Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел)
ландграф и курфюрст на Хесен-Касел
Friedrich-Wilhelm-Hessen.jpg
Курфюрст Фридрих Вилхелм I фон Хесен-Касел
Управление 18471866
Лични данни
Роден
дворец Филипсруе при Ханау
Починал
Семейство
Баща Вилхелм II фон Хесен-Касел
Майка Августа Пруска
Брак Гертруда
Потомци Августа Мария Гертруда, Александрина Фридерика Вилхелмина, Фридрих Вилхелм фон Ханау, Мориц Филип Хайнрих, Вилхелм, Мария, Карл, Фридрих Вилхелм Хайнрих Лудвиг, Фридрих Вилхелм Филип
Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел) в Общомедия
Курфюрст Фридрих Вилхелм I, ландграф фон Хесен-Касел, 1862
Место на екзил: дворец Хоровице, Бохемия

Фридрих Вилхелм I фон Хесен-Касел (на немски: Friedrich Wilhelm I von Hessen-Kassel; * 20 август 1802 в дворец Филипсруе при Ханау; † 6 юни 1875 в Прага) е ландграф и последният курфюрст на Хесен-Касел (1847 – 1866).

Той е син на ландграф и курфюрст Вилхелм II фон Хесен-Касел (1777 – 1847) и съпругата му принцеса Августа Пруска (1780 – 1841), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II и Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат и сестра на крал Фридрих Вилхелм III. От 1815 г. roditelite mu живеят отделно.[1]

Той слуша лекции в Марбург и Лайпциг. По време на следването му в Бон той се запознава с Гертруда Леман, омъжена за пруски лейтенант, и след нейния развод се жени за нея през 1831 г. нейните два сина тя взема със себе си.

Фридрих Вилхелм управлява първо от 1831 до 1847 г. като принц-регент и след смъртта на баща му 1847 г. до пруската окупация на Курфюрство Хесен 1866 г. като курфюрст. Неговите титли са: курфюрст, ландграф фон Хесен-Касел, велик херцог фон Фулда, княз фон Ханау, княз фон Херсфелд, княз фон Фритцлар, княз фон Изенбург, граф фон Катценелнбоген, граф фон Нида, граф фон Диц, граф фон Цигенхайн, граф фон Шаумбург, и др..

През 1866 г. през Австро-пруската война при пруската окупация на Касел той е задържан в резиденцията му и на 23 юни като държавен затворник е закаран в Щетин. Той абдикира прет 1866 г. Той живее до смъртта си в именията си в Бохемия, в дворец Хоровице и в своя градски палат в Прага. По време на изгнанието си той пише за събитията през 1866 г.

Фридрих Вилхелм умира на 6 януари 1875 г. в Прага на 72 години. Той е погребан в своя бивш резиденция град Касел близо до Лутер-църквата.

Понеже децата му нямат право на наследство, тронът отива на страничната линия Хесен-Румпенхайм.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гертруда, княгиня фон Ханау, графиня фон Шаумбург

Фридрих Вилхелм I се жени (морганатически) на 26 юни 1831 г. в Релингсхаузен за Гертруда (* 18 май 1803 в Бон; † 9 юли 1882 в Прага), родена Гертруд Фалкенщайн, дъщеря на Йохан Готфрид Фалкенщайн, разведена от пруския лейтенант Карл Михаел Леман (1787 – 1882). Тя е издигната 1831 г. на „графиня фон Шаумбург“ и през 1862 г. на принцеса фон Ханау и цу Хоровитц.

Те имат децата, които имат титлите „принц/принцеса фон Ханау и цу Хоровитц, граф/графиня фон Шаумбург“:[2][3]

