbuch Wissenschaft; 520). Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1985.
  • Werner E. Gerabek, Friedrich Wilhelm Joseph Schelling und die Medizin der Romantik. Studien zu Schellings Würzburger Periode, Frankfurt am Main, Berlin, Bern, New York, Paris und Wien: Peter Lang. Europäischer Verlag der Wissenschaften 1995 (= Europäische Hochschulschriften. Reihe 7, Abt. B, 7).
  • Arsenij V. Gulyga, Schelling. Leben und Werk. Aus dem Russischen übertragen von Elke Kirsten. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1989, ISBN 3-421-06493-8.
  • Reinhard Hiltscher, Stefan Klingner (Hrsg.), Friedrich Wilhelm Joseph Schelling, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2012
  • Wilhelm G. Jacobs, Schelling lesen. legenda 3, Verlag Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 2004, ISBN 3-7728-2240-1.
  • Jochen Kirchhoff, Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling. Mit Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Rowohlt, Reinbek 1988, ISBN 3-499-50308-5.
  • Gustav Leopold Plitt (Hrsg.), Aus Schellings Leben in Briefen, Leipzig: Hirzel 1869–1870 (Digitalisate: Band 1, Band 2).
  • Xavier Tilliette, Schelling: Biographie. Aus dem Franz. v. S. Schaper. Klett-Cotta, Stuttgart 2004, ISBN 3-608-94225-4.
  • Franz Josef Wetz, Friedrich W. J. Schelling zur Einführung. Junius, Hamburg 1996, ISBN 3-88506-939-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.