  • Августа Мария Гертруда (1829 – 1887), омъжена на 17 юли 1849 г. във Вилхелмсхьое за Фердинанд Максимилиан III (1824 – 1903), от 9 октомври 1847 граф, от 17 август 1865 г. 1. княз на Изенбург-Бюдинген-Вехтерсбах
  • Александрина Фридерика Вилхелмина (1830 – 1871), омъжена на 12 юни 1851 г. в Касел за принц Феликс фон Хоенлое-Йоринген (1818 – 1900)
  • Фридрих Вилхелм фон Ханау (1832 – 1889), женен I. на 23 септември 1856 г. (развод) в Лондон за артиската Августа Бирнбаум (1837 – 1862), II., на 8 април 1875 г. във Виена за Лудовика Гльоде (1840 – 1912)
  • Мориц Филип Хайнрих (1834 – 1889), 1. княз на Ханау, женен на 15 април 1875 г. във Фрайбург за Анна фон Лосберг (1829 – 1876)
  • Вилхелм (1836 – 1902), 2. княз на Ханау, женен I. на 30 януари 1866 (развод 1868) във Франкфурт за принцеса Елизабет фон Шаумбург-Липе (1841 – 1890), II. на 12 май 1890 г. в Доберитц за графиня Елизабет фон Липе-Вайсенфелд (1868 – 1952)
  • Мария (1839 – 1917), омъжена на 27 декември 1857 в Касел (развод 1872) за принц Вилхелм фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (1831 – 1890), син на ландграф Карл фон Хесен-Филипстал-Бархфелд
  • Карл (1840 – 1905), 3. княз на Ханау, женен на 11 ноември 1882 г. в Хановер за графиня Хермина Гроте (1859 – 1939)
  • Фридрих Вилхелм Хайнрих Лудвиг (1842 – 1917), 4. княз на Ханау, женен на 5 юни 1917 г. в Прага за Марта Ригел (1876 – 1943)
  • Фридрих Вилхелм Филип (1844 – 1914), женен на 29 март 1875 г. във Виена за Албертина Хубачек-Щаубер (1840 – 1912), техните деца са „графове фон Шаумбург“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerd Fenner, Ewald Grothe, Marianne Heinz, Heidrun Helwig: Kurfürstin Auguste von Hessen (1789 – 1841) in ihrer Zeit. Brüder-Grimm-Gesellschaft e. V. Kassel 1995.
  • Ewald Grothe: Kurfürstin Auguste von Hessen-Kassel und der Schönfelder Kreis. In: Bernd Heidenreich: Fürstenhof und Gelehrtenrepublik. Hessische Lebensläufe des 18. Jahrhunderts. Hessische Landeszentrale für politische Bildung, Wiesbaden 1997, S. 53 – 60.
  • Ewald Grothe: Friedrich Wilhelm I. In: Kassel-Lexikon. Hrsg. von der Stadt Kassel. Bd. 1. euregio Verlag, Kassel 2009, S. 193 f.
  • Rüdiger Ham: Bundesintervention und Verfassungsrevision. Der Deutsche Bund und die kurhessische Verfassungsfrage 1850/52. Selbstverlag der Hessischen Historischen Kommission Darmstadt und der Historischen Kommission für Hessen. Darmstadt/Marburg 2004, ISBN 3-88443-092-0 (= Quellen und Forschungen zur hessischen Geschichte, 138).
  • Walter Heinemeyer: Friedrich Wilhelm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 509 f
  • Friedrich Wilhelm von Hessen: Denkschrift Sr. Königlichen Hoheit des Kurfürsten Friedrich Wilhelm I. von Hessen, betreffend die Auflösung des Deutschen Bundes und die Usurpation des Kurfürstenthums durch die Krone Preußen. Prag 1868, Google-Buchsuche
  • Michel Huberty: L’Allemagne dynastique. Les 15 familles qui ont fait l’empire. Bd. 1: Hesse–Reuss–Saxe. Le Perreux-sur-Marne 1976, ISBN 2-901138-01-2.
  • Philipp Losch: Der letzte deutsche Kurfürst. Friedrich Wilhelm I. von Hessen. Marburg 1937.
  • Karl Wippermann: Friedrich Wilhelm. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 528 – 535.
  • Der Letzte seines Stammes. In: Die Gartenlaube, 1866, Heft 44, S. 692 – 696.
  • Zwei „Philosophen“ in ihrer Einsamkeit. In: Die Gartenlaube, 1867, Heft 21, S. 335 – 336.
  • Joachim Kühn: Das Ende einer Dynastie. Kurhessische Hofgeschichten 1821 bis 1866. Berlin 1929.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 3. Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg. ohne Jahr, S. 158 – 159.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brabant 8, genealogy.euweb.cz
  2. Brabant 9, genealogy.euweb.cz
  3. Friedrich Wilhelm I Kurfürst von Hessen-Kassel, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]